ОБУЧЕНИЕТО КАТО ПРОЦЕС И ДЕЙНОСТ

1. Обучението като предмет на дидактиката

А. Обща постановка на въпроса - думата „дидактика” има старогръцки произход. „Дидаско” означава обучавам, наставлявам; „дидаскалия” – обучение, образование; „дидаскалос” – учител. От древногръцкото „дидаскалос” идва използваното у нас в миналото название „даскал”.

За основоположник на дидактиката като наука се счита чешкият педагог Ян Амос Коменски (1592-1670) със своето основно произведение „Велика дидактика” или „универсално изкуство да се обучават всички на всичко”. Неговата „пандидактика” включва всичко, което се отнася до възпитанието и обучението.

Постепенно се утвърждава схващането, че педагогиката е родово, а дидактиката – видово понятие. Сега дидактиката, както и теорията на възпитанието, се развиват  като относително самостоятелни науки със свой предмет, специфични задачи и методи на изследване. Някои автори определят дидактиката като теория на обучението, други – като теория на образованието, трети – като теория на обучението и образованието. Всяко от тези определения съдържа верни постановки, но има и ограничения, затова често в педагогиката те се използват като равнозначни категории.

Б. Определяне на предмета на дидактиката - определянето на предмета на дидактиката е важен теоретико-методологически проблем. В най-общ план предмет на дидактиката е съдържанието на образованието (какво да се учи) и организацията на обучението.

 По-пълно този предмет се определя от И. Харламов така:

• Дидактиката определя същността и задачите на обучението.
• Дидактиката изследва педагогическите основи на съдържанието на училищното образование.
• Дидактиката изучава закономерностите на познавателната дейност на учащите се и пътищата за повишаване на развиващите функции на тази дейност в процеса на формирането на личността.
• Дидактиката разработва системата на общопедагогическите методи на обучение и условията за най-ефективното им приложение.
• Дидактиката разработва и усъвършенства организационните форми на учебната работа в училище.

М. Андреев определя като предмет на дидактиката „процесуалното организационно-функционално единство между преподаването и ученето”, а П. Петров – като „единство (взаимовръзка, взаимодействие) между преподаването и ученето върху основата на съдържанието на образованието”.

Според класическата интерпретация предметът на дидактиката е обучението като:

• Особен вид обществена дейност, насочена към изпълняване на специфична социална поръчка.
• Дейност, осъществявана съгласно научнообоснован проект.
• Цялост с процесуална и съдържателна страна, в която възникват специфични дидактически отношения, чиято същност се свежда до единството между социално обусловените дейности преподаване и учене.
• Система от отношения, фиксирани в основните дидактически понятия: обучение, преподаване, учене, проект на обучението и др.
• Реализирано от колективен субект.
• Обект на изучаване и конструиране.

2. Същност и специфика на обучението

А. За понятието „обучение” има много и различни определения в педагогическата наука:

• Обучението е целенасочен процес на взаимодействие между учителя и учениците, при който се предават и усвояват знания, умения и компетенции, осъществява се възпитание и развитие.
• Обучението е съвместна дейност на учителя и учениците, която включва два взаимно свързани процеса: преподаване и учене.
• Обучението е цялостно явление с процесуална и съдържателна страна.
• Обучението е бинарна дейност, двустранен процес.
• Обучението е социален феномен, цялостно явление.
• Обучението е система от отношения.
• Обучението е специална форма за предаване и усвояване на обществено-историческия опит.
• Обучението е дейност от комуникационен характер.
• Обучението е процес на последователно движение и обединение на състояния, които възникват от взаимодействието между преподаване и учене и учебно съдържание.

Разглеждането на обучението като целенасочен, организиран, съзнателен, ръководен и управляван процес, като познавателен процес, допълва неговата същностна характеристика. Както всеки друг процес, обучението е движение, изменение, развитие. То е многостранен процес: ученекът се движи от незнание към знание, от непълно и неточно знание към все по-пълно и по-точно познание, при което настъпват дълбоки качествени изменения в неговата личност.

Б. Разграничение между понятията процес на обучение и учубун процес - не съществува единство между авторите при употребата на понятията „процес на обучение” и „учебен процес”. Някои автори използват тези понятия като синоними, други ги разграничават. Напр. според Т.А.Илина понятието „учебен процес” обхваща всички компоненти на обучението: преподавателя, използваните от него средства, методите на обучение за решаване на конкретните задачи за усвояване на съдържанието, ученика, работещ под ръководството на учителя и самостоятелно вкъщи, учебно-техническите средства. Понятието „процес на обучение” в условно-отвлечен вид обхваща взаимодействието само на двете страни: учителя и ученика, показвайки зависимостта на педагогическите, обучаващите въздействия на учителя от закономерностите на познавателната дейност на самия ученик.

Според И.Я.Лернер процесът на обучение е понятие, характеризиращо модела на обучение, независимо от това къде се осъществява и кой го провежда; то отразява непременните и неизбежните признаци на обучението. Учебният процес характеризира обобщените и проявяващи се в продължителен срок различия в протичането на процеса в различните типове учебни заведения... Процесът на обучение не зависи от методическия почерк на учителя, от общата атмосфера в училище. Учебният процес се намира в пряка зависимост от тези фактори.

3. Основни функции, цели и задачи на обучението

А. Функции на обучението - в педагогическата литература обикновено се посочват три основни функции на обучението:

• Образователна функция  - заключава се в овладяването от учениците на определена система от научни знания, формиране на специални и общоучебни умения и навици. Предвидените в учебните програми научни знания включват основни понятия, закони, закономерности, теории, факти от действителността и др. Специалните умения и навици отразяват специфичните особености на отделните учебни предмети и допринасят за успешното приложение на получените от учениците знания по тези предмети. Важно значение имат и общоучебните умения и навици, които са характерни за всички учебни предмети и улесняват процеса на усвояването, допринасят за формиране на култура на умствения труд.

• Възпитателна функция – заключава се във формирането у учениците на мирогледни, нравствени, естетически и други възгледи, идеи и убеждения, на емоционално-ценностно отношение и поведение. Реализира се не само чрез съдържанието на образованието, но и чрез разнообразната система от методи и форми на обучение, чрез прякото и косвеното взаимодействие между учителя и учениците.

• Развиваща функция – обучението следва да развива познавателните сили и способности на учениците, техните психически процеси и свойства, самостоятелното им мислене и въображение, да формира у учениците умения сами да учат.

Проблемът за целите и задачите на обучението е основен, тъй като те оказват съществено влияние върху всички компоненти на обучението – съдържание, методи, форми на организация и контрол.

Общите цели на обучението отразяват най-важните социални изисквания пред училището, изразяват социалната поръчка на образованието. Те трябва да бъдат конкретизирани във връзка с научно-техническия прогрес, комуникационно-информационните технологии, социалния напредък, които предизвикват сериозни изменения в характера на труда и предявяват по-високи изисквания към подготовката на младото поколение.

4. Структура на процеса на обучението

А. Определение на структура на процеса на обучение - системният подход в научното познание, изискващ системно-структурен анализ и обяснение на явленията, има приоритетно място през втората половина на 20 век. Системният подход има голямо значение и за изясняване на същността и структурата на обучението. Процесът на обучение е сложно и динамично цяло, което не може да се сведе нито само до дейността на учителя, нито само до дейността на учениците, нито само до съдържанието на образованието или на педагогически адаптирания социален опит.

За разбирането на същността на обучението, според М. Андреев, особено важни са две интерпретации на понятието „структура” – формалната и съдържателната. При формалния подход структурата на обучението се разглежда като система от чисти отношения между компонентите й, т.е. отношенията са напълно безразлични към естеството на учебното съдържание. При съдържателния подход се има предвид качествената обособеност на дидактическата цялост. Съдържателната интерпретация на понятието „структура” е противоречива и обуславя наличността на две понятия – едно за абстрактната и второ – за конкретната структура.

Б. Схващания за структурата на процеса на обучение - в учебниците по педагогика и дидактика има изключително голямо разнообразие от схващания относно структурата на процеса на обучение. Посочват се компоненти,  звена или етапи в структурата на учебния процес с много различия в броя и наименованието им, например:

• Възприемане, осмисляне и приложение.
• Първично запознаване с материала или неговото възприемане в широк смисъл на думата; неговото осмисляне; специалната работа за неговото затвърдяване; овладяване на материала в смисъл на възможност да се оперира с него в различни условия, прилагайки го на практика.
• Възприемане на учебния материал; осмисляне и обобщаване на знанията; затвърдяване на знанията; приложение на знанията на практика.
• Поставяне от обучаващия на целта и нейното приемане от ученика; организирано възприемане на новата информация и нейното осмисляне; затвърдяване на възприетата и първично усвоена на предшестващия етап информация; проверка на знанията; обобщаване на изучавания материал.
• Целеви; стимулиращо-мотивационен; съдържателен; операционно-дейностен; контролно-регулировъчен; оценъчно-резултативен компонент.

Най-безспорни звена на учебното познание, които се приемат от много автори, според П. Петров, са:

• Възприемане на новия учебен материал – начално звено в обучението, което предполага поставяне от учителя и осъзнаване от учениците на поредната познавателна цел и създаване на стимули за учене.

Усещанията, възприятията и представите като сетивно отражение на действителността осигуряват познание за отделните предмети и явления и техните непосредствено възприемани свойства.

При възприемането на новия учебен материал от учениците голяма роля имат техните сетивни органи (анализатори) и затова задача на учителя е да осигури по възможност да участват всички анализатори: зрителен, слухов, двигателен, обонятелен, осезателен, вкусов.

За осигуряване на рационалното възприемане от учениците на новия учебен материал е необходимо той да бъде съобразен с редица дидактически изисквания: да се представя по възможност в най-кратка форма, без излишни подробности; да има ясна, точна и лесна за запомняне структура; да се подчертават най-съществените смислови моменти.

• Осмисляне и обобщаване на учебния материал – има за цел да се проникне в същността на изучаваните предмети и явления и върху тази основа да се формират научни понятия, да се усвои система от знания. Осмислянето и обобщаването е активна, целенасочена и планомерна дейност, при която върху основата на конкретните възприятия и представи у учениците се формират научни понятия, отразяващи общите и съществените признаци на предметите и явленията.

• Затвърдяване на учебния материал – допринася за неговото трайно усвояване, за запомняне и задържане на знанията и уменията в паметта. Най-голямо значение за това имат повторението, упражнението и преговорът. Неволевото запомняне, което се осъществява в процеса на възприемането, осмислянето и обобщаването на учебния материал, не е в състояние да осигури трайното му усвояване. Поради това е необходимо учителят да организира специални дейности с учениците за целенасочено запомняне на учебното съдържание.

• Прилагане на знанията и уменията – заключително звено в процеса на обучението, което осигурява органическо единство между теорията и практиката. Знания, които учениците не са в състояние да използват, са формални знания, които обременяват тяхното съзнание.  Приложението на знанията и уменията допринася за тяхното по-добро запомняне. Прилагането на знанията и уменията се осъществява чрез различни видове упражнения, повторения, самостоятелни работи, лабораторни и практически занятия, наблюдения, обществено-полезен и производителен труд.

4. Основни закономерности на обучението

Все още не съществува единство между педагозите и дидактиците за същността на законите и закономерностите на процеса на обучението. Едни автори разглеждат закономерността като по-широко понятие от закона, т.е. като всеобща подреденост на природата и обществото, в рамките на която могат да се разграничават специални, общи и всеобщи закони. Други автори разглеждат закономерността като недостатъчно точно опознат закон.

При определяне на закономерностите на обучението Ю.К.Бабански прилага системно-структурния подход и разграничава следните основни закономерности на обучението:

• Процесът на обучение е закономерно обусловен от по-широките социални потребности и процеси.
• Процесът на обучение закономерно е свързан с процесите на образование, възпитание и развитие, влизащи в цялостния педагогически процес.
• Процесът на обучение закономерно зависи от реалните учебви възможности на обучаваните.
• Процесът на обучение закономерно зависи от външните условия, в които той протича.
• Процесите на преподаване и учене закономерно са взаимно свързани в цялостния процес на обучение.
• Съдържанието на обучението закономерно зависи от неговите задачи, отразяващи в себе си обществените потребности, равнището и логиката на развитие на науката, реалните учебни възможности и външните условия на обучението.
• Методите и средствата за стимулиране, организация и контрол на учебната дейност закономерно зависят от задачите и съдържанието на обучението.
• Формите за организация на обучението закономерно зависят от задачите, съдържанието и методите на обучението.
• Взаимовръзката между всички компоненти на процеса на обучението при съответни условия закономерно осигурява трайни, осъзнати и действени резултати от обучението.