УЧЕНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на ученето

Ученето в процеса на обучението е целенасочена и рационално организирана дейност за усвояване на социалния опит, в резултат на която настъпват определени изменения в съзнанието и поведението на учениците, формират се психически и личностни новообразувания. В процеса на обучението понятията „учене” и „учебна дейност” следва да се разглеждат като синоними и не е целесъобразно да се прави разграничение между тях.

ПРЕПОДАВАНЕТО КАТО КОМПОНЕНТ НА ОБУЧЕНИЕТО

1. Същност на преподаването

А. Определение - по своята същност обучението е бинарна дейност, тъй като в него участват две страни: учител и ученици, които встъпват в определени отношения. Обучението се разглежда като процес, в който се осъществява диалектическо единство между дейността на учителя (педагогическото ръководство) и дейността на учениците (ученето).

ОБУЧЕНИЕТО КАТО ПРОЦЕС И ДЕЙНОСТ

1. Обучението като предмет на дидактиката

А. Обща постановка на въпроса - думата „дидактика” има старогръцки произход. „Дидаско” означава обучавам, наставлявам; „дидаскалия” – обучение, образование; „дидаскалос” – учител. От древногръцкото „дидаскалос” идва използваното у нас в миналото название „даскал”.

ФАКТОРИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

1. Семейството като фактор на възпитание

Семейството е първото социално обкръжение на детето, първи модел на големия свят, микросреда за първична социализация, важна социокултурна възпитателна среда и основен възпитателен фактор.