ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на принципите на обучение

А. Определение - думата „принцип” има латински произход и означава основа, начало, изходно положение, ръководна идея, основно изискване по отношение на дейността и поведението на човека.

Принципите на обучението са система от основни положения, водещи идеи или общи изисквания, които определят цялостната дейност на учителя и учениците в процеса на обучението. Те се отнасят към категорията на нормативните знания, които предписват какво трябва да бъде обучението и по този начин регупират дейността на учителя и учениците.

Б. Възгледи за понятието принцип - в дидактическата литература няма еднозначно определение на понятието „принцип на обучението” (или дидактически принцип), като се акцентира на едни или други значения. 

Те се определят от различни автори като:

• Изходни изисквания към процеса на обучението, произтичащи от закономерностите на неговата ефективна организация.
• Определена система от изходни, основни дидактически изисквания към процеса на обучението, изпълнението на които осигурява неговата необходима ефективност.
• Изходни положения, определящи дейността на учителя и характера на познавателната дейност на учениците.
• Система от основополагащи изисквания, от които се ръководят при определяне на съдържанието, организацията и методите на обучението в съответствие с целта и общата задача на възпитанието, а също така и със закономерностите на процеса на обучението.

Принципите на обучението се определят от неговите цели, т.е. те имат конкретно-исторически характер. Изменението на целите на обучението води до изменение и на дидактическите принципи, но съществува и приемственост.

В педагогиката са правени много опити за изграждане на цялостна система на дидактическите принципи, но този проблем не е решен еднозначно. Като основна причина за голямото разнообразие на новопредлаганите от авторите принципи се изтъква липсата на единство в понятийно-терминологичния апарат на дидактиката, което често води до смесване на различни дидактически категории.

2. Характеристика на съдържанието на дидактическите принципи

А. Принцип за научност – същността му се изразява в изискването на учениците да се предлагат строго научни знания, които представляват точно установени от науката положения (факти, идеи, изводи, закономерности) и да се използват за тяхното преподаване и усвояване адекватни методи и форми на обучение, отразяващи в дидактически редуциран вид равнището на изучаваната област от социалния опит.

Принципът за научност има значение не само за подбора на учебното съдържание, а и за цялото обучение. Той изисква: да се осъществява щателен подбор на най-същественото от съдържанието на социалния опит; овладяването на научните знания да бъде непрекъснато развиващ се процес; да се създават условия за формиране на правилни представи и понятия и точното им изразяване в определения и термини; научните понятия и закони да се усвояват в единство с научните теории или хипотези, което предполага учениците да бъдат запознавани с най-важните научни открития; в методите на преподаване да се отразяват методите на нучното познание.

Този принцип, какато и всички останали дидактически принципи, следва да се прилага във всички етапи и степени на обучение, като се спазва определена специфика.

Б. Принцип за нагледност – теоретически обоснован от Я. А. Коменски, който формулира „златното правило”: „Всичко, доколкото е възможно, да се представя на сетивата, а именно на зрението, на слуха, на мириса, на вкуса, на осезанието”.

Същността на принципа се изразява в изискването словесното изложение и усвояване на учебното съдържание да се съчетават с непосредственото възприемане от учениците на изучаваните предмети и явления или на техните изображения. Нагледността допринася за обогатяване сетивния опит на учениците, за осъществяване на връзка между конкретното и абстрактното, развива мисленето, речта, наблюдтелността, концентрира вниманието, повишава мотивацията.

Разграничават се:  натурална (естествена, непосредствена) нагледност; изкуствена (опосредствена, косвена) нагледност – обемна, изобразителна, символична, графична.

В. Принцип за съзнателност - съзнателното отношение към учебната работа може да ускори и облекчи разбирането на учебния материал, то е важна предпоставка за преодоляване на формализма в обучението, на механичното  заучаване на учебното съдържание.

Съзнателността като качество на личността изразява единството между интелектуалната, емоционално-волевата и поведенческата сфера. Принципът за съзнателност се отнася както до дейността на учениците, така и за дейността на учителя.

Г. Принцип за активност - като признаци на активността се отнасят: съзнателното насочване на усилията на ученика за постигане на учебно-познавателната цел; положителното отношение към дейността; интензивната мисловна дейност в процеса на ученето; устойчивостта на познавателните интереси и мотиви.

Обикновено се разграничават две равнища на познавателна активност: репродуктивно и творческо. Активизирането на учениците в процеса на обучението е преди всичко организация и управление на дейността им, нейното целенасочено ръководство и стимулиране от страна на учителя за осъществяване на целите и задачите на обучението.

Д. Принцип за достъпност – обоснован от Я. А. Коменски като принцип за природосъобразност. Същността му се изразява в изискването обучението като цяло (неговите цели и задачи, съдържание, методи и форми) да е съобразено с възрастовите особености на учениците, с равнището на тяхната подготовка и развитие.

Достъпността осигурява нормално, оптимално напрежение на силите и на учителя, и на учениците. Тя не означава обучението да бъде леко или лесно, а трудностите да съответстват на реалните учебни възможности на учениците, тъй като преодоляването им спомага за развитието.

Дидактическите правила за достъпност, формулирани от Я.А.Коменски, изискват в обучението да се върви: от лекото към трудното; от известното към неизвестното; от простото към сложното; от близкото към далечното.

Е. Принцип за системност и последователност - системността в обкръжаващия свят  обуславя необходимостта от определена система в обучението. Системността и последователостта в обучението се предпоставят преди всичко в основните държавни документи на съдържанието на образованието: учебен план, учебни прорами, учебници и помагала, държавни образователни изисквания.

В учебния план учебните предмети се подреждат в системен и последователен ред така, че изучаването на един предмет да служи за основа и да улеснява изучаването на други предмети. В учебните програми и учебниците трябва да намират отражение различните вътрешнопредметни и междупредметни връзки. Във всяка учебна програма следва да има връзка между изучавания материал и по-рано изучения по съответния предмет, както и с други учебни предмети.

Ж. Принцип за трайно овладяване на знанията и уменията - смисълът му е в осигуряване на задълбочени и трайни знания и умения, в постигане на такива резултати, които позволяват на учениците да използват усвоеното в по-нататъшната си учебна работа и за решаване на разнообразни практически задачи. Трайни са онези знания и умения, които се запазват за дълго време в съзнанието на учениците, могат да се възпроизвеждат без особени усилия и да се прилагат в нови, различни ситуации.

З. Принцип за индивидален подход - усвояването на знанията и уменията по своята същност е строго индивидуален процес и изисква учителят постоянно да изучава специфичните особености и индивидуалните различия на учениците – бързина и точност на възприемане, на осмисляне и обобщаване на учебния материал, особеностите на вниманието, паметта, мисленето и въображението на ученика, културата на неговата устна и писмена реч, умението му да решава самостоятелно познавателни и практически задачи и др.