ЦЕЛИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и видове цели

А. Същност и значение на понятието - един от централните проблеми в педагогиката е осмислянето на целите на образованието и обучението не само в съдържателен аспект (какво трябва да постигнат в края на учебната година, в края на учебния етап или степен),  но и в начина на формулирането на целите.

Философският смисъл на понятието „цели” ги свързва с предвиждане на резултата от дейността. В редица съвременни публикации целта се дефинира по различни начини – като „хипотетична детерминанта на поведението”,  като „събитие, към което се стреми даден организъм”, като „обективно съществуващ образец на функциониране ”.

Въпреки дискусиите около целта на образованието и обучението единодушно се приема, че целта непременно се свързва с образователния идеал на времето и мястото и се обуславя от влиянието на много фактори – социално-икономически, политически, религиозни, национални и др.

По отношение на съдържателното определяне на целите отговорите на дискусионните въпроси се предопределят както от социални, така и от чисто педагогически (дидактически) съображения. Причината е, че освен професионално заетите лица в образованието, всички потребители на образователния продукт - т.е. цялото общество, се интересуват от качеството и адекватността на подготовката, която образованието предлага.

От една страна, при определянето на целите значимо влияние оказват особеностите на социалния контекст, спецификата на времето и мястото, но от друга – съществен е стремежът и за запазването в тях на относително непреходни елементи, възприемани като ценности. 

Развитието на педагогическата теория и промените в професионалното мислене водят до разместване на акценти и отчитане на различни влияния, което също рефлектира върху съдържателния контекст на целите.

Тази многофакторна обусловеност предполага съгласуваност между различните гледни точки и обща визия за развитието на образованието и декомпозиране на целите по степен на обобщеност.

Б. Йерархията на образователните цели в Р. България е на основата на националните решения по отношение на учебното съдържание:

• Глобални цели на средното образование.
• Главни цели по степени на образование.
• Общи цели по културно-образователни и професионални области.
• Основни цели по учебни предмети.
• Специфични цели по раздели и предмети.

Проблемът  за начина на формулиране на целите дълго време е подценяван.  С развитието на т.н. технологичен подход на Запад през 50-те години на 20 век се търсят нови подходи за формулиране на целите на обучението. Основанията за това се съдържат във факта, че известните подходи не задоволяват изискванията за ясност, конкретност и оперативност.

В. Четири подхода за формулиране на целите на обучение:

• Чрез изучаваното съдържание – напр. „да се изучи Питагоровата теорема” .
• Чрез дейността на учителя – напр.”да запозная учениците с неправилните глаголи”.
• Чрез вътрешните процеси на развитие на ученика – напр. „да се формира умение за самостоятелен анализ на историческо събитие”.
• Чрез учебната дейност на ученика – напр. „решаване на задачи със събиране без преминаване на 20-цата”.

Тези подходи съдържат редица ограничения и водят изследванията до нови йерархични класификации.

2. Таксономии на целите

Понятието „таксономии” има гръцки произход от думите taxis и nomos     - закон за реда. В образователното поле терминът навлиза през 1956 г., когато излиза от печат първа част на когнитивната таксономия на Б. Блум, с която се слага началото на научните търсения на целите на обучение.

А. Когнитивната таксономия на Б. Блум е изградена като йерархия от шест равнища – от  простото запомняне и възпроизвеждане на знания до способността да оценяваш процеси и явления. Тя има следния вид:

• Знание – запомняне и възпроизвеждане на изучаван материал. Действията, по които това равнище може да бъде разпознато, са: дефинира, описва, назовава, възпроизвежда.
• Разбиране – способността да се представи смисълът на изучаването чрез различни форми, интерпретации, сравнения. Очакваното поведение се отнася до даването на примери, перифразиране, обобщаване.
• Приложение – включва способността да се решават задачи, като се прилагат изучени правила, методи, теории. Действията са: променя, манипулира, демонстрира.
• Анализ – предполага възможността за разделяне цялото на части, откриване на нови връзки и отношения. Действията са: разграничава, отбелязва, отделя, свързва.
• Синтез – свързва се с произвеждането на уникална комуникация, продукция. Цели се писането на теми, създаването на планове за изследвания, интегрирането на знания за решаването на проблеми.
• Оценяване – способността да се отсъжда по отношение на изучаваното, като се използват външни или вътрешни критерии. Поведението е свързано с умението да се критикува, да се заключава, да се обобщава.

Таксономията на Блум е един от най-използваните инструменти в педагогиката, но има и критики – дискусионна йерархия, неразграничими равнища, липса на общо основание при оценка на резултатите, спорна психологическа основа при изграждането на равнищата.

Б. Д. Кратуол създава т.н. афективна таксономия - в основата й е разбирането, че ценността на ученето и на знанието за всеки ученик трябва да се развиват със същото внимание, както интелектът. 

Йерархичната класификация има пет основни равнища:

• Възприемане – привличане на вниманието към определен феномен или факт. Тук се наблюдава способност да се задават въпроси, да се назовава, да се описва, да се избира.
• Отговаряне – очаква се активно участие в дискусии, реакция на определени прояви, демонстрация на интерес към определена проблемна област.
• Оценяване на вече възприетото – поведението е отсъжда, учи, работи, следва, вярва.
• Организира се ценностната система – подреждане и класифициране на ценностите
• Ценностните комплекси, които определят начина на живот на човека.

В учебните резултати са включени конкретното поведение, решенията, които личността взема, практиката и участието в живота. 

Таксономията на Кратуол е по-скоро научен проект, отколкото работещ инструмент.

В. Третият основен вид таксономии са психомоторните - те са свързани с развитието на различни видове двигателни умения. Формирането на умения започва с подражание, развива се в самостоятелно изпълнение на равнище сръчност и се автоматизира до равнище точност.

Съществува значително разнообразие по отношение на ориентацията на таксономиите  и принципите, на които са изградени. У нас са представени и анализирани основно три групи таксономии: психологически ориентирани, съдържателни и смесени (Бижков, Г., 1996).

3. Нормативна основа на целеполагането в съвременното образование

В действащия Закон за народната просвета от 1991 г. няма дефинирани цели, но е посочено, че училищата създават условия за:

• Изграждане на свободна, морална и инициативна личност, уважаваща законите, правата на другите, тяхната култура, език и религия.
• Задоволяване на индивидуалните интереси, потребности и придобиване на широка обща култура.
• Усвояване на основни научни понятия и принципи за интегриране на минал опит с нови знания от различни области на науката и практиката.
• Избор на варианти за подготовка и професионална квалификация според възможностите на учениците и избраното от тях училище.
• Развитие на материалната, културната и екологичната среда на детските градини, училищата и обслужващите звена.

В Правилника за приложение на Закона за народната просвета целите на образователната система са представени по следния начин:

• Овладяване на общите основи и закономерности на човешкото познание.
• Усвояване на общочовешките и националните ценности, добродетели и култура.
• Развитие на индивидуалността и стимулиране на творческите заложби.
• Духовно, физическо и социално развитие и здравословен начин на живот.
• Завършване на определените в Закона за народната просвета образователни степени и придобиване на професионална квалификация.

В Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, чл.9, са формулирани следните цели на образованието и общообразователната подготовка:

• Да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото.
• Да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия и гражданска отговорност.
• Да създаде условия за развитие на потребностите, интересите и нагласите за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

В Държавните образователни изисквания (стандарти) целите са посочени като конкретни изисквания към знанията, интелектуалните умения и практическите умения, които следва да бъдат постигнати в резултат от обучението по съответния учебен предмет след завършването на съответен клас, етап, степен.