ТЕОРИИ ЗА УЧЕНЕТО

ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на оценяването

Реформата в българското образование налага преосмисляне на същността и предназначението на оценяването в обучението. Поради невъзможноста за точен превод на използваните различни термини от англо-езичната литература съществуват дискусии, теоретична неизясненост, различни интерпретации и многообразие на подходи към съдържанието на проверяването и оценяването. В българската педагогическа литература  до преди десет години се използваха понятията „оценка, проверка, контрол, отчет”. 

ФОРМИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и значение

Формата (от лат.formal, което означава устройство, строеж, система за организация, вътрешна структура), е начин за организиране на определена система или дейност.

Формите за организация на обучението са конкретен израз на организационно-функционалното единство между преподаването (ръководството на учителя) и ученето (дейността на ученика).

МЕТОДИ И СРЕДСТВА НА ОБУЧЕНИЕ

1. Същност на методите

Методите на обучението, според М.Андреев, „изграждат процесуалната страна на технологията на обучението, придават му живот, до голяма степен определят облика му и заедно със съдържанието са сърцевината му. Затова те са фокусът на усилията да се издигне качественото равнище на подготовката на подрастващите за живота и за труда, който ще упражняват”.

ТЕХНОЛОГИИ И СТРАТЕГИИ НА ОБУЧЕНИЕ

1. Същност на технологиите на обучение

За понятието „технология” в педагогически контекст има дискусии,  изключително много интерпретации и определения. 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и обща характеристика

А. Обща постановка на проблема - проблемът за съдържанието на образованието и обучението е централен и един от най-дискусионните в дидактиката и педагогиката. С развитието на обществото, промяната на социалния опит като обем и качество, ускореното развитие на науката, разширяването и задълбочаването на представите за природата, обществото и човека, огромното количество информация се поставя все по-остро въпросът „Какво трябва да учи обучаваният?”

ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на принципите на обучение

А. Определение - думата „принцип” има латински произход и означава основа, начало, изходно положение, ръководна идея, основно изискване по отношение на дейността и поведението на човека.

ЦЕЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и видове цели

А. Същност и значение на понятието - един от централните проблеми в педагогиката е осмислянето на целите на образованието и обучението не само в съдържателен аспект (какво трябва да постигнат в края на учебната година, в края на учебния етап или степен),  но и в начина на формулирането на целите.

УЧЕНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на ученето

Ученето в процеса на обучението е целенасочена и рационално организирана дейност за усвояване на социалния опит, в резултат на която настъпват определени изменения в съзнанието и поведението на учениците, формират се психически и личностни новообразувания. В процеса на обучението понятията „учене” и „учебна дейност” следва да се разглеждат като синоними и не е целесъобразно да се прави разграничение между тях.

ПРЕПОДАВАНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на преподаването

А. Определение - по своята същност обучението е бинарна дейност, тъй като в него участват две страни: учител и ученици, които встъпват в определени отношения. Обучението се разглежда като процес, в който се осъществява диалектическо единство между дейността на учителя (педагогическото ръководство) и дейността на учениците (ученето).

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ПРОЦЕС И ДЕЙНОСТ

1. Обучението като предмет на дидактиката

А. Обща постановка на въпроса - думата „дидактика” има старогръцки произход. „Дидаско” означава обучавам, наставлявам; „дидаскалия” – обучение, образование; „дидаскалос” – учител. От древногръцкото „дидаскалос” идва използваното у нас в миналото название „даскал”.

ФАКТОРИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Семейството като фактор на възпитание

Семейството е първото социално обкръжение на детето, първи модел на големия свят, микросреда за първична социализация, важна социокултурна възпитателна среда и основен възпитателен фактор.

МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност на възпитателните методи

Думата „метод” е от гръцки произход и означава начин, път за постигане на определена цел, способ на действие. 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Съдържанието на възпитанието дава представа за онова, което е възприемано като значимо и необходимо от гл.т. на тези, които оказват възпитателни влияния на различни равнища – глобално, национално, регионално, семейно, и имат съответни позиции в определянето на възпитателните цели.

ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност на принципите

Думата „принцип” е от латински произход и означава основа, начало, основание, изходно положение, ръководно начало. В по-широк научен смисъл под принцип се разбира основно начало, изходно положение на наука, теория, учение.

ЦЕЛИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност и значение на целта на възпитанието

Целта на възпитанието е операционализиран възпитателен идеал. Но докато възпитателният идеал се характеризира с по-голяма степен на обобщеност, възпитателната цел е принципно достижимо състояние, свеждане на идеала до ниво, характеризиращо се с по-голяма степен на конкретност.

ВЪЗПИТАНИЕТО КАТО СОЦИАЛЕН ФЕНОМЕН

1. Същност на възпитанието

А. Определение - възпитанието е основна категория в педагогиката. Човек се възпитава от раждането практически до края на живота си, но силата на възпитателното въздействие се изменя в зависимост от възрастта, социалното положение и статуса.

ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА

1. Същност на развитието на личността

А. Определение - терминът „личност” възниква още в древността и идва от лат.”persona” – маска на актьор, лице, личност, характер. В съвремието под понятието „личност” се има предвид определен конкретен човек, като с това се подчертава неговата социална същност, чертите и качествата, формирали се в хода на живота и дейността му в човешкото общество.

НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА

1. Произход и еволюция на понятието „педагогика”

А. Определение - педагогиката е наука за възпитанието, обучението и образованието на личността като обществени явления.

Съществуват различни становища и дискусии относно възникването на възпитанието и обучението. 

Според теорията на Шарл Летурно – френски философ, социолог и етнограф, възпитанието е възникнало преди човешкото общество. То съществува и при животните, които учат своите малки да опазват живота си, да търсят храна, учат ги с живи примери, т.е. осъществяват естествено възпитание. Но това са животински инстинкти и дресиране, а човешкото възпитание има своя специфика, то е преди всичко съзнателен процес.

WHAT CRITERIA WOULD YOU USE TO EVALUATE YOUR TEACHER

The profession of a teacher has been one of the most important and responsible ones in the history of mankind. A lot is changing in course of time, but the essence of a teacher’s vocation remains the same. 
He has to guide a person though the early stages of life and help children and teenager form a strong personality and understand different unwritten laws of society.