ПРЕПОДАВАНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на преподаването

А. Определение - по своята същност обучението е бинарна дейност, тъй като в него участват две страни: учител и ученици, които встъпват в определени отношения. Обучението се разглежда като процес, в който се осъществява диалектическо единство между дейността на учителя (педагогическото ръководство) и дейността на учениците (ученето).

Общоприето в педагогическата литература е разбирането, че основното дидактическо отношение е отношението „преподаване-учене”. Те не съществуват независимо, а само в единство.   Класическата интерпретация на понятието „преподаване” дава представа за учителя като основен източник на информация.  В съвременната дидактическа литература е преодоляно това ограничено разбиране, но са запазени две интерпретации – преподаването е съвкупната дейност на учителя и преподаването е част от дейността на учителя.

В процеса на обучението учителят не извършва само преподаване, а и много други дейности, свързани с организирането и ръководенето на самостоятелната дейност на учениците, с контрола и оценяването на тяхната дейност и постижения. Ето защо понятието „ръководство” (като дейност на учителя) се приема за по-целесъобразно от понятието „преподаване”. Преподаването се включва в ръководнта дейност на учителя. В педагогическата литература е дискусионно разглеждането и употребяването на двете понятия като синоними. Въпреки това у нас често преподаването се използва синонимно с дейностите на учителя по традиция и под влияние на англоезичната литература. В нея съществуват няколко метафори, отразяващи различни интерпретации на преподаването: 

Най-популярната от тях представя преподаването като управленска дейност, свързана с вземане на решение на три етапа – преди, по време и след обучението.

Популярна интерпретация свързва преподаването с последователно решаване на серия от специфични проблеми, вариращи от управлението на класната стая до решаването на специфични задачи, произтичащи от конкретното учебно съдържание.

Други автори разглеждат преподаването в широк план като предоставяне на възможности. 

Схващането  за преподаването като мисловна дейност има своя първоизточник в концепцията на Дж. Дюи за рефлексивното преподаване. Основната идея, върху която тя е конструирана, произтича от схващането за активността на ученика, провокираща непрекъсната динамика в обучаващите ситуации.

Свързана с тази концепция е и метафората за преподаването като занаят, който има своите особености, похвати и стратегии. Добрият професионалист се изгражда на основата на добра подготовка и усъвършенстване.

Класическата интерпретация за преподаването е  „да се учи другия (ученика) как да се учи”.  Педагогическото ръководство (преподаването) в своето движение от началните класове към гимназиалните все повече намалява, а ученето все повече приема форма на самостоятелна дейност.

Б. Видове дейност на учителя в преподаването - някои руски автори разграничават в преподаването следните видове дейност на учителя:

Подготвителна работа – годишно и тематично планиране на учебния материал, проектиране на системата от уроци и други организационни форми на обучение.

Дейност за предаване на учебното съдържание или за организация на неговото усвояване.

Дейност за осигуряване на обратна връзка от учениците към учителя, т.е. за контрол на хода и резултатите от ученето.

В процесуален аспект преподаването включва следните типове дейност на учителя, условно разграничени :

• Дейност за изграждане на логиката на учебното съдържание, за неговото структуриране, за избор на методи и форми за изложение на учебния материал, за индивидуализация на обучението.
• Дейност за проектиране на необходимото поведение на учениците, за планиране на резултатите.
• Перцептивна дейност, изразяваща се в точното възприемане на поведението на учениците, на техните постижения.
• Експресивна дейност, състояща се в умелото външно изразяване на знанията, убежденията, емоциите на учителя – в речта и мимиката (владеенето на техниката на вербалното и невербалното общуване).
• Комуникативна дейност, изразяваща се в създаване на благоприятен психологически климат и използване на различни форми на общуване.
• Организаторска дейност, изразяваща се в разпределение на функциите на учащите се, в създаването на условия за успешна работа и др.

Всеки от посочените видове дейност може да бъде съотнасян към тези типове дейности, затова при анализа на дейността на учителя може да се открояват различни аспекти: съдържателен, психологически, социален, личностен и др.

В. Структурни елементи на ръководната и управленска дейност на учителя - предназначението на дейността на учителя е да осъществява ръководство и управление на активната и съзнателната дейност на учениците за овладяване на учебния материал. Ръководната и управленска дейност на учителя включва следните структурни елементи: 
1. планиране на дейността на учителя; 
2. организация на дейността на учителя; 
3. организация на дейността на учениците; 
4. стимулиране на активността на учениците; 
5. текущ контрол, регулиране и коригиране на хода на усвояване на учебния материал; 
6. анализ на резултатите от обучението.

С други думи, обобщава П.Петров, „ръководната роля на учителя в процеса на обучението далеч не се изчерпва с подбора, структурирането и разработването на учебното съдържание, а по необходимост предполага рационална организация на дейността на учениците за усвояване на това съдържание, в процеса на което се извършва и тяхното многостранно развитие, формирането им като личности”.

2. Функции на преподаването

Единомислие по проблема за функциите на преподаването не е постигнато в педагогическата литература. Авторовите интерпретации са твърде широки.

М. Андреев обосновава три основни функции на преподаването:

• Представяне и разработване на новото учебно съдържание. Задачата на учителя е не само да мотивира и да създаде готовност за възприемане на ново съдържание, да го представи систематизирано с внимание към първото впечатление от него у учениците, но и да научи учениците да възприемат.
• Разбиране на учебното съдържание. Пълноценното усвояване е в пряка връзка с разбирането на материала. Изборът на правилния път, водещ до разбиране, съобразяване с индивидуалните различия при протичане на мисловните операции и търсенето на постоянна обратна връзка са характерни особености за тази функция.
• Самостоятелна дейност на учениците. Заключителната фаза на процеса на усвояване настъпва едва при способността за практическо приложение на знанията. Тук са необходими специални грижи за организация  и управление на самостоятелната работа – повторения и упражнения.

К. Герджиков обособява четири функции на преподаването:

• Актуализиращо-диагностична функция – действия за актуализация на знанията-ценности.
• Анимационно-информационна функция – информационно осигуряване на ученето.
• Генериращо-коригираща функция – специална функция, свързана със запомнянето, коригирането, трансфера и приложението на знанията-ценности.
• Оценъчно-контролираща функция – включва съотнасяне на цел-резултат.

Пл. Радев при дефиниране на преподаването включва като самостоятелен компонент управлението – пряко или дискретно, и обособява пет функции:

• Управленски функции – целеполагане и планиране, организиране и координация и оценка на компоненти от процеса на обучение.
• Информационни функции – информационно осигуряване на различни равнища.
• Моделиращо-формираща – използване на методи за индуциране на различни функции на ученика.
• Операционно-техническа функция.
• Диагностично-прогностична функция.

Преподаването изпълнява образователни, развиващи и възпитателни функции. Голям възпитателен потенциал е заложен в самото учебно съдържание, но реализирането му зависи от педагогическот майсторство, от дидактическата стратегия, от подходите, методите, формите и средствата на учителя за ръководство на познавателната и практическата дейност на учениците.

3. Единство между ръководната дейност на учителя (преподаването) и учебната дейност на учениците (ученето) в процеса на обучението

Учителят изпълнява ръководна роля в процеса на обучението, която до голяма степен е зависима от дейността на учениците. Активността на двата субекта на обучението – учителят и учениците, е необходима предпоставка за ефективното му осъществяване. Същността на обучението може да се разкрие само върху основата на единството между дейността на учителя и дейността на учениците, между преподаването и ученето.

Ръководната дейност на учителя (преподаването) е специфичен професионално-педагогически труд, който има свои особености и закономерности.

Ръководната дейност на учителя в процеса на обучението не противоречи, а напротив, предполага активното и самостоятелно участие на учениците. Ученето (учебната) дейност е неделимо свързана с преподаването. Учебното познание, което се придобива в процеса на обучението, е резултат както от ученето, така и от преподаването.