ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност на принципите

Думата „принцип” е от латински произход и означава основа, начало, основание, изходно положение, ръководно начало. В по-широк научен смисъл под принцип се разбира основно начало, изходно положение на наука, теория, учение.

Всяка наука обосновава свои принципи и подходи на изследване на света, които по същество са нейните методологически основи. Тя е изградена върху основни положения, някои от които са напълно доказани закони, други са закономерности, трети - очевидни истини и аксиоми, а четвърти – постулати.

Въпросът за научните принципи е в основата на методологията на всяка наука. Проблемът за принципите принадлежи към главните методологически проблеми на педагогическата наука. Принципите на възпитание са неразривно свързани и произтичат от същността и закономерностите на възпитателния процес и са основа на нормативността в осъществяването му. Те са основен компонент на възпитателната система, произтичат и са взаимно свързани с целите на възпитанието.

Класиците на педагогиката говорят за педагогически закони, принципи и правила на възпитание. Още създателят на научната педагогика Я.А.Коменски пренася естествените закони, взети от природните явления, върху обществения  живот и педагогическите явления. Той формулира и конкретни принципи и правила на възпитанието в своята „Велика дидактика”, отнесени главно към формирането на нравствените добродетели.

Проблемът за принципите е един от най-дискусионните в педагогиката, като акцентът е на принципите на обучение, които са отдавна обособени и утвърдени, а относно принципите на възпитание съществуват  много гледни точки и различия.  

2. Класификация на принципите на възпитание

Обосноваването на отделните видове принципи в педагогиката се извършва на различни основания и степен на общност. 

Разграничават се:

• Научнопедагогически изследователски принципи.
• Общопедагогически принципи.
• Принципи на образователната политика.
• Принципи на подбор на учебното и възпитателното съдържание.
• Принципи на управление и ръководство на образователните институции.
• Принципи на обучението (дидактически прнципи).

Диференцирането на възпитателните принципи се прави по отношение на това дали са общотеоретични  или специфични конкретни принципи, върху които се изгражда практическата възпитателна дейност.  Разграничават се и принципи на общата методика на възпитателната работа и принципи на практическата възпитателна дейност.

Във връзка с открояването на водещите (основните) принципи на теорията на възпитанието се прилагат различни подходи, обосновани от нови педагогически парадигми. Съществуват непреходни и класически принципи, други са обогатени с нови акценти, някои са общопризнати и утвърдени в педагогиката, други – дискусионни, едни са теоретично разработени, други се реализират на практика, а трети са на равнището на пожелания и очаквания.

3. Характеристика на основните принципи на възпитание

Една от класификациите обосновава следните принципи на възпитание:

А. Принцип за взискателност към личността - реализира се чрез използването на метода изискване, съдържа в себе си елемент на задължителност. Дълбокият смисъл на изискването е то да бъде изпълнено от възпитавания, който да осъзнае отговорността си за извършването на съответна дейност. Могат да се отправят преки и косвени изисквания, като трябва да се спазва мяра при предявяването им.

Б. Принцип за уважение към личността - в основата му е залегнала идеята за признаване на значимостта на личността на възпитавания субект, което има конкретни проявления в: правото на детето да изразява мнение по въпроси,  които пряко го засягат; свободата на детето да прави избор на дейност; съобразяване с актуалното емоционално и здравословно състояние при осъществяване на възпитателни дейности; съобразяване с интересите, желанията, потребностите на детето; отчитане на културно детерминираните особености на поведението на детето, дължащи се на принадлежността му към определена религиозна, етническа, езикова група, в т.ч. социално-икономическия статус на семейството.

Принципът предполага педагогически оптимизъм, търсене на положителното у всяко дете, позитивно отношение, подкрепа и стимулиране.

В. Принцип за значимостта на възпитателното време - означава осъзнаване от страна на възпитаващите на ценността на времето, което те прекарват с децата, уникалността и невъзвратимостта на всеки времеви отрязък, оказващ или не влияние върху формирането на личността.

Един отрязък от време става възпитателен тогава, когато бъде наситен с възможности за развитие на възпитавания.

Г. Принцип за единство на възпитателните въздействия - в основата на принципа стои идеята, че възпитателната ефективност е по-висока, когато върху възпитаниците се оказват разнообразни въздействия. Колкото повече възможности за влизане в ситуация на възпитателно взаимодействие има пред детето, толкова повече то ще се докосне до различни професионални области, стилове на поведение, ценности, ще се разшири неговият познавателен и комуникативен опит.

Но ако възпитателните въздействия са противоречиви, детето ще се обърка, ще изпита емоционален дискомфорт (Костова, С.Ч., 2008, с. 68-77).

Друга класификация обосновава следните принципи на възпитание:

Д. Хуманизъм, хуманност и толерантност - този принцип означава, че детето е главна ценност в системата на човешките взаимоотношения, а главна тяхна норма е хуманността. Възпитателното взаимодействие трябва да се основава на уважение към всеки, осигуряване на свобода и толерантност, доброволност на участието, доверие, оптимистична стратегия, социална защитеност на интересите и потребностите на детето.

Е. Природосъобразност - произгича от единството и взаимовръзката на естествените и обществените процеси. Възпитанието се съгласува с общите закони за развитие на природата и човека. Съобразно този принцип е необходимо у човека да се култивира етично отношение към природата, към планетата и биосферата като цяло, морално, природозащитно и ресурсно съхраняващо мислене и поведение.

Ж. Културосъобразност - означава, че възпитанието трябва да се основава на общочовешките ценности на културата и да се изгражда в съответствие с ценностите и нормите, специфичните особености и традициите на  националните култури. Намирането на баланс между ценностите на различни култури и субкултури е едно от условията за ефективността на възпитанието.

З. Индивидуализация и индивидуален подход - предполага определяне на индивидуалната перспектива за социално развитие на всеки възпитаник и специфичните задачи, форми и методи за осъществяването й съобразно индивидуалните, социално-възрастови и типологични различия.

Необходими условия за реализация на този принцип във възптанието са: целенасочено наблюдение върху измененията във връзка с формирането на индивидуалните личностни качества; определяне на ефективността на фронталните подходи на въздействие и взаимодействие; избор на специфични средства за педагогически влияния; отчитане на индивидуалните качества; предоставяне на възможности за самостоятелен избор на участие в извънучебни дейности, в свободното време и в допълнителното образование.

И. Възрастов индивидуално-психологически и личностен подход - педагогическото майсторство се определя от умението да се отчита индивидуалната ситуация на развитие  на всеки индивид  и неговите специфични личностни особености, които се представят чрез типологичните характеристики и профил.

Й. Принцип на развитието в процеса на възпитателното взаимодействие и изпреварващ характер на възпитанието - като се опира върху постигнатото равнище на актуално развитие, организацията на възпитателното взаимодействие следва да бъде такава, че всемерно да спомага за разкриване и проявление на индивидуалността на всеки ученик в творческото взаимодействие с педагога.  Развитието на личността на възпитаника се обуславя от непрекъснато развиващата се и усъвършенстваща личност на възпитателя.

К. Активност и действеност (възпитание в и чрез дейността) - всяко ново образувание при формирането на структурата на личността  се обуславя от активността на детето и въвличането му в различни видове дейност. Съблюдаването на мярата в дозирането на активността е истинско педагогическо изкуство, а въвличането на детето в активна дейност изисква висок професионализъм от страна на педагога да мотивира и привлече възпитаника да полага усилия за преодоляване на трудностите.

• Практическа приложимост, реалистичност и връзка с живота.
• Позитивност, опора върху положителното, уважение към личността на възпитаника, доверие във възможностите му, съчетани с взискателност.
• Емоционалност, атрактивност и занимателност.
• Единство на възпитанието с културно-информационните процеси.