ФАКТОРИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Семейството като фактор на възпитание

Семейството е първото социално обкръжение на детето, първи модел на големия свят, микросреда за първична социализация, важна социокултурна възпитателна среда и основен възпитателен фактор.

Семейството като социална общност с биологическата връзка, с общите имена, с общия дом и бит, с интимната атмосфера и привързаността между поколенията създава най-благоприятни възможности и условия за предаване и усвояване на начина на живот на родителите, на еталони на човешко поведение.

Процесите на социализация и възпитание в семейството са взаимно проникнати и се определят от социално-демографски, социокултурни и психологически детерминанти.

През семейството се пречупва влиянието на другите социално-педагогически фактори, което може да става в две посоки – позитивно насоченото семейно възпитание помага на личността да преодолява отрицателните влияния на останалите фактори; липсата или неправилната насока на семейното възпитание обезсмисля или неутрализира целенасоченото възпитателно въздействие на останалите фактори. В зависимост от това поведението на детето може да бъде просоциално, асоциално или антисоциално ориентирано.

Върху процесите на социализация и възпитание на детето огромна роля оказва статусът на семейството – позицията на семейството в социалната структура, образователното равнище на родителите, професията, етническата и религиозната принадлежност, материалното състояние, духовните интереси, ценностите, начинът на живот.

Семейното възпитание е преднамерено взаимодействие на родителите с детето с цел формиране на неговия граждански облик, съответстващ на личните, националните и общочовешките ценности и добродетели.

Основните средства и механизми за ъвзпитание на детето в семейството са дейността и общуването. Изключително голямо значение имат семейната атмосфера, семейните взаимоотношения, семейният бит, семейните традиции, празници, ритуали.

За оптимизиране на семейното възпитание следва да се прилагат следните пътища и средства:

• Социална политика за укрепване на семейството.
• Подготовка на младите хора за семеен живот и отговорно родителство.
• Повишаване на социално-нръвствената и педагогическата култура на родителите.
• Хуманизиране на възпитателните взаимодействия в семейството.
• Изучаване и познаване на децата и тийнейджърите.
• Усъвършенстване на семейната демокрация.
• Комуникацията „родители-деца” да се гради на равноправни начала.
• Взаимодействието и партньорството „семейство-училище” да се обогатява с нови стратегии и подходи.

2. Училището и извънучилищните общности като възпитателен фактор

Училището е призвано, заедно със семейството, да формира цялостно личността на детето, да изгражда младия човек, да стимулира неговото развитие и утвърждаване в микро и макросредата.

Училището като система включва: учителят и учителската общност, ученикът и ученическите общности, непедагогическият персонал, училищното настоятелство.

Учителят и класният ръководител имат следните възпитателни функции: формираща, комуникативна, коригираща, регулираща, информационна, контролираща.

Практически възпитателните функции на учителя се реализират чрез непосредственото му участие в цялостния образователно-възпитателен процес. 

Като преподавател по съответната учебна дисциплина той осъществява възпитателните си функции чрез:

• Целесъобразното използване на учебното съдържание.
• Целесъобразно подбраните форми и методи за педагогическо общуване.
• Творческа реализация на отделните компоненти на урока.
• Хуманизация на общуването си с учениците в цялостния процес на обучение.
• Целенасочена извънурочна и изъвнкласна дейност.

Училищните ученически общности са съобразени с възрастовите и индивидуалните особености на учениците. Те са задължителни и доброволни, многообразни по вид, състав, форма и съдържание на дейността, диференцирани са възрастово и съдържателно.

Извънучилищните детски и ученически общности нямат задължителен характер, в тях участниците имат право на свободен избор на видовете и формите на дейност за задоволяване на разностранните им интереси и развиване на способностите им.

3. Средствата за масова комуникация като възпитателен фактор

Средството за масова комуникация означава не само разпространение на информация сред различни аудитории с цел оказване на въздействие върху оценките и поведението на хората, но и осъществяване на връзка, взаимодействие с тях.

Функции на средствата за масова комуникация: информационна, комуникативна, социализираща, енкултурираща, развиваща, възпитаваща, образователна, обучаваща, развлекателна, хедонистична.

Различните мас-медии имат специфично въздействие, което се определя от структурата на комуникационния процес, включващ следните компоненти:

• Комуникатор (кой съобщава).
• Съдържание (какво съобщава).
• Аудитория (на кого съобщава).
• Медиум (средство, с което се съобщава).
• Резултат (с какъв ефект е съобщението).

Комуникационната култура в медиален аспект е интегрална характеристика на взаимодействието на личността със средствата за масова комуникаиця, начин на контакт с тези средства и разпространяваните от тях ценности.

Средствата за масова комуникация са социализиращо-възпитателен фактор със сериозен потенциал по отношение формирането на подрастващите, но могат да окажат както позитивно, така и негативно въздействие върху физическото и психическото развитие на децата и юношите.