ЦЕЛИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност и значение на целта на възпитанието

Целта на възпитанието е операционализиран възпитателен идеал. Но докато възпитателният идеал се характеризира с по-голяма степен на обобщеност, възпитателната цел е принципно достижимо състояние, свеждане на идеала до ниво, характеризиращо се с по-голяма степен на конкретност.

За разлика от идеала, целта при възпитателната дейност е да се формира реална, граждански устойчива личност, способна в новите социално-икономически и политически условия да дава свой принос за усъвършенстване както на обществото, така и на самата себе си.

Целта на възпитанието отразява предвиждането на очакваните изменения  у човека  (или у групата хора) в резултат на организирани и планомерно осъществявани възпитателни дейности, въздействия и взаимодействия.

Целта има стратегическо значение при възпитанието, тъй като целенасочеността е същностната, водеща и определяща характеристика на възпитателния процес. Целта определя характера, задачите, съдържанието, формите, методите и резултатите от възпитателния процес.

Целта на възпитанието отразява философските, икономическите, политическите, нравствените, правните, естетическите и биологичните представи за съвършенството на човека и неговото предназначение в живота и обществото.

2. Обществена обусловеност и развитие на целта на възпитанието

Целта на възпитанието е обществено исторически обусловена, в нея се отразяват всички изменения в обществото и във възгледите за човека.

Възпитателната цел има динамичен характер, детерминиран от:

• съществуващите изменения в обществото и във възгледите за човека, в мисленето на хората, в многообразието на техните житейски идеали;
• от материалното и духовното развитие на обществото;
• от интересите и влиянието на различни класи, прослойки, групи и съотношението между тях;
• от установения стил и начин на живот на даден етап на развитие на обществото;
• от състоянието на идейния живот и от влиянието на обществено-политическите и философските идеи, от представите за човешката личност.

Всяка възпитателна система отразява времето, социално-политическия строй, характера на обществените отношения, ценностите на обществото. В различните исторически периоди и в различните типове общества се поставят единни или диференцирани  цели за възпитанието на младото поколение.

Възпитателните цели могат да бъдат дефинирани на различни нива:

• На глобално и национално ниво възпитателните цели се дефинират в съответни нормативни актове  и други документи, определящи облика, качествата на желаната за обществото личност.
• На житейско равнище без аргументираност на базата на научни констатации, без ясна дефинираност и педагогически понятия.
• На семейно ниво възпитателните цели отразяват представата на родителите за качествата, бъдещия облик и житейска (професионална, личностна) реализация на собственото им дете.

Между посочените нива на дефиниране на възпитателните цели е възможно да има съвпадение, но и несъвпадение поради несъответствия на ценности.

3. Хуманизмът, цялостността и хармонията в идеала за човека

Проследяването на еволюцията в целта на възпитанието показва, че идеята за  цялостност и хармония присъства още от най-дълбока древност. Макар и в различни нюанси, тя се съхранява през вековете, като се обогатява по съдържание. Тя се явява структуроопределяща по отношение на типа личност, към който е стремежът. В съответствие с това се е развивала и представата за психологическата структура  на личността, за развитието на човека.   

Цялостността и хармонията, като цел на възпитанието, структуроопределят следните негови основни компоненти в съдържанието:

• Умствено (интелектуално) възпитание;
• Нравствено (морално) възпитание;
• Естетическо възпитание;
• Физическо възпитание;
• Трудово възпитание.

За цялостното и хармонично развитие на личността специфично значение имат и светогледното, екологичното, гражданското, правното, здравното, половото, интеркултурното и други направления на възпитанието.

Хуманизмът като стратегическа идейна насоченост при възпитанието би могъл да се открои в следните по-конкретни параметри:

• Високо ценене на човека като най-значимо творение от високосоциален характер в условията на планетата Земя.
• Зачитане на личното му достойнство, независимо от неговите национални, политически, верски, полови и други цивилизовано издържани социално-демографски характеристики и принадлежност.
• Осъществяване на творческия потенциал на човека, с което, от една страна, се доказва на какво е способен той, а от друга – се осигурява човешкият прогрес.
• Признаване на човешкото у човека във всяко отношение, адекватно на неговия възрастов и биосоциален растеж.
• Перспективно утвърждаване на ценностите, залегнали в Декларацията на хилядолетието: свобода, равенство, солидарност, толерантност, обща отговорност и др.

Очертаните параметри на хуманистично-съдържателната насоченост в процеса на възпитанието следва да се имат предвид в следните аспекти:

• Създаване на най-благоприятни условия за пълноценното хармонично формиране на личността на възпитаника, да се подхожда с разбиране, доброта, готовност за съдействие и помощ. Уменията за виждане и опора на доброто у човека, у възпитаника, са не само показатели за висока хуманистична култура, но и резултат от продължителния процес на възпитание и самовъзпитание в този дух.
• Много значима хуманистична ценност е уважението на честта и достойнството на дадена личност, признание на дейността, качествата, постиженията,  авторитета, проява на толерантност.
• Оптимизъм, вяра в творческите сили и възможности на личността и съдействие за тяхното пълноценно осъществяване.
• Защита на свободата на всяка личност е една от най-важните хуманистични ценности за човека, съчетана с формиране на съзнание за отговорност.

Целта на възпитанието в съвременните условия може да бъде дефинирана по два начина:

Класически: Цел на възпитанието са цялостността и хармонията на човешката личност.

Актуален: Цел на възпитанието е формиране на цялостна и хармонична, автономна и жизнедееспособна личност, интегрално проникната и овладяна от хуманистичния идеал за човека