МЕТОДИ И СРЕДСТВА НА ОБУЧЕНИЕ

1. Същност на методите

Методите на обучението, според М.Андреев, „изграждат процесуалната страна на технологията на обучението, придават му живот, до голяма степен определят облика му и заедно със съдържанието са сърцевината му. Затова те са фокусът на усилията да се издигне качественото равнище на подготовката на подрастващите за живота и за труда, който ще упражняват”.

От ефективността на методите на обучение в голяма степен зависи ефективността на обучението като цяло.

В педагогическата литература се прилагат различни подходи при интерпретацията на  същността на методите на обучение.

По отношение на това, към чия дейност се отнасят методите на обучение, се очертават следните схващания:

• Методите се отнасят към дейността на учителя (преподаването).
• Методите се отнасят към дейността на ученика (ученето).
• Методите се отнасят към взаимосвързаната дейност на учители и ученици (обучението, разбирано като единство между преподаване и учене).

Съществуват различни схващания и чрез какви понятия да се дефинира методът:

• Методът като начин, път, способ.
• Методът като форма.
• Методът като система от елементи: система от правила и норми; система от взаимосвързани похвати, действия.
• Методът като стратегия.

Една от дефинициите на метода на обучение е: „система от дидактически похвати, чрез която се осъществява взаимодействието между преподаване, учене и учебно съдържание, конструирана въз основа на система от дидактически правила и норми, чрез които се определя последователността и взаимната връзка на тези похвати (т.е. структурата на метода) в рамките на споменатото взаимодействие, насочено към постигане на конкретните цели на обучението”.

2. Детерминанти на методите на обучение

Като отбелязва, че според педагозите съществуват 23 различни фактора, които учителите следва да отчитат при избора на методи на обучение, В.Ф. Паламарчук обособява като най-типични следните:

• Особеностите на предмета и учебния материал.
• Съдържанието на материала.
• Характерът на връзките между елементите на учебния материал.
• Целите и задачите на конкретния урок.
• Способностите на учениците.
• Майсторството на учителя.
• Учебниците и учебните пособия.

Изборът на методи на обучение се определя, според Ю. К. Бабански, от:

• Закономерностите и произтичащите от тях принципи на обучението.
• Целите и задачите на обучението въобще и на дадения етап в частност.
• Съдържанието и методите в дадената наука въобще и дадения предмет, тема в частност.
• Учебните възможности на учениците: възрастови (физически, психически); равнище на подготовка (образователна и възпитателна); особености на паралелковия колектив.
• Особеностите на външните условия (географски, производствени и пр.).
• Възможностите на самите учители: техният предшестващ опит, познаването на типичните ситуации на процеса на обучение, в които се оказват най-ефективни определени съчетания от методи, равнището на тяхната теоретическа и практическа подготовка, способностите за прилагане на определени методи, средства, уменията да избират оптималния вариант, личностните качества и пр.

М. Андреев обособява детерминантите при подбора на методите на обучение в две групи: преки и непреки. Към непреките отнася : целта на обучението; особеностите на учебния предмет; възрастовите особености на учениците; своеобразието на глобалната макросреда и на местните условия за обучение. Преките детерминанти включват: своеобразието на конкретната тема, която предстои да се разработи; наличието на дидактически помагала и материали; фазите на урочна работа и етапът на урока, в който се използма методът; учебното време, с което разполагат учителят и учениците; личностните особености на учителя и своеобразието на дидактическите му достойнства и недостатъци; стадият на познавателното развитие на учениците .    

3. Характеристика на най-често прилаганите методи на обучение

А. Изложение на учебния материал - един от най-широко използваните методи на обучение, при който учителят чрез своето слово монологично съобщава на учениците определена учебна информация. Същността на изложението са научните знания, то е ориентирано да въздейства преди всичко върху интелекта на учениците, но иманентно съдържа и възпитателни намерения. Чрез изложението се въздейства и върху чувствата, волята, характера.

Изисквания към устното изложение на учителя:

• Да активизира интереса и вниманието на учениците.
• Да е съобразено с техния опит и познания, с равнището на развитието им.
• Да е добре структурирано и да съчетава в благоприятно отношение научното с учебното познание.
• Да е логически стройно, последователно и правилно разпределено във времето.
• Изводите и заключенията да произтичат от същността на разработеното учебно съдържание.
• Езикът да бъде прост и достъпен, но научно издържан, а стилът да се отличава с яснота, убедителност, образност и емоционалност.
• Да се отделя особено внимание на техниката на говора – постановка на гласа, яснота и правилност на изговарянето, темп на говорене, паузи, умело използване на реторични въпроси и лирични отклонения, подбор на жестовете и пр.

Видове устно изложение:

1. Разказ – непрекъснато изложение на определени факти и проблеми. Чрез него се представят на учениците нови знания, събуждат се чувства, развиват се емоции, формира се отношение. Емоционалното отношение на учителя към предмета на разказа е негова отличителна характеристика. Изразителността на разказа се засилва от интонацията, мимиката, жестовете.

2. Обяснение – изложение, в което преобладават рационалните аргументи. Главното му предназначение е да подпомогне ученика да разбере същността на знанията, кото се съобщават и разработват. Използва се широко по всички учебни предмети.

3. Лекция – вид изложение, в което системно и без прекъсване се разработва дадена тема от учебната програма в един учебен час. Използва се в горните класове и висшите училища.

Б. Диалогови методи на обучение - същността им е в отношението между въпросите и отговорите, които в процеса на обучението могат да се формулират както от учителя, така и от учениците.

Функциите на диалога се свързват със следните основни дидактически задачи:

• Откриване и преоткриване на нови знания.
• Осмисляне, обобщаване и задълбочаване на знанията, които са предмет на усвояване.
• Затвърдяване и систематизиране на знанията и уменията.
• Контролиране и оценяване на подготовката на учениците в процеса на обучението.

Въпросите на учителя в диалога трябва да отговарят на следните изисквания:

• Да бъдат точни по отношение на съдържанието, кратки по форма и изразени просто и ясно.
• Да стимулират мисленето на учениците.
• Да се поставят в логическа последователност.
• При по-големи затруднения на учениците може да се поставят и допълнителни въпроси, за да се изяснят по-добре нещата.
• Да се спазват целесъобразен ритъм и разпределение на въпросите, да не се прекалява с много въпроси, тъй като това може да доведе до повърхностно мислене върху тях.
• Въпросите трябва да се отправят към целия клас, а след това да се посочват ученици, които ще отговарят. Така се осигурява време на всеки ученик да помисли и формулира отговора си (Господинов, Б., 2008, с.210).

Основни разновидности на диалога в обучението са беседата и дискусията.

В. Рационална работа с книгата, учебника и сайта - основен и рационален път за учене, който се отличава с голямо индивидуално своеобразие и различна ефективност. Най-често срещана форма за работа с книгата и учебника е изучаването на отделни текстове, цели или на части, анализиране, разясняване на по-трудни пасажи, структуриране по достъпен начин.

Препоръчват се следните рационални похвати за умствена дейност на ученика, свързани с работа върху текст:

• Смислова групировка на материала.
• Смислови опорни пунктове в материала.
• Съставяне на план на материала.
• Логическа схема на материала.
• Разглеждане на предметите и явленията от различни гледни точки.

Относно работа с книгата въобще са подходящи специални похвати: четене на книгата  с различна бързина и задълбоченост в зависимост от поставените задачи и уменията на ученика; водене на бележки върху прочетеното; план на прочетеното; тезиси; конспекти.

Г. Наблюдение - наблюдението се провежда под ръководството на учителя.

Видове наблюдения: спонтанно, описателно, систематично организирано, самостоятелно, ръководено от учителя.

Етапи на наблюдението:

• Подготвителен - осигуряване на благоприятни предпоставки за целенасочено възприемане на особеностите и свойствата на наблюдаваните предмети и явления.
• Същинско наблюдение – учителят води учениците от външните признаци към възприемане и разбиране на съществени връзки и отношения.
• Заключителен – учителят изисква от учениците да формулират резултатите от наблюденията, да ги представят ясно и последователно.

Дидактически изисквания към наблюдението:

• Да бъде посветено на определен проблем.
• Да има ясно осъзната от учениците цел.
• Да диференцира последователността на отделните операции или етапи.
• Да включва учениците в активна изследователско-проучвателна дейност.
• Да дава възможност за фиксиране на резултатите.
• Да подтиква към сравняване, идентификация, разграничаване, класификация и др.
• Да се придружава от последващо обсъждане на постигнатите резултати с оглед на поставените цели.

Д. Демонстрация - представлява показване на обекти и дидактически материали, придружено с описания и обяснения, осъществявани от учителя или учениците, за да се наблюдава това, което е съществено в тях с оглед изучаваното учебно съдържание. Може да се използва за различни дидактически цели и във всички фази на урока.

Разграничават се следните видове демонстриране:

• На обекти, явления и естествени процеси.
• На изработени дидактически материали.
• На чертежи, изпълнени от учителя на дъската.
• На съвременни средства на обучение.
• На опити, извършвани от учителя.
• На действия, които трябва да усвоят учениците.

Е. Упражнение - упражнението е съзнателно повтаряне на определено действие с цел да се формират умения и навици съобразно с даден еталон. Използват се както за затвърдяване на знанията и за формиране на умения, така и за развиване на творческите способности на учениците.

Видове упражнения: упражнения по образец; коментирани упражнения; вариативни упражнения; практически работи; творчески работи.

Основни изсквания към упражненията в обучението:

• Да са целенасочени.
• Да са съзнателни.
• Да са системни.
• Да са степенувани по трудност.
• Да са разнообразни по съдържание и форма.
• Да бъдат достатъчни по количество и продължителност.
• Учителят следва да показва необходимия еталон.
• Резултатите да бъдат анализирани.

5. Средства на обучението

Под средства за обучение се разбират всички обекти, които служат като източник на учебна информация и като инструменти за усвояване съдържанието на учебния материал и решаване на възпитателни задачи.

Дидактическите средства изпълняват следните функции: информационна; формираща; мотивационна; доцимологическа; възпитателна; развиваща.

Средствата за обучение (дидактически средства) се разглеждат в широк смисъл като  цялата материална база, всичко, което преподавателят и учащите се използват при своите дейности в прцеса на обучението.

Средствата на обучението са материалните и материализираните обекти, включени в системата на обучението: учебници и учебни пособия, технически средства за обучение (ТСО), нагледни пособия, спортни уреди, графични, фотографски и електронни пособия и др.

Учителите трябва да се съобразяват с редица условия и детерминиращи фактори при използване на средствата на обучение: с каква цел ще ги използват; дали са дидактически целесъобразни; как ще се съчетават; в кои моменти ще се използват; доколко са пригодни; доколко са сложни и разбираеми; каква е стойността им; дали са налични; какво е техническото им качество и т.н.

Дидактическата ефективност на използваните средства за обучение означава съобразяване със следните изисквания:

• Средствата за обучение да са адекватни на реалното равнище на обученост на учениците и да притежават необходимия дидактически потенциал.
• Да предизвикват интерес у учениците към усвояваното учебно съдържание и подпомагат вътрешната мотивация за учене.
• Да благоприятстват максимално за разработване и усвояване на определеното съдържание в определения период от време.
• Да предпоставят оптимално равнище на работоспособност на учениците.