УЧЕНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на ученето

Ученето в процеса на обучението е целенасочена и рационално организирана дейност за усвояване на социалния опит, в резултат на която настъпват определени изменения в съзнанието и поведението на учениците, формират се психически и личностни новообразувания. В процеса на обучението понятията „учене” и „учебна дейност” следва да се разглеждат като синоними и не е целесъобразно да се прави разграничение между тях.

Някои автори смятат, че ученето и учебната дейност не са тъждествени и в условията на обучението трябва да се използва само понятието „учебна дейност”. Д. Денев счита, че понятието „учене” е по-широко от учебната дейност, че човек се учи винаги – в бита, в грижата за здравето си, в труда. Най-отличителна черта на учебната дейност е ученето, но при условие, че то е целенасочено, организирано и методично.

М. Андреев изтъква, че основното, фундаменталното понятие е ученето. Процесът учене съществува обективно, онтологически самостоятелно. Той предполага приспособяване, адаптиране и реагиране на външните изменения от страна на човека. Естественото, спонтанното, непреднамереното учене се извършва без предварителен план, върху основата на личните мотиви и насоченост. Ученето в условията на обучението е целенасочен и рационално организиран процес, който е не само вътрешно, но и външно мотивиран, съдържа елементи на задължителност, на принуда.

Общото в различните подходи за изследване на ученето е разглеждането му като специфичен вид дейност, в която субектът под влияние на определени външни фактори и на резултатите от собствената си дейност изменя своето поведение, своите психични процеси, свойства и качества на личността.

Дефинициите за ученето варират ог промяна в поведението или познанието през признаване на неговите функции, свързани с адаптация, познание и развитие до признаване на ролята на опита и интеракцията със средата. Многообразието от дефиниции до голяма степен е и плод на появата и развитието на много теории, внесли своя принос за изясняване на природата и същността на феномена учене. Независимо от различните акценти на изследователите на проблема, при повечето определения се подчертава, че при всички случаи, когато се говори за учене, настъпва промяна.

2. Теории за ученето

А. Първата теория за ученето е асоциационизмът - същността на ученето се свежда до асоциациите между усещанията, възприятията и представите. Адаптацията на човека към средата се извършва върху основата на асоциативните закони за близост, сходство, контраст и др.

Един от ключовите модели на обучението, създаден от Й. Хербарт, конструиран върху тази основа, включва: ясност, асоциация, система, метод. Основната обяснителна схема за асоциативното учене е асоциацията на идеи. Смята се, че едно събитие, усещане, може да се свърже с друго в резултат от опита. Актуализирането на едното в определена бъдеща ситуация винаги ще доведе до актуализирането на другото.

Обуславянето, и класическото, и оперантното, са форми на асоциативно учене. 

Б. Бихейвиоризмът - разглежда ученето като основен процес на поведението, като изменение на вътрешните реакции върху основа на външни стимули. Според тази интерпретация ученето е промяна на поведението. Бихейвиоризмът повлиява в значителна степен образователната теория, тъй като изследванията са насочени към образователната практика.

Според теорията на Торндайк:

• Всяка правилна реакция трябва да се награждава.
• Обкръжаващата среда определя това, което ще бъде удовлетворяващо.
• Учителят трябва да познава децата във всички аспекти на развитието им.
• Хората, следователно и учениците, реагират не на цялата ситуация, а на най-значимите или необичайните аспекти от нея ( по Педагогика, 2008, с.145).

В. Гещалтизмът - разглежда ученето като процес на изменение на моторния, сензорния и сензомоторния опит на субекта. В основата на механизма на ученето се поставя принципът за структурността и целостта. То се осъществява чрез цялостни гещалти (структури, образи, форми). Същността на процеса на учене е в преструктуриране на предишните структури на опита, т.е. във възникването на новия опит чрез реорганизция на предишните структури и затвърдяването на новите структури.

Г. Когнитивизмът - възниква през 50-те години на 20 век. Когнитивната психология се развива под вияние на изследванията в областта на теорията на информацията, изкуствения интелект, лингвистиката и неврологията. Когнитивистите предефинират бихейвиористичната концепция за ученето от промяна в поведението в промяна в познанието и запазват интереса на гещалтистите към проблемната ситуация.

Една от най-влиятелните теории и в съвремието е теорията за интериоризацията на Ж. Пиаже. Основните понятия в нея са:

• Адаптация, кято се състои от асимилация и акомодация – включването на нов обект и изменението в съответствие на това на съществуващите образувания.
• Равновесието.
• Групирането.

Психическото развитие се разглежда като резултат от действието на външни фактори, които се пренасят във вътрешен план (интериоризират се). Съгласно теорията на Ж. Пиаже умственото развитие на детето е спонтанен процес, който се подчинява на биологически закони. Средата (в частност обучението) може само да го задържи или ускори. Успешността на обучението зависи от това, доколко то се основава върху умственото развитие.

Д. В руската психология културно-историческата теория на Л. С. Виготски изследва развитието на висшите психически функции. Според него в хода на историческото развитие на човечеството (а съответно и в онтогенетичното развитие на отделния човек) се образуват културните форми на поведение. Висшите психически функции, възникващи в процеса на културното развитие, са социално обусловени. Тази концепция е доразвита от А. Н. Леонтиев, П. Я. Галперин, Д. Б. Давидов и др.

Е. Конструктивизмът - се появи в последните години и има претенция да продължи и доразвие идеите на Пиаже и Виготски. Конструктивизмът е по-скоро философска концепция, която има педагогически проекции. На педагогическо равнище тази концепция не се разграничава ясно от когнитивизма и в редица публикации двата термина се използват в единство. Двете теории имат общо разбиране за това как функционира човешкото мислене, споделена позиция по отношение на ученето като активен процес и знанието като индивидуална конструкция, общ акцент върху развитието на критично мислене.

Но между двете теории съществуват и различия и принципно различни решения по въпроса дали знанието съществува обективно – за конструктивистите отговорът е отрицателен. За тях разсъжденията на учениците не трябва да се поправят или да се определят като грешни, защото това влияе негативно върху мотивацията им да продължат разсъжденията си.

М. Андреев прави анализ на особеностите и характеристиките на ученето в обучението и  обобщава следните основни характеристики:

• Ученето в обучението е целенасочен и рационално организиран процес.
• Особеностите на обучението позволяват стабилизиране на регулативната функция на ученето.
• То се реализира като преодоляване на противоречия.
• Не е само регулиран, но и регулируем фактор за развитие на самоорганизацията.
• То е социално мотивиран процес.

3. Видове учене

Съществуват много класификации за видовете учене.

В зависимост от това – какво се усвоява и как се усвоява, Й. Линхарт разграничава следните видове учене:

• Учене въз основа на закона за асоциативната близост в случайните проби.
• Инструментално обуславяно учене също в случайни проби.
• Учене без подкрепление ( на основата на когнитивните структури и умствените операции).
• Вербално учене на основата на стратегиите, а не случайно.
• Учене при решаване на проблеми чрез комбинация на представи при наличие на случайни проби.
• Учене, насочено към емоциите и мотивите ( Лингарт, Й., 1970, с.584).

Пл. Радев разглежда 28 вида учене, между които: 

• Учене - откриване – най-елементарната форма.
• Условно-рефлекторно учене - резултатът са създадените условни реакции.
• Инструментално учене (учене във вид”проба-грешка”).
• Оперантно учене – резултатът е създаването на операнти – желани реакции, които не са предизвикани от стимули.
• Учене чрез заместване (учене чрез наблюдение, подражание или моделно учене).
• Учене инсайт (чрез прозрение) - внезапно разбиране решението на проблема или специален тип поведение при решаване на проблема.
• Цялостно (масирано) учене - цялата материя се научава наведнъж, без да се дели на части.
• Когнитивно учене - приемане, преработка и оценяване на информацията.
• Структурирано учене - последователно решаване на задачи, които изискват запаметяване, групиране, идентифициране, съотнасяне, трансформиране.
• Сензомоторно учене.
• Вербално учене.
• Учене чрез разбиране.
• Традиционно учене.
• Иновационно учене