СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност и обща характеристика

А. Обща постановка на проблема - проблемът за съдържанието на образованието и обучението е централен и един от най-дискусионните в дидактиката и педагогиката. С развитието на обществото, промяната на социалния опит като обем и качество, ускореното развитие на науката, разширяването и задълбочаването на представите за природата, обществото и човека, огромното количество информация се поставя все по-остро въпросът „Какво трябва да учи обучаваният?”

Все още не е създадена цялостна педагогическа теория за съдържанието на образованието и обучението, има различни схващания за основните понятия. Преди всичко липсват точни дефиниции и ясно разграничаване между понятията „съдържание на обучението”, „учебно съдържание”, „кърикюлъм” и „съдържание на образованието”. Някои автори ги използват като синоними, други ги разграничават, трети оперират с едно понятие.

Образованието е целенасочено единство ва обучение, възпитание, развитие и саморазвитие на личността; съхраняване на културните норми с ориентация към бъдещото състояние на културата; създаване на условия за пълноценно реализиране на вътрешния потенциал на индивида и неговото формиране като интегриран член на обществото. Образованието е свързано с резултативната страна на обучението, а обучението – с процесуално-дейностната, организационна и технологична страна на образованието.

Образованието се тълкува като процес, като социокултурна институция, като резултат.

Съдържанието на образованието и обучението е педагогически модел на социалната поръчка, в която намират израз изискванията на обществото към подготовката и развитието на младото поколение. Следователно то непрекъснато се изменя под влияние на обществения прогрес и промяната в целите и задачите на образованието и обучението.

Традиционната интерпретация на съдържанието на образованието и обучението чрез формулата „знания, умения и навици” не отговаря на новите цели на съвременната образователна система и новата образователна парадигма.

Понятието „парадигма” означава изходна концептуална схема, научна позиция, модел, който определя  характера и насоката на дадено явление или практическа дейност.

Б. Реформата в българското образование - се основава на следните общи принципи:

• Интеграция –  органическо единство между учебното и  предучилищното заведение и другите социални институции с цел образование и възпитание на подрастващото поколение.
• Хуманизация – повишено внимание и грижа към детето като висша социална ценност на обществото, формиране на личности с високи интелектуални, морални и физически качества.
• Индивидуализация и диференциация – създаване на оптимални условия за удовлетворяване на индивидуалните потребности и интереси и пълноценно развитие и изява на личностните способности.
• Демократизация – създаване на условия за развитието на активни, инициативни и творчески личности.

В. Съвременната образователна парадигма, според Доклада на Жак Делор „Образованието –скритото съкровище” има следните акценти:

• Глобализация на света.
• Гражданско образование.
• От икономически към човешки растеж.
• Учене за знаене.
• Учене за правене.
• От умение към компетентност.
• Учене през целия живот.
• Интеграция между социални и личностни качества.

Новата образователна парадигма поставя акцент върху формирането на личностните атрибути и социализацията на детето; самоизграждането на ценностната му система; умението му да учи самостоятелно през целия си живот;  формиране на толерантност и партньорство в общуването; умения да  работи в екип.

Г. Промяната в българското образование е свързана с:

• Поставяне на детето и ученика в центъра на образованието.
• Унифициране на стандартите с европейските.
• Оптимизиране на учебни планове и учебни програми, въвеждане на държавни образователни изисквания.
• Промяна в ролята на учителя – утвърждаването му като насочващ, улесняващ, подпомагащ, консултиращ партньор в образователно-възпитателния процес.
• Прилагане на съвременни образователни технологии, на интерактивни методи, на информационни и комуникационни технологии.
• Утвърждаване на система за външен контрол и формиращо оценяване.
• Обогатяване на социалните партньорства в образователната среда.

Д. Подходи за реализиране на основните приоритети в развитието на средното образование в РБългария :

• Базисна подготовка с минимум знания и умения за ползването им при решаване на житейски ситуации.
• Избираема подготовка за разширяване на базисната в определена област с избор на дейности от ученика, които развиват неговите интереси и способности.
• Овладяване на книжовния български език от всички ученици като необходимост за осъществяване на социални и професионални взаимодействия.
• Чуждоезикова подготовка за разширяване на културата и възможностите за общуване.
• Компютърна подготовка за осигуряване на компетенции за използване на новите информационни технологии.
• Гражданска подготовка, формиране на граждански ценности и национана идентичност.
• Физическа подготовка и здравословно поведение.

2. Теории за съдържанието на образованието и обучението

В края на 18 и началото на 19 век широко разпространение в западната педагогика и психология  имат две основни направления за подбор на съдържанието на образованието и обучението – формалното образование (дидактически формализъм) и материалното образование (дидактически материализъм).

А. Формално образование - методологическа основа на дидактическия формализъм (формалното образование) е философията на рационализма (Дж. Лок, Й. Песталоци, Й. Хербарт), според която източник на знанията е разумът и задача на образованието е да развива умствените способности, мисленето, паметта, въображението на учениците.

Б. Материално образование - методологическа основа на дидактическия материализъм (материалното образование) е философията на емпиризма (Г. Спенсър и др.), според която познанието не може да излезе извън пределите на човешкия опит – той е източник на знанията. Учениците трябва да усвояват реални, естественонаучни, фактически знания.

В. Дидактически утилитаризъм - върху основата на философията на прагматизма се формира теорията на дидактическия утилитаризъм (Дж. Дюи, У. Килпатрик). В основата на училищното обучение се поставя тесният практицизъм, личният опит на детето, неговите интереси и потребности.

Г. Дидактически структурализъм - според теорията за дидактическия структурализъм (Дж. Брунер) структурирането на знанията, което предполага открояване на водещите теоретически идеи и обобщения, допринася за усвояване на материала и развитие на мисленето на учениците.

Д. Културологичната концепция на И.Я.Лернер и В.В.Краевски интерпретира съдържанието на образованието като „педагогически адаптиран социален опит, по-точно човешка култура, взета в аспекта на социалния опит, в цялата му структурна пълнота. В този случай съдържанието се оказва изоморфно, т.е. аналогично по структура (разбира се, не по обем) на социалния опит и включва в себе си всички елементи, присъщи на човека, приобщен към цялото богатство на съвременната култура”.

Според това разбиране съдържанието на образованието се състои от четири основни структурни елемента:

• Опит в познавателната дейност, фиксиран във формата на нейните резултати – знания.
• Опит в осъществяване на известни способи за дейност – във формата на умения да се действа по образец.
• Опит в творческата дейност – във формата на умения да се вземат нестандартни решения в проблемни ситуации.
• Опит в осъществяване на емоционално-ценностни отношения – във формата на личностни ориентации.

От тази гледна точка съдържанието на образованието може да бъде определено като „социално и личностно детерминирана, фиксирана в педагогическата наука представа за социалния опит, подлежащ на усвояване от подрастващото поколение...педагогически модел на социалния опит”.

Е. Теорията за дидактическо програмиране (С.Преси, Б.Скинър) - се отнася не толкова до подбора на учебното съдържание, колкото до дидактическото обработване и структуриране на учебния материал. При програмираното обучение информацията се разделя на смислообособени части (стъпки, порции, кванти, фази, дози), които се намират в логическа взаимовръзка.

Педагогическият модел на социалния опит (съдържанието на образованието) има както дидактически, така и възпитателни измерения.

Понятията „съдържание на образованието” и „съдържание на обучението” не съвпадат, според Б. Господинов.  Понятието „съдържание на обучението” е по-богато и включва съдържанието на образованието.

Съдържанието на обучението се състои „от процесуално-дейностните, организационно-функционалните, технологичните особености на обучението наред с образователното съдържание ” .

В специализираната литература се води дискусия и относно интерпретацията на англоезичния термин за означаване на съдържанието на обучението – curriculum   („кърикюлъм”).  Различни автори по различен начин го интерпретират – като начин на мислене, опит, план за обучение, технологична система  за производство, обучение, съдържание на обучението, учебен предмет и др.

Според М. Андреев най-адекватно е разбирането за „кърикюлъм” като съдържание на обучението, под което следва да се разбира „съвкупността от знания, умения, навици, нагласи и качества, които учениците трябва да придобият в процеса на обучение и на дейностите, предписвани в него”.

При определяне на съдържанието на обучението се прилагат различни подходи, според М.Андреев:

• Педоцентристки подход – ученикът е централна фигура в обучението. Той е целта, средството и източникът на учебното съдържание, което се подбира съобразно природата, потребностите, интересите и желанията на учениците. Този подход утвърждава концепцията за свобода и творчество на учениците. Учебното съдържание се представя не в рамките на посочени учебни предмети, а на избрани от учениците теми, работни единици, проект, център на интереса.
• Предметоцентристки подход – образователното съдържание се структурира на основата на обособени учебни предмети. Неговото усъвършенстване се гарантира чрез: отчитане на потребностите, интересите и природата на учениците; отчитане на социалните потребности; взаимната връзка между теоретичното и практикоприложното познание; включването на цялата учебна общност. Чрез този подход се гарантира системност в знанията и подготовката на учениците и цялостното им личностно изграждане.
• Синтезен подход – чрез него се осигурява единство и многообразие на учебното съдържание чрез включването на общообразователната подготовка (единен общообразователен минимум) и диференцирана специализираща подготовка та учениците. Запазва се предметната организация и структуриране на учебното съдържание.

3. Общо и професионално образование

А. Общото образование - е основа за осъществяване на хармоничното и цялостно развитие на личността. То осигурява знания от най-важните науки за природата, обществото и човека, формира научни понятия и възгледи, разширява интелектуалния кръгозор, приобщава към духовния живот на обществото. Общото образование се получава в основни и средни общообразователни училища чрез учебни предмети, групирани в осем културно-образователни области. Учебното съдържание се реализира чрез задължителна (ЗП), задължителноизбираема (ЗИП) и свободноизбираема подготовка (СИП). 

Б. Професионалното (специално) образование - освен общообразователната подготовка включва и овладяване на определен обем от знания, умения и компетенции в областта на конкретни професии. То се получава в професионални гимназии, специални училища, профилирани паралелки. В тези училища се дава и общообразователна, и професионална подготовка също чрез задължителни, задължителноизбираеми и свободноизбираеми предмети. 

4. Основни документи за съдържанието на обучението

А. Учебен план - учебният план е официален държавен документ, утвърждаващ основното съдържание на обучението. В него се съдържат общите цели на образованието, обучението и възпитанието, отговарящи на потребностите на обществото и държавата. Той включва учебните предмети, разположението им през цялостния курс на училищното обучение, годишния и седмичния брой на часовете, предвидени за всеки учебен предмет, структурата на учебната година – начало и край на учебната година, брой на учебните срокове, брой и продължителност на ваканциите.

Учебният план следва да отговаря на редица изисквания:

• Да осигури цялостно образование и хармонично развитие на личността чрез правилен подбор на учебното съдържание в отделните направления.
• Да се изгражда на основата на предметната учебна система.
• Да осигурява правилно съотношение между теоретичната и практическата подготовка чрез адекватен подбор на учебните предмети.
• Да осигурява приемственост, системност, непрекъснатост на процеса на обучение.
• Да гарантира единство, диференциация и индивидуализация чрез правилно съотношение между задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка.

Съгласно действащия "Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план" структурата му обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема:

- Задължителната подготовка (ЗП) осигурява постигането на общообразователния минимум.

- Задължителноизбираемата подготовка (ЗИП) осигурява допълнително обучение по учебни предмети от отделните културно-образователни области и/или от професионалната подготовка в съответствие с интересите и индивидуалните възможности на учениците и с възможностите на училището.   В ЗИП се включва изучаването на майчиния език и религия.

- Свободноизбираемата подготовка (СИП) осигурява обучение в области и класни и извънкласни дейности, предложени от училището и избрани от учениците, които могат да бъдат и извън обособените в Закона културно-образователни области. СИП е с продължителност до 4 учебни часа седмично за всички класове съгласно училищния учебен план.

Задължителните часове (ЗП и ЗИП) за една учебна седмица са:

За I и II клас – 22 учебни часа;

За III и IV клас – 25 учебни часа;

От  V до VIII клас – 30 учебни часа;

От IX до XII клас – 32 учебни часа.

Съотношението между задължителна и  задължителноизбираема подготовка зависи от етапа и степента на образованието, като за началния етап задължителната подготовка е 90% от задължителните учебни часове, за прогимназиалния етап - от 80 до 90%, а за гимназиалния етап – от 45 до 80%.

Всяко училище изработва свой учебен план за всяка учебна година, като определя учебните предмети от ЗП, ЗИП и СИП и разпределението на учебните часове за тях по класове и паралелки; графика на учебното време; ваканциите, неучебните дни и празниците. Училищният учебен план се приема на заседание на Педагогическия съвет и се утвърждава от Началника на Регионалния инспекторат по образованието.

Б. Учебни програми - учебните програми са официални държавни документи, в които е представено конкретното съдържание на обучението по всеки учебен предмет, предвиден за изучаване в учебния план. В тях се посочват точно знанията, уменията и начините за познание, които трябва да се изучават по учебния предмет за учебната година в даден клас.

Структурата на учебните програми включва следните компоненти:

I. Общо представяне на учебната програма – общ хорариум на предмета, мястото и значението му в подготовката на учениците, принципите, върху които се основава изграждането на учебната програма, общи основания за формулиране на очакваните резултати.

II. Цели на обучението по предмета.

III. Очаквани резултати.

IV. Учебно съдържание (теми, понятия, контексти и дейности, междупредметни връзки).

V. Специфични методи и форми за оценяване на постиженията.

VI. Методически указания по прилагане на учебната програма, предназначени за учителите по предмета.

Учебната програма изпълнява следните по-важни функции:

• Фиксира съдържанието на обучението на равнище учебен предмет.
• Насочва дейността на учителите и учениците и детерминира дейността на съставителите на учебници и методически пособия.
• Тя е средство за контрол, доколкото фиксира целите на обучението по дадения предмет, а те могат да бъдат критерии за контрол и оценка на постиженията на учениците.
• Допринася за процесуалното конструиране на обучението – последователност, дейности, етапи към преследваните цели. Тази функция интегрира образователното съдържание с процеса на обучението ( Андреев, М., 1996).

В. Държавни образователни изисквания (ДОИ) - потребността от сравняване на постигнатите резултати в усвояване на съдържанието наложи създаването на образователни стандарти. Стандартизацията се явява способ за нормативно въплъщение на съдържанието на образованието на равнището на структурата на личността на ученика.

У нас държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно съдържание са регламентирани от Закона за народната просвета и Наредбата за учебното съдържание.

На първо равнище са разработени държавни образователни изисквания за учебно съдържание по всяка от осемте културно-образователни области. Този стандарт задава общата рамка на учебното съдържание за всички учебни предмети в съответната област за целия период на обучение в средното училище.

На конкретно равнище са разработени държавни образователни изисквания за учебно съдържание по отделни учебни предмети за всеки клас, етап и степен на образование. В тях са посочени конкретните знания, умения, отношения и компетенции, които следва да бъдат постигнати в резултат от обучението по съответния учебен предмет в съответния клас.

Г. Учебници и учебни помагала - с Наредбата за учебниците и учебните помагала се определят държавните образователни изисквания за съдържанието, графичния дизайн и полиграфическото им изпълнение.

По смисъла на Наредбата учебникът е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което е одобрено от министъра на образованието, младежта и науката или от министъра на културата за осигуряване на училищното обучение.

Учебникът е предназначен за ученика и подпомага цялостно обучението му по определен учебен предмет в съответния клас за овладяване на знанията, уменията и формиране на отношенията или за придобиване на професионални компетенции, определени с държавните образователни изисквания.

Учебниците са под формата на печатно издание на книжен или електронен носител и се създават:

• По определен учебен предмет за един клас – за общообразователна подготовка.
• По определен учебен предмет или модул за един или повече класове – за професионална подготовка.
• По определен учебен предмет за един клас – за обучението по изкуство и култура и в задължителноизбираемата подготовка.

Учебно помагало по смисъла на Наредбата е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, предназначено е за ученика и е одобрено за подпомагане на училищното обучение и подготовка за:

• Конкретизиране, разширяване, задълбочаване или надграждане изцяло или в отделни части на учебното съдържание.
• Затвърдяване или практическо прилагане на усвоените знания и умения, формираните ценностни ориентации и нагласи или придобитите професионални компетенции.
• Анализиране, осмисляне и реализиране на образователните цели и на учебното съдържание.
• Осмисляне и осъществяване на интегративни връзки между учебните предмети в една или повече културно-образователни области или между учебните предмети или модули по професии и професионални направления.
• Самооценка на постиженията на ученика.
• Овладяване на знанията и уменията и формиране на отношенията, определени по образователни направления в държавните образователни изисквания.

За всеки учебен предмет от общообразователната подготовка министърът на образованието, младежта и науката одобрява не повече от три учебника за определен клас и период.