ФОРМИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и значение

Формата (от лат.formal, което означава устройство, строеж, система за организация, вътрешна структура), е начин за организиране на определена система или дейност.

Формите за организация на обучението са конкретен израз на организационно-функционалното единство между преподаването (ръководството на учителя) и ученето (дейността на ученика).

Организационните форми на обучение имат голямо значение както за теорията, така и за практиката на обучението.

Формата за организация на обучението може да се представи като „конструкция на звено на процеса на обучение, в която се предвижда оптимално разположение и взаимовръзка на компонентите на обучението, тяхното действие и взаимодействие, осигуряващи усвояването от учениците на знания, изработването на умения и навици, развитието на тяхната личност”.

Чрез адекватен избор на конкретна форма за организация на обучението и практическото й реализиране учителят допринася в много голяма степен за повишаване на ефективността от обучението по съответния учебен предмет.

Организационните форми на обучение се класифицират в три групи: 
1. класни урочни (урок); 
2. класни неурочни; 
3. извънкласни си извънучилищни.

Всяка група и всяка конкретна форма се отличава със своя структура, особености, признаци, характеристики и специфични условия. Целесъобразността и ефективността от прилагането им се определя от учебния предмет, конкретната дидактическа цел, съдържанието и методите на работа, педагогическото майсторство на учителя.

Учителят следва да познава добре специфичните дидактически особености и потенциалните възможности на всички форми за организация на обучението, ефективно да ги подбира и прилага в реалния процес на обучение.

2. Урокът като основна организационна форма на обучение    

Обективните предпоставки за утвърждаването на урока като основна форма за организация на обучението произтичат от доказалите се във времето предимства на класно-урочната система за организация на обучението и на тясно свързаната с нея предметна учебна система.

А. Подходи за интерпретация на урока - в научната интерпретация на урока се обособяват три различни подхода. 

1. При първия подход разглеждането на урока обикновено се измества с разкриване на закономерностите и особеностите на целия процес на обучение, поради което изискванията към урока, неговата типология, структура и методика остават недостатъчно изяснени. 

2. При втория подход акцентът пада върху отделни елементи на урока, без той да се разглежда като цялостно явление и самостоятелно понятие на дидактиката. 

3. Третият подход разглежда урока като цялостна, динамична система и позволява  по-добре да се изяснят същността, понятийно-терминологичният апарат, взаимоотношенията с другите форми на организация на обучението.

В различните учебници по педагогика и дидактика обикновено се дават различни определения за същността на урока, но повечето от авторите разглеждат урока като форма за организация на дейността на учителя и учениците, чрез която се разработва и усвоява определена тема от учебната програма за определено учебно време.

Според П. Петров „описателно урокът може да се характеризира като ръководено от учителя занятие с постоянен състав от ученици, протичащо в рамките на определено време, чрез което се решават едни или други учебно-възпитателни цели върху основата на конкретно учебно съдържание и специфични методи на обучение”.

Б. Компоненти на урока - като цялостна система урокът се състои от взаимносвързани компоненти: 
1. цели, съдържание на учебния материал, 
2. методи на обучение, 
3. начини на организация на дейността на учителя и на учениците.

Урокът има двустранен характер и следва да осигурява благоприятни условия за активното, съзнателното и самостоятелното участие на учениците при ръководната роля на учителя.

В. Структурата на урока - според Г. Хрусанов, включва следните етапи:

• Ясна цел и кратко, но убедително мотивиране на тази цел, за да се осъзнае от учениците и да ги ръководи в тяхната дейност.
• Последователно, точно и ясно поставяне на конкретните задачи, които произтичат от целта.
• Планиране на конкретните дейности на учениците за решаване на поставените задачи и даване на конкретни насоки за работа.
• Решаване последователно на поставените задачи – самостоятелно, но под ръководството на учителя.
• Системен контрол-проверка за работата над задачите и утвърждаване на правилните действия, помощ за коригиране на допуснатите грешки и т.н.
• Обобщаване на резултатите от решаването на отделните задачи и творческото им синтезиране за стигане до решението на главната проблема.

Качеството на урока зависи от спазването на редица условия, правила и изисквания, отнасящи се до целите на урока, до неговото съдържание, до методическата и организационната му страна.

Г. Елементи на урока - съществени елементи на урока, които се реализират по различен начин и в различна степен в различните му разновидности, според М. Андреев, са:

• Формулиране на темата, която ще се разработи в урока.
• Цел на урока и обосноваването й.
• Проверка на зададената в предишния урок домашна работа.
• Изложение (разработване) на новия учебен материал.
• Затвърждаване на новите знания чрез упражнения и практически занимания.
• Повторение на изученото.
• Проверка и оценка на знанията.
• Формулиарне на резултатите от урочната работа.
• Задаване на домашна работа, съпътствано от указания за нейното изпълнение.

3. Типология (класификация) на уроците

Проблемът за типологията на уроците има теоретическо и практическо значение. Авторите предлагат различни класификации на уроците въз основа на различни признаци: дидактическата цел на урока; съдържанието и начините на провеждането му; дидактическите задачи, които се решават по време на урока; използваните методи на обучение; начините за организация на дейността на учениците; основните етапи на процеса на обучението и др.

В дидактическата и методическата литература най-често срещани и най-приемливи са класификациите на уроците в зависимост от основната дидактическа цел. 

Според доминиращата във всеки конкретен урок дидактическа цел се обособяват следните видове уроци:

1. Урок за разработка и усвояване на нови знания - основната цел е учениците да се запознаят с нови факти, явления или процеси, със закономерностите, на които те се подчиняват.

2. Урок за формиране на умения и навици - в основата му са различните видове упражнения – по образец, коментирани, вариативни, тренировъчни, практически работи, творчески работи.

3. Урок за обобщаване и систематизиране на знанията - основната цел е да се отделят най-общите и съществени понятия, закони и закономерности от вече изучения материал, да се установят причинно-следствените и други връзки и отношения между най-важните явления, процеси, събития. Характерни са различни видове повторения, чрез които се постига обобщаване, систематизиране и затвърждаване на учебния материал.

4. Урок за прилагане на знанията и уменията - предполага преодоляване на пасивната съзерцателност, повишаване на степента на активност и самостоятелност на учениците, развитие на творческите им възможности. Решаването на сложни комплексни задачи може да обхваща една или няколко теми или раздели от програмата. Приложението може да се извършва както при стандартни, така и при нестандартни условия.

5. Урок за контрол и оценяване на знанията (постиженията) - този вид урок, наред с текущата проверка и оценка, се използва  обикновено след изучаване на голям обем учебно съдържание – тематични раздели, части, за да се установи равнището на комплексните учебни постижения на учениците, и при необходимост да се предприемат мерки за коригиране на пропуските

6. Комбиниран урок - в основата му се поставя повече от една дидактическа цел.

Успешното провеждане на урока зависи много от подготовката на учителя за него. Обикновено се различават два вида подготовка: подготовка върху целия материал по съответния предмет за учебната година и подготовка за отделния конкретен урок.

Планирането на урока може да бъде тематично и урочно. Няма общовалидна, задължителна и неизменна схема за урочен план. При провеждането на урока  учителят може да внася изменения според конкретната ситуация.

4. Класни неурочни организационни форми на обучение

Към класните неурочни форми се отнасят: екскурзията, лабораторните занятия, практическите занятия, семинарът, дискусията, проектът.

А. Екскурзията - се реализира във всички образователни степени. В дидактиката под екскурзия се разбира такава форма на обучение, при която учениците непосредствено изучават предметите и явленията в тяхната естествена среда. Екскурзията има голямо образователно и възпитателно значение. Тя позволява на учениците да се запознаят с реалните предмети, явления и процеси, да разширят сетивния си опит с нови впечатления, с ярки предства за обкръжаващата действителност.

Разграничават се следните разновидности на екскурзията: учебна (за усвояване на нови знания); заключителна (в края на даден тематичен цикъл) и обзорна (в края на даден раздел или курс).

Ефективността от екскурзията зависи много от методиката на нейната подготовка и провеждане – определяне на темата, на образователно-възпитателната цел, формулиране на задачите и етапите на екскурзията, разпределение на времето, уточняване на маршрута и т.н.

Б. Учебната лекция се използва при учениците в средното училище, които могат по-продължително време да съсредоточат вниманието си. Тя позволява учителят да представи голям обем учебна информация, да развива логическото мислене и формира самостоятелност у учениците.

В. Учебната конференция  - учителят разпределя задачите, подготвя  дискусия, коментира разсъжденията на учениците и формулира обобщения и изводи.  

Г. Семинарът се препоръчва за ученици от по-горните класове и при хуманитарните учебни предмети. Той се осъществява с цел затвърдяване, обобщаване и систематизиране на знанията. По поръчение на учителя отделни ученици подготвят доклади или съобщения, които се изслушват и обсъждат от целия клас. Темите се формулират в проблемна форма, за да предизвикват интерес, да стимулират търсене на материали и подготовка на аргументирани отговори на поставените въпроси.

Д. Учебно-практическото занятие има основна дидактическа цел въз основа на по-рано усвоени знания учениците да се включат в различни действия за формиране на умения.

Е. Лабораторните занятия са важна съставна част от цялостния процес на обучение. Те имат добър ефект, когато съдържанието им има изследователски характер и учениците търсят и откриват сами определени научни истини.

Ж. Факултативните занятия са специфична форма на обучение, особен вид продължение на задължителното обучение по отделните учебни предмети. Някои автори ги определят като свързващо звено между уроците, класните неурочни и извънкласните форми на обучение. Факултативните занятия са ефективна форма на групово, диференцирано обучение по отделни учебни предмети.    

З. Проектите са актуална и широко прилагана организационна форма.

5. Извънкласни и извънучилищни организационни форми на обучение

Основната характеристика на тези форми е, че са доброволни, по личен избор на учениците. Работата в тях допринася за обогатяване на знанията, уменията и компетенциите на учениците. Изграждат се според интересите и потребностите на учениците, наличието на специалисти, на финансови възможности и подходяща материална база.  

Извънкласните и извънучилищните организационни форми на обучение имат  образователни, възпитателни и развиващи функции. Те обхващат:

1. Индивидуални форми на работа – самостоятелни наблюдения, опити, изготвяне на есета, реферати, доклади.
2. Групови занятия – кръжоци, клубове, художествени състави, спортни секции.
3. Масови форми – олимпиади, конкурси, прегледи, състезания.