НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА

1. Произход и еволюция на понятието „педагогика”

А. Определение - педагогиката е наука за възпитанието, обучението и образованието на личността като обществени явления.

Съществуват различни становища и дискусии относно възникването на възпитанието и обучението. 

Според теорията на Шарл Летурно – френски философ, социолог и етнограф, възпитанието е възникнало преди човешкото общество. То съществува и при животните, които учат своите малки да опазват живота си, да търсят храна, учат ги с живи примери, т.е. осъществяват естествено възпитание. Но това са животински инстинкти и дресиране, а човешкото възпитание има своя специфика, то е преди всичко съзнателен процес.

Американският психолог П. Монро създава теория, която обяснява възникването на възпитанието при първобитния човек с подражанието на децата на по-възрастните членове на общността, т.е. възпитанието е „несъзнателно подражание”. Това е едностранчиво обяснение, тъй като всеки човек е със свои потребности, интереси и особености, с които възпитанието следва да се съобразява. Приносът на Монро е, че свързва възпитанието с възникването на човешкото общество.

Н. Василев в книгата си „Човекът - възникване и еволюция” обяснява необходимостта от оцеляване на човека с приспособяването му към средата и приспособяване на средата, с нов тип взаимодействие „човек-среда”.

Изясняването на генезиса на възпитанието и обучението се свързва с качествената разлика в отношението „организъм-среда” между човека и животното. Човекът има нужда от жизнен и социален опит, от предаването му от поколение на поколение чрез социални дейности, каквито са обучението и възпитанието. С усложняването на социалния опит в качествено отношение и с количественото му нарастване се променят и начините и формите за неговото предаване и усвояване. Това става все по-трудно само в семейството и тесния социален кръг и се налага обособяване на специални образователни институции – училищата и специална образователна и възпитателна дейност.

Терминът „педагогика” идва от гръцката дума „пайдагогос”, която се образува от две думи: „пайс” – дете и „ага” - водя за ръка и в буквален превод на български език означава детеводител. В Древна Гърция така са наричали роба, който водел детето до училище, прибирал го след занятия и го наглеждал. Постепенно значението на думата се променя и педагог започват да наричат човек, умеещ добре да възпитава и обучава, а впоследствие и притежаващ специална подготовка за това.

Думата „педагогика” в буквален превод означава „детеводство”.

Необходимо е да се разграничават двете понятия: „педагогическа дейност” и „педагогическа наука”. Възпитанието, обучението и образованието са практически дейности за формиране на човека, а педагогиката е теоретичното познание, обяснението и обосноваването на тези дейности.

Б. Етапи в развитието на педагогическата наука - в своето историческо развитие педагогическата наука преминава през четири основни етапа:

• Донаучен – натрупва се педагогически опит.
• Стихийно научно развитие - създават се отделни школи, теории.
• Класически етап – Ян Амос Коменски и др.
• Разцвет и диференциране на педагогическото познание.

2. Същност и особености на педагогическата наука

Педагогиката като наука има теоретико-приложен характер. При изясняване на същността й често възниква спор дали педагогиката е наука или изкуство.

Найден Чакъров в книгата си „Педагогиката като наука” очертава следните характерни особености на педагогиката:

• Наука с голямо значение.
• Наука с подчертана перспективна насоченост.
• Наука за извънредно сложно явление.
• Най-диалектичната наука.
• Наука с мирогледен характер.
• Наука със силни интеграционни тенденции.
• Слабо разработена наука.

3. Обект, предмет, задачи и функции на педагогиката

А. Обект – възпитанието, обучението и образованието като обществени явления и дейности, чрез които се предава и усвоява обществено полезен и личностно значим опит и се подпомага цялостното развитие на човешката личност.

Б. Предмет – закономерностите и механизмите за организиране и функциониране на  възпитанието, обучението и образованието с оглед постигането на поставените цели.

В. Основни задачи:

1. Разкриване и изучаване на закономерностите на организацията и функционирането на образованието, възпитанието и обучението.
2. Определяне на целта, задачите, структурата и особеностите на процесите на обучение и възпитание.
3. Обосноваване на критерии за подбор и структуриране на възпитателно и образователно съдържание.
4. Разработване на система от принципи, методи, похвати, форми и средства за ефективно осъществяване на образованието, възпитанието и обучението.
5. Диагностициране и прогнозиране на развитието на образованието, възпитанието и обучението.

Г. Функции – превантивна, социално-икономическа, конструктивна, диагностична, познавателна, формираща.

4. Основни педагогически понятия

• Възпитание
• Обучение
• Образование
• Развитие
• Социализация
• Самовъзпитание
• Възпитателен процес
• Процес на обучение
• Педагогически и възпитателни взаимодействия
• Образователни и педагогически технологии
• Принципи на обучение и възпитание
• Методи и форми на обучение и възпитание

5. Система на педагогическите науки

А. Фундаментални – обща педагогика, теория на възпитанието, дидактика, история на образованието и педагогическите учения, сравнителна педагогика, педагогическа диагностика.

Б. Педагогически науки, изучаващи спецификата на възпитанието и обучението в отделните възрастови периоди и образователни степени – педагогика на ранното детство, предучилищна педагогика, начална училищна педагогика, педагогика на средното училище, педагогика на висшето училище, андрагогия, герагогика.

В. Отраслови педагогически науки – военна педагогика, спортна педагогика, музикална педагогика, семейна педагогика, социална педагогика, специална педагогика.

Г. Гранични научни области между педагогиката и други науки – педагогическа психология, педагогическа социология, педагогическа етика, методики на обучение по отделни учебни предмети.