СЪДЪРЖАНИЕ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Съдържанието на възпитанието дава представа за онова, което е възприемано като значимо и необходимо от гл.т. на тези, които оказват възпитателни влияния на различни равнища – глобално, национално, регионално, семейно, и имат съответни позиции в определянето на възпитателните цели.

Класическата формула на съдържането на възпитанието включва следните пет компонента: интелектуално (умствено), нравствено (морално), естетическо, физическо и трудово възпитание. По-късно в теорията на възпитанието са разработени и обосновани и следните компоненти: светогледно, екологично, гражданско, правно, здравно, полово, интеркултурно, религиозно  и др.

1. Интелектуално (умствено) възпитание

Интелектът (от лат. intellectus) означава най-общо умствената и познавателната способност у човека, неговата възможност вярно и креативно да мисли.

Терминът „ум” е славянският еквивалент на латинския „интелект”.

Следователно понятията „интелектуално” и „умствено” възпитание се приемат в педагогическта литература като тъждествени.

Интелектуалното (умственото)  възпитание означава целенасочената дейност на възпитателите за развитие на умствените сили и мисленето на учащите се, за изграждане на култура на умствения труд.

Интелектуалното възпитание представлява целенасоченият, съзнателно замисленият процес и адекватната на него дейност за развитието и усъвършенстването на умствените сили и възможности (заложби и способности) на човешкия индивид. То включва както преднамерените въздействия, така и взаимодействията на субектите, съзнателно проявяващи и реализиращи своя интелект.

Основни задачи на интелектуалното възпитание:

• Овладяване на определен фонд знания за природата, обществото и човека, явяващи се необходимо условие и предпоставка за мисловна дейност.
• Изграждане на тази основа на цялостен светоглед, на система от убеждения и възгледи за света като цяло.
• Овладяване на основните мисловни операции, чрез които се осъществява познавателната човешка дейност.
• Формиране на общи и специални интелектуални умения и навици за умствена работа и култура на умствен труд.
• Развитие на интелектуалните сили и възможности, благоприятстващи за самостоятелна, за творческо-евристична дейност.

Основни фактори за интелектуалното развитие и възпитание: образователните институции, извънучилищните учреждения, семейството, медиите.

2. Нравствено (морално) възпитание

Понятията нравствено и морално се използват в педагогиката като равнозначни (тъждествени).

Нравственото възпитание е еден от най-трудните за реализиране компоненти на възпитанието. То е единен, продължителен, противоречив процес на овладяване на морала като способ за нормативно регулиране действията на човека в социума.  Това е процес, при който се създават педагогически условия, обезпечаващи превръщането на управляемите възпитателни въздействия в самоуправляеми, саморегулиращи съзнанието и поведението на ученика съобразно нравствения идеал.

Базисни понятия в контекста на нравственото възпитание са: нравствена норма, нравствена ценност, нравствено качество.

Основно съдържание на нравственото възпитание са нравствените ценности и качества на личността. Особено значими са три от функциите на нравствените ценности – оценъчната, стимулиращата и регулиращата.

Основни задачи на нравственото възпитание:

• Овладяване на основните знания за моралните норми и принципи  и формиране на съответни убеждения.
• Изграждане на нравствени чувства, ценности и мотиви за поведение;
• Формиране на нравствени качества.
• Формиране на потребност от ежедневна изява на нравствената позиция.
• Формиране на активна нравствена позиция.

В структурата на процеса на нравствено възпитание се включват в единство:

• Овладяването на нравствените норми и основните мисловни процеси (анализ, сравнение, синтез) за тяхното осъществяване;
• Оценката на нравствените норми и формирането на собствени понятия, съждения, убеждения за нравствените норми и ценности.
• Изграждането на умения и навици за материализиране на формираното съзнание за нравствените норми в поведението на детето, за изграждане на качества и потребност за непрекъсната изява на личностната нравствена позиция на детето.

3. Естетическо възпитание

Понятието „естетичен” идва от гр. aisthetikos и означава чувствителен, изящен, хубав.

Естетическото възпитание в педагогически план може да бъде определено като целенасочено формиране у човека на активно естетическо отношение към социалната и природната действителност, на неговия стремеж и способност да твори  „и по законите на красотата”, в съответствие с богатството на естетическата мяра.

Основни задачи на естетическото възпитание:

• На основата на система от естетически знания и убеждения, възгледи и чувства да се формира съзнание на активно естетическо отношение към действителността.
• Пробуждане и развитие на естетико-художествените заложби, тяхната социализация като индивидуалност при водещата роля на естетическото възпитание.
• Постигане на единство и синхрон между основните сфери, фактори и средства на естетическото възпитание.
• Изграждане на естетическа възпитаност, направляваща адекватна енкултурираност и желаната естетика на поведение.

Процесът на формиране на естетическо отношение към действителността включва: естетическо възприятие, естетическо чувство, естетически вкус, естетическа потребност и естетически идеал.

Основните средства за естетическо възпитание са: художественото творчество (литература, изкуства); природната среда; битовата среда; учебната среда; трудовата среда.

Крайната цел на естетическото възпитание е формиране на естетическа култура.

4. Трудово възпитание и професионално ориентиране

Основната цел на трудовото възпитание е да се формират у децата и юношите положително отношение, потребност и готовност съзнателно да участват в различните форми на общественополезен и производителен труд.

Основни задачи на трудовото възпитание:

• Формиране у подрастващите на потребност и стремеж да се трудят за благото на обществото, добросъвестно да изпълняват възложените им отговорности.
• Формиране у учениците на убеждения, че участието в труда е задължение на всеки член на обществото, че пълноценното включване в трудовата дейност е основа на човешкото съществуване и главна сфера за изпълнение на обществения дълг.
• Усвояване на висока култура и добра организация на трудовата дейност, стремеж качествено да се изпълняват всички задачи в сферата на умствения и физическия труд.
• Развитие на познавателните интереси, технологичното мислене, способностите, дарованията и техническите сръчности на отделните ученици.
• В процеса на участието на подрастващите в различни видове труд да  се формират трудолюбие и морално-волеви качества, да се осъществява професионално ориентиране.

В съвременните условия чрез новата трудова етика все повече се утвърждава съвременното разбиране за труда като  лична и социална мисия, като осъществяване на личните цели и същевременно като принос за обществото. Работата трябва да носи удоволствие и наслада, да е неделима част от целия житейски план.

Системата на трудово възпитание обхваща следните видове дейности: учебен труд; трудово обучение; самообслужване в семейството и училището ( битов труд);  трудова дейност; производителен труд.

В педагогическата литература се разграничават училищно ориентиране, професионално ориентиране, кариерно развитие.

Професионалното ориентиране има специфични особености през отделните възрастови етапи от развитието на личността. Сполучливият избор на професия е силен стимулатор за влагане на максимални усилия за постигане на високо качество. Изборът следва да бъде информиран, свободен, самостоятелен, съзнателен, доброволен, вътрешно мотивиран, положително емоционално „оцветен”, съобразен с индивидуалните особености и качества на личността.

                  

                                                                                 

5. Физическо възпитание

Същността на физическото възпитание се конкретизира по следния начин: „процес на многостранно целенасочено взаимодействие на възпитаника с всички фактори за физическо влияние с цел формиране у човека физическия облик, желан от обществото и индивида”.

Основни задачи на физическата образователно-възпитателна дейност:

• Осигуряване на нормално физическо развитие, усъвършенстване на физическия облик, телесната структура и функциите на организма, пропорционално и хармонично развитие на човешкото тяло.
• Укрепване на здравето, на физическите и защитните сили на организма, физическа устойчивост.
• Формиране на основни двигателни умения и навици, на качества като бързина, ловкост, сръчност, точност, сила и др.
• Формиране на психически черти и морално-волеви качества – емоционална устойчивост, адаптивност, уравновесеност, бързина на реакцията, упоритост, сдържаност, самообладание и др.

Специфични форми и средства: физически упражнения, спортни секции, състезания, спортни и туристически празници и др. Важно място при осъществяване на физическата образователно-възпитателна дейност  заемат природните фактори: слънце, въздух и вода.

6. Здравно възпитание, полово и сексуално възпитание

Здравното възпитание е целенасочен процес и дейност за опазване и укрепване на физическото, психическото и социалното здраве на индивида. 

Здравните детерминанти се разделят на:

• биологични (генетични);
• поведенчески – негативни (рискови) и позитивни (саногенни);
• фактори на околната среда – природна, битова, учебна, трудова.

От поведенческите фактори рискови за здравето на децата и юношите са: тютюнопушене, алкохолна злоупотреба, нерационално хранене, ниска двигателна активност, психосоциален стрес, употреба на наркотици.

Основни задачи на здравното, половото и сексуалното възпитание:

• Овладяване на определен обем здравни знания за рискови фактори, за биологични особености, за хигиена, за човешки взаимоотношения, за околна среда.
• Овладяване на знания за полова идентичност, за полова роля, за полови  взаимоотношения, партньорства и рискове.
• Формиране на здравно съзнание.
• Изработване на социални умения за здравословно поведение.

Здравното, половото и сексуалното възпитание имат личностна и социална значимост.

7. Екологично възпитание

Означава формиране на културно отношение към природата, повишаване на знанията за нея, за значението й за човека, извършване на действия за опазването й.

8. Гражданско и правно възпитание

Цели да се овладее система от знания за гражданското общество, за демокрацията, за правата и отговорностите на гражданина, за правните норми, за ценностите – общочовешки, национални и личностни, формиране на умения за правно поведение 

9. Интеркултурно възпитание

Овладяване на знания и умения за възприемане на различията между етноси, нации, култури, религии. Формиране на толерантност, разбирателство, сътрудничество в мултикултурна среда.

10. Религия и възпитание

Традиционните нравствени постулати на християнството имат значимост на послания, норми и ориентири, чрез които хората откриват, овладяват и следват непреходното в морала и човешките взаимоотношеиния