МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Същност на възпитателните методи

Думата „метод” е от гръцки произход и означава начин, път за постигане на определена цел, способ на действие. 

Изборът на конкретния метод във възпитателната дейност е в непосредствена зависимост от възпитателната цел и характера на педагогическото отношение – въздействие, противодействие, съдействие или взаимодействие. Методите на възпитание до голяма степен определят и възпитателните стилове: авторитарен, демократичен, либерален.

Методите на възпитанието отразяват съвкупността от действия, необходими за разрешаването на определена възпитателна задача. Обикновено във възпитателната практика се говори за групи, комплекс от методи, тъй като осъществяването на възпитанието изисква разностранното влияние на различни начини на въздействие.

2. Класификация на методите на възпитание

В педагогическата литература има дискусия по проблема за методите и класификацията им. 

Една от класификациите предлага четири основни групи възпитателни методи:

• Методи за проектиране на възпитателната дейност – проучване на училищната документация, на тестове, разговори с родителите и учителите и др.
• Методи за организиране и провеждане на възпитателната дейност: разказ, беседа, дискусия, пример, упражнение, игра, превключване, убеждение, самоанализ, самопреценка, самопоощрение, самопринуждение, самовнушение, автотренинг и др.
• Методи за регулиране, коригиране и стимулиране  на възпитателната дейност: поощрение, наказание, похвала, доверие, споделяне на отговорността, съчувствие, разбиране и др.
• Методи за преценка на възпитателната дейност (диагностични): наблюдение, анкета, социометрия, педагогическа ситуация, кръстосани характеристики, оценка на компетентните съдии, самоанализ, самооценка и др.

Кл. Сапунджиева разделя методите на възпитание на две основни групи: протопични (традиционни) и нетрадиционни (алтернативни).

- Към традиционните методи на възпитание се отнасят: примерът, убеждаването, приучването (упражняването), поощряването, наказването.

- Нетрадиционните (алтернативните) методи за възпитание са: метод на дилемите, драма-дилема, психоаналитично-педагогическа възпитателна консултация за деца и родители

С. Ч. Костова характеризира следните възпитателни методи:

• Поощрение – изразяване на одобрение за извършена от възпитавания дейност. Поощрението може да бъде вербално и невербално. Очертани са възпитателните възможности на похвалата, изискванията за нейната ефективност, видовете поощрения.
• Наказание – изразяване на неодобрение, огорчение от извършено (или не) действие от възпитаника. Очертани са изискванията и границите при прилагане на наказанието.
• Личен пример – в основата му стои механизмът за подражание и мотивът за идентификация. Същността му се състои в „съзнателно демонстриране на начини на поведение от страна на възпитателя с цел да бъде последван”.
• Съревнование – дава възможност не само за взаимно сравняване на постиженията, обективно външно оценяване на съответен талант, а и за допълнително стимулиране на усъвършенстването им.
• Убеждаване – тясно свързано с формирането на трайни възгледи и отношеиня към света и човека. Осъществява се чрез издигане и оборване на аргументи, разясняване по достъпен начин.