ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ РЕСУРСИ

I. УВОД

Развитието на обществото е обвързано с множество свързани помежду си и взаимодействащи си сфери на културата. Неминуемо, налагащите се промени в едни дялове на човешкото познание налагат изменения и върху останалите. XIX и ХХ век останат в историята като времето на технологичния подем, логиката, прагматизма и свалянето на обаятелна загадъчност на религиите и изкуствата.

Обществото посрещна новото хилядолетие с типичните за разумния съвременник самочувствие, егоизъм и лицемерие. Удобно „седнал” върху купчина глобална информация, човекът завладява виртуалните пространства посредством „double click”. В ролята на педагози, ние сме длъжни да се съобразим със съвременните способи за размяна на информация и придобиване на знания, които постепенно се превръщат и в част от образователната система.  Запознавайки се с  историята и развитието на глобалната мрежа, за нас ще стане по-лесно да разберем същността й и да използваме някой от характеристиките й за улесняване на учебно-възпитателния процес.

II. СЪЗДАВАНЕ И ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Интернет е открита световна комуникационна инфраструктура, състояща се от взаимосвързани компютърни мрежи, осигуряваща достъп до отдалечена информации и обмен на информация между  абонатите на мрежата. Едни от характерните й особености е, че средство за общуване между хората, което води до нова информационна революция, сравнима с откриването на книгопечатането, радиото или телевизията. В глобалната мрежа са свързани множество от различни по вид и топология компютърни мрежи, които могат да комуникират помежду си с помощта на специално разработени интерфейсни протоколи стандарти, които ги обединяват в една неразличима цялост.

Идеята за създаване на Интернет се заражда през 60-те години на XX век, когато в разгара на „Студената война”, когато американските учени трябва да измислят начин за предпазване на важната правителствена и военна информация. Използвайки централен компютър те са рискували да загубят наличните данни в следствие на евентуална повреда или унищожение. Нужно е било създаването на нов тип мрежа – без централен компютър, при която всеки един от членовете ще са равноправни и ще могат да приемат и предават информация. По този начин разрушаването на един нямало да попречи на предаването на информация. През следващите десетилетия протича бурно развитие, което накратко изглежда така:

- 1968г - във Великобритания е построена първата опитна мрежа с равноправен достъп с комутация на пакети.

- 1969г. - Пентагонът чрез агенцията ARPA (Агенция за перспективни проекти към Департамента по отбраната на САЩ) започва да изгражда подобна мрежа в САЩ.

- 1971г. - тази мрежа, наречена ARPANET, има 23 хоста, повечето от които са бързи компютри, намиращи се в 23 университетски центрове. Тогава едно от важните приложения на мрежата е била възможността разумно да се разпределя и използва скъпо струващото машинно време и оперативна памет, които са се използвали от големи разстояния.

- 1972г. - изобретена е първата програма за изпращане и получаване на електронна поща. От тогава започва да се измества основното предназначение на компютърните мрежи. Те все повече се използват за комуникации помежду си, вместо за изчисления от разстояние.

- 1974г. - публикуван е първият стандарт за протоколна връзка - ТСР/ІР. Той дава възможност на компютри от различен вид да общуват помежду си, независимо дали са част от една и съща мрежа или принадлежат на различни мрежи. Отпада и проблема с несъвместимостта на различните платформи, което позволява много по-лесно да се установяват връзки между компютрите от цял свят.

- 1979г - като неофициален проект е създадена систeмата за новини USENET.

- 1980г - NSF (NATIONAL Science Foundation) използва същата технология, за да създаде своя собствена мрежа-NSFnet. Тази мрежа включва предимно академични общности от цялата страна, NASA, Департамента по енергетика и изследователските департаменти на големи компании.

- 1981г. - появява се BITNET за ненаучни академични обсъждания

- 1983г. - появява се названието Интернет. Базовата мрежа на NSF става основа на Интернет.

- 1993г - започва епохата на WWW (World Wide Web) с превод на български - “Световно разпространена мрежа” или “Световна паяжина”. Системата WWW сега стои в основата на Интернет и определя много от предлаганите услуги. Технологията е изобретена от Европейската лаборатория за твърди частици.

- 1997г. - стартира проектът Интернет 2. Финансиран от правителството на САЩ той има за цел да усъвършенства мрежовите технологии, които да преодолеят днешните ограничения на Интернет, както и да бъде създадена нова структура, достойна за бъдещето.

- 1998г. – започва развитието и стандартизацията на Интернет като семантична мрежа.

III. СЪЩНОСТ НА ИНТЕРНЕТ И ИНТЕРНЕТ РЕСУРСИТЕ

Интернет се състои от три основни съставки: електронна поща (e-mail), отдалечен достъп до компютър (telnet) и пренасяне на данни (ftp и WWW).

1. Електронната поща работи аналогично на обикновената. Написвате писмо, но не на хартия, а чрез клавиатурата на вашия персонален компютър, което можете да прочетете на екрана. Адресирате това писмо до компютъра на човека, който трябва да го получи и го изпращате. След няколко минути адресатът го получава. Разбира се, за да направите това, трябва да се научите да боравите с подходяща програма, сходна с вече сравнително добре известните програми, наречени текстови редактори. Адресът, който се използва обикновено се състои от идентификатор (означение) на потребителя, съединен чрез знака @ с адреса на компютъра или домейна.

2. Отдалечен достъп до компютър се ползва главно от специалисти. Това се налага, ако те имат нужда от мощно програмно осигуряване и голяма база от данни, с които не разполагат на място. Неспециалистите ползват telnet, например при търсени в някоя общодостъпна база данни, каквито са библиотечните каталози.

3. Третата възможност, пренос на данни, придобива все по-ключово значение и благодарение на развитието й днес Интернет е мрежа за масовия потребител. Прецизното и коректно използване на Интернет ресурсите е в основата на отговорното и ползотворно боравене с наличната информация.
Ето кои са едни от най-използваните източници:

Web-страници - днес те са явяват основният и най-разпространен тип информационни ресурси в Мрежата. Web-страниците представляват страници (с хипервръзки), които съдържат в себе си препратки към други такива страници. Логически взаимосвързаните посредством хипервръзки страници, разположени на едно място образуват т.нар. сайт. Този способ за представяне на информация е получил името Световна паяжина (World Wide Web или WWW). Трябва да се отбележи, че освен текст и връзки, web-страницата може да съдържа графики, звук, видео.

Gopher е друг хипертекстов стандарт, който днес практически вече не се развива. Тази услуга е предназначена за разпространение на документи. Тя позволява прост и лесен начин за достъп до данни от различен тип, съхранявани в множество компютри. Gopher приема прости команди и отговаря на тях като изпраща на потребителя пълния текст на документа.

Бази данни - могат да съдържат произволна информация: публикации, таблична информация и т.н. Все още не съществува стандартен способ за достъп до бази данни по Мрежата. Най-прогресивния способ за това се явява достъпът с помощта на стандартните браузъри.

Файлови сървъри - те са традиционен способ за съхранение на данни в Интернет и представляват компютри или дисково пространство, които са достъпни чрез Мрежата. Достъпът до данни от такъв сървър се осъществява чрез специална програма, поддържаща протокол за предаване на файлове (FTP - File Transfer Protocol).

Usenet, групи по интереси (Forums) - те също могат да бъдат източник на информация. Групите по интереси представляват начин за общуване между хората, имащи достъп до ресурсите на Мрежата и са предназначени за обсъждане на всякакви въпроси или за разпространение на информация. Групите по интереси са разделени по тематичен признак на рубрики, наречени news-групи. За разпространение на такава информация има специални сървъри. Всеки може да остави свое съобщение до групата или да изпрати отговор на нечие чуждо съобщение. Затова е възможно да се получи незабавна обратна връзка от други членове на групата, както и да се получи по-подробно обсъждане на някакъв проблем между хора, намиращи се на големи разстояния един от друг. Ето защо групи по интереси са много популярни в научните и бизнес средите. 

Потребителски мрежи (P2P)  за споделяне на файлове обмен на информация.Състоят се от клиентски софтуер за споделяне на файлове и от сървъри за регистрация на потребителите на линия и наличните споделени данни. Примери за такива мрежи са torrent, emule , dc++.

IV. ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ

Като всяка реалност, Интернет не може да остане настрана от средното и висшето образование, а също и от самообучението. Аспектите са два: изучаването му като такъв и използването му като средство. В бъдеще Интернет ще се ползва като основно допълнение или алтернатива на другите носители на информация.

Дистанционно (задочно) обучение с Интернет. В днешното общество все повече хора се обучават все по-продължително време. Системата WWW предлага големи възможности и в екстремния си вариант би могла да стане глобално училище. Учебните дисциплини в него не се основават на печатни издания, а на електронни библиотеки и предметно-ориентирани мултимедийни ресурси. Учениците или студентите могат да учат самостоятелно от естетически добре оформени диалогови материали. Залага се върху възможността обучаемите сами да конструират знанията си, да участват във формиране на целите на обучението, да носят отговорност за действията си и т.н.