1. Същност на възпитанието
А. Определение - възпитанието е основна категория в педагогиката. Човек се възпитава от раждането практически до края на живота си, но силата на възпитателното въздействие се изменя в зависимост от възрастта, социалното положение и статуса.
Възпитанието се появява в началото на човешкото цивилизовано развитие. Възпитанието, за разлика от животинските инстинкти, е съзнателна дейност. То е историческа необходимост за задоволяване на практическите потребности на обществото и индивида. Възникването му е пряко свързано със социалния и трудовия живот на хората, които се стремят да предадат своя трудов и социален опит, своите морални разбирания, традиции, култура и вярвания. Чрез възпитанието се осъществява духовната връзка между поколенията
Възпитанието има материални и духовни детерминанти. Материалните детерминанти са: икономическата структура на обществото, производителните сили, които определят стандарта на живот на семействата и децата. Духовните детерминанти са: идеологията, политиката, правото, морала, религията.
Б. Същността на възпитанието се тълкува в четири аспекта като:
- Процес, т.е. динамично явление, предполагащо конкретни качествени и количествени изменения в хората, с които взаимодейства възпитателят.
- Целенасочени въздействия върху възпитаника с цел постигане на определен резултат преди всичко като позитивни изменения.
- Взаимодействия на възпитателя и възпитаника
- Възпитателна дейност за формиране на хуманистични качества.
В. В съвременната педагогическа литература възпитанието се разглежда като:
- Педагогически компонент на социализацията на човека, който предполага съзнателни действия, насочени към интеграцията на човека в обществото, към усвояване на социални роли. Създаването на такива условия се осъществява чрез включване на детето в различни видове социални отношения в учебния процес, в общуването, в играта, в практическата дейност. В процеса на социализация се извършва социална адаптация и социална автономизация на личността.
- Управление на процеса на формиране на личността или на отделни нейни качества в съответствие с потребностите на обществото. Задача на педагога е да помогне за развитието на детето – физическо, психическо и социално развитие.
- Средство за предаване на културата (енкултурация). Процесът на включване на индивида в неговата етническа общност и култура формира способност у децата и учениците свободно да се ориентират в обкръжаващата етническа среда.
2. Типове, модели и стилове на възпитание
А. Според историческия период - възпитанието може да бъде с единна цел за всички деца или с диференцирани цели за децата на различните социални групи.
Б. Според географските особености - всяка цивилизация създава специфичен тип възпитание: далекоизточен, южноазиатски, близкоизточен, източен, западен.
В. Според обяснението на природата на възпитанието: парадигма на социалното възпитание, биопсихологическа парадигма, парадигма на диалектическа взаимозависимост на социални и психологически, психологически и наследствени съставки в процеса на възпитание.
Г. По институционален признак възпитанието може да бъде: семейно, предучилищно, училищно, извънучилищно, религиозно.
Д. В зависимост от философската концепция, определяща принципите и особеностите на системата на възпитание, се определят следните модели: прагматично, антропологично, социално, хуманистично, технократично, свободно.
Е. Според стила на отношенията между възпитатели и възпитаници се разграничават: авторитарно, либерално и демократично възпитание.
3. Социални функции на възпитанието
А. Адаптационна функция – основна функция на възпитанието. Всяко ново поколение чрез усвояване на установения социален опит осъществява процес на приспособяване към съществуващата ценностно-нормативна система на дадено общество.
Проявление на адаптационната функция на възпитанието е усвояването на различни по своя характер социални роли (напр. гражданско - политическа, трудово-професионална, семейно-битова).
Пред възпитанието стоят за решаване сериозни въпроси, свързани с формирането на социалната роля на гражданина, притежаващ свободно време, потребител на ценности от различен характер за усвояване на култура на оптимално оползотворяване на свободното от учебна или трудова дейност време.
Б. Превантивна функция на възпитанието – възпитанието в тази функция се проявява като предпазващо от развитие в негативна посока, проявление на което са различен вид заболявания на телесното и психичното у човека и извършване на дейности, насочени срещу социалните норми на поведение.
Превантивната възпитателна дейност е насочена предимно срещу формирането на зависимо поведение, явяващо се резултат от някакъв тип компенсиране на неудовлетворени потребности, към действителното задоволяване на които трябва да бъде насочена възпитателната дейност (чрез преодоляване на съществуващи дефицити в обществената среда).
В. Компенсаторна функция на възпитанието. Компенсацията (изравняването, възстановяването) има различни по своя характер проявления. В областа на възпитателните взаимодействия, обект на изследване от дефектологията, компенсацията е постигането на „оптимално заместване на увредените функции на анализаторите с помощта на специфични средства и методи на въздействие” с цел пълноценното адаптиране и интеграция на детето с определен тип увреждане в системата на обществените отношения.
Проявление на компенсаторната функция на възпитанието са дейностите в контекста на интеркултурното възпитание с деца от различен етнически произход за оптималното им интегриране и училищно, професионално и социално реализиране.
Г. Корекционна функция на възпитанието. Корекцията (поправянето) в сферата на възпитанието се проявява в различни дейности, насочени към коригиране на резултатите както от биологично детерминирани недостатъци във физическата и психическата структура на човека, така и от социално обусловени негативни за нравственото и здравословното развитие на човека влияния. Необходимостта от корекционно-възпитателна дейност в редица случаи възниква от недостатъчно добре осъществена превантивна възпитателна дейност.
Б. Превантивна функция на възпитанието – възпитанието в тази функция се проявява като предпазващо от развитие в негативна посока, проявление на което са различен вид заболявания на телесното и психичното у човека и извършване на дейности, насочени срещу социалните норми на поведение.
Превантивната възпитателна дейност е насочена предимно срещу формирането на зависимо поведение, явяващо се резултат от някакъв тип компенсиране на неудовлетворени потребности, към действителното задоволяване на които трябва да бъде насочена възпитателната дейност (чрез преодоляване на съществуващи дефицити в обществената среда).
В. Компенсаторна функция на възпитанието. Компенсацията (изравняването, възстановяването) има различни по своя характер проявления. В областа на възпитателните взаимодействия, обект на изследване от дефектологията, компенсацията е постигането на „оптимално заместване на увредените функции на анализаторите с помощта на специфични средства и методи на въздействие” с цел пълноценното адаптиране и интеграция на детето с определен тип увреждане в системата на обществените отношения.
Проявление на компенсаторната функция на възпитанието са дейностите в контекста на интеркултурното възпитание с деца от различен етнически произход за оптималното им интегриране и училищно, професионално и социално реализиране.
Г. Корекционна функция на възпитанието. Корекцията (поправянето) в сферата на възпитанието се проявява в различни дейности, насочени към коригиране на резултатите както от биологично детерминирани недостатъци във физическата и психическата структура на човека, така и от социално обусловени негативни за нравственото и здравословното развитие на човека влияния. Необходимостта от корекционно-възпитателна дейност в редица случаи възниква от недостатъчно добре осъществена превантивна възпитателна дейност.
Корекционно-възпитателна дейност при деца със социални отклонения (с девиантно поведение) се осъществява в рамките на специализирани институции, целящи коригиране на несъответстващи на насоката на общественото развитие формирани морални и правни ценности, поведенчески прояви.
Д. Рехабилитационна функция на възпитанието. Нейна основна цел е постигане на „възстановяване на нарушените функции по посока на нормата” и пълноценно социално интегриране на личността. Оптималното реализиране на рехабилитационната функция на възпитанието изисква единство на педагогически, психологически, медицински въздействия.
Д. Рехабилитационна функция на възпитанието. Нейна основна цел е постигане на „възстановяване на нарушените функции по посока на нормата” и пълноценно социално интегриране на личността. Оптималното реализиране на рехабилитационната функция на възпитанието изисква единство на педагогически, психологически, медицински въздействия.
Тази сфера на възпитателна дейност е пряко свързана с ресоциализацията на децата, който всъщност е процес на социална рехабилитация, дефиниран като „наново изграждане на изгубените социални отношения на правонарушителя”.
Е. Обединяваща функция на възпитанието – проявява се в два основни плана: в контекста на отношението „история-настояще-бъдеще” и в рамките на съответно настояще на обществото (на микро- и макроравнище). Училището като основна социална образователно-възпитателна институция е главен реализатор на тази функция, чрез него обществото формира у децата минимална колективна идентичност, която ги детерминира отвъд всички лични социални, културни различия да живеят заедно, да образуват една нация.
Ж. Диференцираща функция на възпитанието. Реализацията на тази функция може да бъде открита на различни обществени нива. На по-глобално ниво в рамките на патриотично-националното възпитание всяка държава формира своите граждани с целта да запази, да съхрани своята културна идентичност посредством предаването на знания за родната история, география, език, култура. Специфично проявление тази функция има при различията във възпитанието в отделните етнокултурни общности в рамките на една национална държава.
Е. Обединяваща функция на възпитанието – проявява се в два основни плана: в контекста на отношението „история-настояще-бъдеще” и в рамките на съответно настояще на обществото (на микро- и макроравнище). Училището като основна социална образователно-възпитателна институция е главен реализатор на тази функция, чрез него обществото формира у децата минимална колективна идентичност, която ги детерминира отвъд всички лични социални, културни различия да живеят заедно, да образуват една нация.
Ж. Диференцираща функция на възпитанието. Реализацията на тази функция може да бъде открита на различни обществени нива. На по-глобално ниво в рамките на патриотично-националното възпитание всяка държава формира своите граждани с целта да запази, да съхрани своята културна идентичност посредством предаването на знания за родната история, география, език, култура. Специфично проявление тази функция има при различията във възпитанието в отделните етнокултурни общности в рамките на една национална държава.
Тази функция има специфично проявление и в институционализираното обществено възпитание – видът и степента на образование, типът училище детерминират възможностите за реализация на пазара на труда, а оттук и за професионален и житейски успех.
Диференциращата функция на възпитанието се проявява особено силно и на семейно ниво. Социално-икономическият статус на семейството, спецификата на осъществяваното в семейството възпитание определят съответните възможности, в рамките на които то се развива.
З. Ограничаваща функция на възпитанието. Възпитанието следва социалните изисквания, а действията на личността в обществото се ограничават чрез законите и моралните норми. Ограничаващата функция на възпитанието се проявява и в семейната среда във всички случаи, когато родителите се стремят да опазят физическото, психическото и социалното здраве на детето си чрез поставянето на ограничения пред поведението му.
И. Консервативна функция на възпитанието. По смисъл и предназначение възпитанието цели да съхрани, да запази съществуващите в обществото добри традиции, натрупаното богатство от материален и духовен човешки опит.
Й. Прогресивна функция на възпитанието. Може да бъде разглеждана в два основни плана – по отношение на отделния индивид и на обществото като цяло. Благодарение на възпитанието става възможен индивидуалният прогрес в развитието на личността, натрупваща постепенно знания и опит в процеса на възпитателните взаимодействия. Чрез възпитанието обществото подготвя прогреса си, обезпечавайки прогресивното развитие на своите членове.
З. Ограничаваща функция на възпитанието. Възпитанието следва социалните изисквания, а действията на личността в обществото се ограничават чрез законите и моралните норми. Ограничаващата функция на възпитанието се проявява и в семейната среда във всички случаи, когато родителите се стремят да опазят физическото, психическото и социалното здраве на детето си чрез поставянето на ограничения пред поведението му.
И. Консервативна функция на възпитанието. По смисъл и предназначение възпитанието цели да съхрани, да запази съществуващите в обществото добри традиции, натрупаното богатство от материален и духовен човешки опит.
Й. Прогресивна функция на възпитанието. Може да бъде разглеждана в два основни плана – по отношение на отделния индивид и на обществото като цяло. Благодарение на възпитанието става възможен индивидуалният прогрес в развитието на личността, натрупваща постепенно знания и опит в процеса на възпитателните взаимодействия. Чрез възпитанието обществото подготвя прогреса си, обезпечавайки прогресивното развитие на своите членове.
4. Възпитанието като педагогическо явление
Възпитанието се дефинира в два основни смисъла:
- В широк социален смисъл, когато става дума за възпитателното въздействие върху човека на целия обществен строй и на обкръжаващата действителност. Възпитанието включва и индиректно протичащи процеси и явления, свързани с овладяването на социализацията и енкултурацията на човека – неутрализиране на негативните и подкрепяне на позитивните влияния и въздействия в социалната среда.
- В конкретно-педагогически смисъл – възпитанието като целенасочен, специално замислен и методично осъществяван процес на въздействие и взаимодействие, със съответстващи на него явление и дейност по посока на определен, в т.ч. институционално преследван идеал за човека и човешката личност.
Възпитанието като обществена дейност се изучава от много науки – социология, етика, политология и др. Но то е главен предмет на педагогиката.
В най-ранния период от развитието на научната мисъл проблемите на педагогиката се разглеждат от философията. По-късно се диференцира научното знание и се създават нови науки. През 17 в. Ян Амос Коменски утвърждава понятието „дидактика” в книгата „Велика дидактика”, където разработва проблемите на обучението и възпитанието. През втората половина на 18 век се въвежда понятието ”теория на възпитанието” или „учение за възпитанието”. Към края на 18 век вече се приема теорията на възпитанието да се нарича педагогика, а теорията на обучението – дидактика.
Голямата диференциация и специализация на педагогическите науки през 19 и 20 век налага да се приемат обединяващи понятия. В педагогиката се включват, макар и обособено, теорията на възпитанието и теорията на обучението (дидактика). Тези два основни раздела се развиват и относително самостоятелно.
Възпитанието има много широк обхват и педагогиката не е в състояние да обхване компетентно всички въздействия. Тя се интересува преди всичко от възпитанието като преднамерена, целенасочена и ръководена дейност, която се отнася до децата, до подрастващите поколения и се осъществява от организирани възпитателни институции и под ръководството на педагогически подготвени възпитатели. Това важи за всички науки, които се наричат педагогически.
Няма коментари:
Публикуване на коментар