ПРИЛОЖЕН СОФТУЕР ЗА СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ

През последните години възможностите на информационните и комуникационните технологии постоянно се увеличават. Те проникват във всички сфери на човешка дейност, в това число и в сферата на образованието. На учителите им се налага често в педагогическата си практика сами да подготвят дидактически материали, които да използват в обучението.

В съвременното българско училище най-често използваните дидактически материали са: печатни материали, аудиозаписи, видеозаписи, мултимедийни презентации и електронни учебници.

1. Създаване и използване на индивидуални дидактически материали, разпечатани на хартия

А. Печатните материали - са едни от най-използваните дидактически материали в съвременното обучение: като работни листи по време на преподаването, като допълнителна информация по темата на урока, като индивидуална домашна работа, за упражнение, обобщение и много често за проверка и оценка на знания на учениците под формата на контролни работи или тестове. През последните години все по-често учителите сами създават дидактически материали, разпечатани на хартия, които ползват в своята педагогическа практика. Съдържанието и оформлението на тези материали е плод на личната преценка на всеки учител. В съвременната педагогическа литература липсват формулирани изисквания, което крие риск в обучението да се използват материали, нямащи необходимите хигиенни качества.

Хартията като носител на информация може да съхранява само текст и статични изображения (картинки, снимки, таблици, диаграми, схеми, графики и др.). За целта са необходими софтуерни средства за обработка съответно на текст и статични изображения (например Microsoft Word и Adobe Photoshop). Съвременните учители добре познават тези продукти, затова няма да се спираме на възможностите им, а ще акцентираме върху педагогическите аспекти на подготовката и използването на печатните материали в обучението.

Печатните материали се прилагат преимуществено за преподаване на основното учебно съдържание. Четенето на дълъг текст от екран е уморително, затова обширните текстови пасажи е най-добре да бъдат разпечатани на хартия. Текстът трябва да стимулира ученето, затова изложението трябва да бъде съпроводено с такива елементи, които да предизвикат интерес и да повишат учебната мотивация, например: определяне на целите, установяване на връзка с познати съдържания, забележки встрани от текста, отделяне на части от текста за запомняне, обяснения, речници с понятия и термини, упражнения и задачи за самостоятелна проверка на знанията. Илюстрациите трябва да са тематично редуцирани върху съществени елементи от учебното съдържание.

Тъй като става дума за дидактически материали на хартия, могат да се използват част от общоприетите и стандартизирани изисквания към училищните учебници. За целта, ще използваме създадените вече методики и инструменти за оценяване на архитектрониката и хигиенните качества на училищния учебник. „Изчерпателният набор на оценявани структури, компоненти, параметри, показатели, индикатори на учебната книга е необходима първа задължителна предпоставка за комплексна експертиза”.

Методиките и инстуметариумът, предложен от проф. Мержданова включват следните направления:

— оценяване на илюстрования материал в учебника;

— оценяване на езиково-стилните особености на учебния текст;

— оценяване на лингвистичната четивност и трудност на учебния текст;

— оценяване на хигиенните качества на учебника.

Б. Изисквания за създаване на дидактически материали, разпечатани на хартия.

Изисквания към илюстрациите в дидактически материал, разпечатан на хартия - оценяването на илюстративния материал в учебник протича по следния начин: първо се преценяват количествените позиции на илюстрования материал; второ, неговите художествени и естетически качества; и трето, логическото му отношение с учебния текст.

Първа стъпка, определяне на количествените позиции на илюстрациите в учебника.

При учебниците за малки ученици съотношението на текст към илюстрации трябва да е – 1:1,5 а при тези за големите –  1:1.По този начин първосигналните илюстрации подпомагат силно второсигналното разбиране и възприемане на материала.

Табл. 1. Количествено отношение илюстрация/текст

Предмети Отн. дял	Език	Математика
Текст	нач. обр. 60%, ср. обр. 70%	нач. 50% средно 60%
Илюстрации	нач. 20% средно 10%	нач. 30% средно 30%

Обичайно илюстрациите са по-малко по езици и повече по математика и намаляват от начално към средно образование.

Втора стъпка, типизиране на илюстрациите. Количествените съотношения подлежат на интерпретация и качествена оценка, защото те имат различна стойност в зависимост от типа на илюстрациите ─ рисунки, схеми като еднозначни огледални отражения на информацията или схеми, диаграми, модели и графики като аналогови и хиперструктурни вариации на текста.

Трета стъпка, качествен анализ и оценка на илюстрациите спрямо ролята им за учебния текст. Табл. 2. категоризира по два качествени параметъра учебните илюстрации: първи ─ съответствие на педагогическите задачи на учебника и втори ─ ценност на информацията спрямо заложената информация в основния учебен текст.

Табл. 2. Роля и качествено отношение илюстрация/текст в учебника

Параметри на илюстрациите	Съответства на основните задачи	Не съответства на основните задачи
Носи оригинална информация	I тип – подпомага разбирането на съдържанието;трябва да се използват от учителя	III тип – носи нова, но странична от основната информация, да се използва, ако има време и при индивидуална работа
Не носи оригинална информация	II тип – носи второстепенна или повтаря информация, затруднява разбирането; може да се използва, ако учителят успее да я свърже с учебното съдържание.	IV тип – само илюстративна функция на странични обекти; по принцип не се използва, освен като мотивиращо средство

Изискванията към илюстрования материал (според Наредбата за учебници и учебни помагала, чл. 26) са:

─ рисуваната илюстрация да притежава художествени качества, да съответства на текста и да го обогатява;

─ фотоизображенията, схемите и чертежите да са ясни, отчетливи, с информационна стойност;

─ съответствие на илюстрования материал с възрастовите особености на учениците;

─ стилова издържаност на илюстрования материал.

Всичко казано по-горе се отнася за училищен учебник.

Когато става дума за дидактически материали, разпечатани на хартия, изискванията не би трябвало да се разглеждат чак толкова строго, особено за количественото отношение илюстрация/текст. Учебникът обхваща цялото учебно съдържание по даден учебен предмет, докато дидактическият материал може да се използва само за изпълнение на една конкретна дидактическа задача, която си е поставил учителя и то в точно определен етап от урока. В този смисъл дидактическия материал може да съдържа само илюстрация, или само текст.

Изисквания към езиково-стиловите особености на учебния текст - езиково-стилните особености на учебния текст имат многостранно значение и за логическото възприемане на съдържанието, за формиране на мисловната култура, за (родно) езиковото развитие, за темпа на усвояване, за формиране на естетическа култура на учениците. Затова редица коефициенти като мерки на качествени характеристики на учебния текст имат за свои променливи езиково-стилните му параметри.

Методическата последователност и тук е от измерване на количествените към качествените стойности на текста - първите две стъпки са свързани с количествено измерване на учебния текст: 

- Първа стъпка ─ намира се средното количество на глаголите, съществителните имена, прилагателните имена в учебния текст. В текстове от по 100 думи, подбрани на случаен признак пропорционално из целия учебник в достатъчно представителство, се преброяват съответните лексикални форми и се изчислява средният им брой както за отделните методически единици, така и за целия учебник. Получената величина се отнася с нормите, установени от лингвистиката. 

- Втора стъпка ─ количествените съотношения се систематизират в таблица (виж. 15, с. 9. Тъй като разглеждаме изисквания към създаване на дидактически материал на хартия, горните две стъпки трудно биха могли да бъдат изпълнени, така че ги пропускаме.

- Третата стъпка ─ качествен анализ на езика и стила на учебника (15, с. 10). Можем напълно да използваме като изискване към дидактическия материал.

Учебникът (дидактическият материал) отговаря на въпросите:

Дали учебникът (дидактическият материал) със своя език и стил облекчава възприемането на текстове, построяването на логически вериги, развитието на асоциативни способности, въображение и креативност?

Дали служи за образец на учениците да построяват своите изказвания и да конструират писмени текстове в съответната област и по принцип?

Каква обща оценка за емоционалност, изразителност, точност и богатство на езика на учебника (дидактическия материал) може да се даде?

Стилът на изложение способства ли да се балансират изискванията и за научност, и за достъпност, т.е. езиково-стилните особености сътрудничат ли си със съдържателните и логическите структури на текста?

Развиват ли комуникативните способности на учениците?

- Четвърта стъпка, на базата на горните резултати може да се изчисли коефициентът на ценност на текста на В. Малделброд. Оптималният коефициент е между 64% и 70%, при който стилът на изложение се доближава до разговорния.

С = В / А,

където С е коефициент за ценност на текста; В ─ броят на различните думи в текста; А ─ всички думи. Единицата текст за измерване е 100 думи. Ценността на текста се повишава с увеличаването на броя различни думи при постоянен обем на текста, но надхвърлянето на границата от 70% е свързана и с намаляване на способността за обединяване и структуриране на информацията. Т.е. разнообразие и повторяемост са в оптимален баланс, а не в противоречие. „Различни” не трябва да се бърка с „нови по смисъл, непознати”. В целия текст може да им само пет различни думи, те да се повтарят по 20 пъти, но ако са непознати, разнообразието ще е много ниско, а това няма да направи текста нито разбираем и с това ценен, нито ще го доближи до разговорния език.

Специфичният оптимален баланс разнообразие/новост за оптимална ценност зависи и от възрастта на децата. Таблица 3. представя експериментално изведени нормирани характеристики на учебния текст спрямо броя нови думи на страница.

Табл. 3. Възрастови норми за брой нови думи на страница в учебник 

Образователно ниво	Думи на страница	Нови думи на страница
Детска градина	25-30	2
1 клас	45-60	3
2 клас	75-100	4
3 клас	115-145	5
4 клас	165-195	7-8
5 клас	220-250	7-8
6 клас	275-325	7-8

Аналогично на изискванията за учебник, така и за дидактически материал на хартия, трябва внимателно да се работи с научните термини, огромна е авторската работа по обработка и създаването на учебен текст. Образователната редукция е не толкова количествена, колкото качествена. Списването на добър учебник (аналогично на добър дидактически материал на хартия) съчетава разнообразието с новостта и ежедневния език, за да бъде той интересен, развиващ познавателно, поведенчески и ценностно за учениците.

Оценяване на лингвистичната четивност и трудност на учебния текст

- Първа стъпка, изчислява се коефициентът на трудност/лекота на Р. Флеш (R. Flesch) (по 15) на базата на дължината на фразите и думите в учебния текст.

А = 206,84 – 0,846.W – 1,015.S,

където:

А – коефициент на трудност/лекота;

W – среден брой на сричките в думата;

S – средна дължина на фразата в брой думи. Единицата текст за измерване е пасаж от 100 думи.

По формулата А = 100% означава много лесен текст, а А = 0% – свъхтруден.

През 1982 г. Landsheere систематизира скала на трудността на видовете текстове по коефициента на Flesch (по 15).

Табл. 4. Трудност на текста по R. Flesch

Вид текст	Коефициент
Книга за четене 2 клас	80
TV образователни програми (предучилищна възраст)	65
Образователни комикси	60
Книга за четене 5-6 клас	50
Исторически документи 8-9 клас	40
ТV програми (8-9 клас)	35
Урок по история (8-9 клас)	30
Текст на Екзюпери	30
ТV програми  10-12 клас	25
TV журнали	15-25

Вероятно доста от тези коефициенти търпят промени през годините.

- Втора стъпка, измерване и оценяване на степента на човешкия интерес в учебния текст. Отнася се до броя „лични” думи и фрази в текста ─ обръщения, местоимения, имена, въпросителни, възклицания, междуметия, въпросителни изречения. Или, общо казано активните думи и фрази към читателя.

Коефициентът има два съставящи го равнопоставени компонента: коефициентът х на личните думи и коефициентът у на личните фрази. Общият коефициент е х+у. Текстовата единица за измерване е страница (целият дидактически материал, цяла методическа тема или целият учебник).

Х = 3,635.лични думи. 100/общ брой думи

У = 0, 314.лични фрази. 100/общ брой фрази

При стойности на (х+у) между 60-100% текстът е изключително увлекателен. Това са драми, романи, художествени текстове, приказки. Текстът на списанията е много увлекателен ─ 40-60%; новинарските издания са интересни с коефициент между 20-40%; служебните документи са малко интересни и скучни ─ 10-20%; най-безлични и безпристрастни, в стремежа си за обективност и безпристрастност, са научните текстове с коефициент на личен интерес между 0 и 10%.

Един начин за доближаване на научното познание до възрастовите особености и до ангажираността на учениците, които са далеч от автентичния интерес към него, е обработката на учебния текст по посока на повишаване на коефициента на човешкия му интерес (15).

Оценяване на хигиенните качества на учебника (дидактическия материал)

Те се отнасят до външното, материалното, но и естетическо оформяне, до оптическия строеж, до полиграфското оформление ─ до т.нар. архитектоника. Хигиенните качества гарантират интелектуално, психическо и физическо здраве на обучаемите, но също така осигуряват и радостта от работа и общуване със света на познанието. Ергономичните изисквания на съвременното образование се проектират върху учебника (дидактическия материал) като хигиенни.

Количественото претоварване на учениците с лавини от информация и откъси от различни учебни книги и информационни източници води до отхвърляне на всяка информация. Повече от 5-7 страници (стандартни печатни) плътен информативен учебен текст за ученици от гимназиална степен на образование надхвърля допустимите норми (15).

Като ориентировъчни норми са приети следното количество машинописни страници за учебен час: I-III клас до 1, за IV-VII кл. до 2 страници. (11).

Оценяването на оптическия строеж на страниците на дидактическия материал включва:

─размери на текстовите абзаци в рамките на общото наборно поле на страницата. Максималното съотношение между ширина и височина е 1:2. Оптимумът върви към намаляване на височината за „събиране” на логическите обособености в странираната книжна форма на текста;

─открояване на логическите и възлови моменти, любопитните и допълнителни справки;

─пространственото разположение на илюстрования материал, осигуряващо реализацията на обучителната му роля, пълноценно въздействие с учебния текст и специфичното за него емоционално и естетическо въздействие.

Използвайки Наредбата за учебници и учебни помагала (чл. 32) можем да изведем следните изискванията към типографията на дидактическите материали, разпечатани на хартия:

─ единство на типографската композиция и цялостната графична концепция на материала;

─ максимална функционалност и лесно възприемане на текстовата информация, осигурени от типографското решение;

─ използване на шрифтови гарнитури на българска кирилица или на съответния чужд език с ясен и четлив рисунък;

─ големината на буквите при набор на основните текстове при спазване на съотношението кегел - дължина на наборния ред да е:

= учебници за I - IV клас - не по-малко от 13 пункта;

= учебници за V - VIII клас - не по-малко от 12 пункта;

= учебници за IХ - ХII клас - не по-малко от 11 пункта;

─ междуредовите и междубуквените разстояния да осигуряват оптимални условия за лесно възприемане на текстовете и ритмичност при четене.

Допълнителни изисквания:

─ малките ученици трябва да четат учебници и книги с по-дълги редове, за да има по-малко движения на очите и по-малка умора. За големите се предпочитат по-къси редове и дори двуколонно разположение на текста на страницата (11);

─ да се използват стандартни шрифтове като Times New Roman (този шрифт е известен като серифен. Серифните шрифтове се препоръчват за текст върху хартия). Не бива шрифтовете да бъдат повече от два или най-много три. Ограничаването им прави текста по-прегледен, докато излишното многообразие от шрифтове създава хаотично впечатление;

─ когато става дума за цветове, възможностите стават още повече ‑ цветове на текста, цветове на задния фон и т.н. Черен текст на бял фон се чете добре. Други подходящи комбинации са бял текст на тъмносин фон или тъмносин текст върху жълт фон. При текстови обекти е по-добре да се избягват фонове със защриховане или някаква шарка. Задния фон трябва да бъде фин и почти незабележим.

Не се препоръчва употреба на яркочервен и яркозелен цвят, които дразнят и претоварват зрението. Отделни случаи на употреба се допускат, но само на заглавия, формули, дефиниции. Тогава или фонът е бял при цветни букви, или цветен при черни букви.

Съвременният учител все повече използва статични изображения в своята пряка педагогическа практика. Статичните изображения могат да се разпечатват на хартия, но могат и да се показват на екран.

Съществуват сайтове с богати колекции от снимки, които се използват за онагледяване на учебния материал особено на явления и събития, които не могат да се наблюдават непосредствено. Много често (при учебни екскурзии например) самите учители създават фотоизображения, които после използват в обучението. Затова са необходими, макар и на съвсем елементарно равнище, правила при фотозаснемането, за да могат учителите да „отсяват” качествените снимки.

Основните принципи при фотозаснемане:

— „златно сечение” — рамката на фотоизображението се нарича отсечка. Тя има правоъгълна форма в съотношение ширина към височина равно на 1,61. Такова отношение се нарича "златно сечение". Златно сечение (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-малката част се отнася към по-голямата, така както по-голямата към цялото. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618... Терминът "златно сечение" се използва от Леонардо да Винчи, който го нарекъл пропорция на "идеалното човешко тяло". По-късно я наричат "златна пропорция", "златен коефициент" и даже "божествена пропорция". Златното сечение е една от най-ярките и устойчиви прояви на хармония в природата. Човек харесва някакъв предмет заради формата му. Усещането за красота и хармония най-често произтича от съчетанието на симетрия и златно сечение. Цялото винаги се състои от части и ако те са в "златно" съотношение помежду си и с цялото, това винаги е белег на структурно и функционално съвършенство в изкуството, науката, техниката и природата. В някои случаи се допускат малки отклонения — например 24/36, 6/9 и др. При заснемане с видео-камера се допускат и размери 16/9, което съответства на стандарта на широкоформатно телевизионно изображение;

—фотокомпозиция — подреждането на участващите в снимката обекти за получаване на изразителен образ;

—зрителни центрове — още през Ренесанса художниците открили, че всяка картина има определени точки, които приковават вниманието на зрителя, т.нар. зрителни центрове. Тези точки са четири и са разположени на разстояние 3/8 и 5/8 от краищата на платното. Ако искаме да акцентираме някой елемент от картината (снимката) трябва да го поставим в един от зрителните центрове.

При направените изследвания за особеностите на зрителното възприятие на човека по време на разглеждане на снимка е установено, че човешкия поглед първо се насочва горе вляво (горния ляв ъгъл), след това се премества по диагонал долу вдясно, после по хоризонтал долу вляво и накрая по диагонал горе вдясно.

Описаните места на обхождане се наричат съответно "област на първия поглед", "низходящ настъпателен диагонал" и "възходящ настъпателен диагонал". "Силните точки и линии" в композицията са около областите, в които се задържа най-често човешкия поглед.

За определянето им е прието образният правоъгълник да бъде разделен от две вертикални и две хоризонтални линии, поставени на еднакво разстояние на 9 малки правоъгълника. "Слабите" точки се разполагат върху две взаимно перпендикулярни прави, разделящи снимката точно по хоризонтала и вертикала. Мястото на главния обект е там, където е смисловото съдържание на снимката. То се нарича "смислов" център, който съвпада със зрителния център — там, където е привлечен най-много зрителският поглед. Поради това смисловия център не съвпада с геометричния център на правоъгълника на снимката. Обектите с второстепенно значение се извеждат в и около областта на слабите точки, без да се разместват специално за случая, като се прави избор на подходяща гледна точка при снимане и определяне на нейната височина, подходящи обективи за промяна на перспективата, избирателно фокусиране и подходящо осветление. По този начин се постига обособяването на главния обект;

—ракурс — "нормална" гледна точка е тази, която се намира на височината на човешките очи, а всички по-високи и по-ниски се наричат ракурс. Нискоразположената гледна точка подчертава височината на заснеманите обекти, докато високата ги "смачква". Ако трябва да снимаме детска група и искаме да подчертаем участието на децата, трябва да поставим обектива на фотоапарата на височината на очите им;

—план — големината на мащаба на заснемането се нарича план. За единица се приема човешката фигура. Ако е заснета в цял ръст се казва, че е снимана в общ план. Среден план представлява човешка фигура, заснета до половината на височината й, а американски план е от върха на главата до коленете. Едър план е снимка на лице и част от тялото, а детайл е изображение на част от тялото, част от лицето и др. При едновременно заснемане на група спортисти разполагаме със снимка в много общ план;

—тоналности — разпределението на различни тоналности върху снимката също има своите логически изисквания. Препоръчва се светлите тонове да бъдат в горната й част, а най-тъмните тонове в комбинация със светли и тъмни да подчертават останалите. Тъмните тонове обикновено се разполагат в долните странични части на кадъра, където са сенките;

—линейна и тонална перспектива — дълбочината на снимката се подчертава от линейната и тоналната перспектива. Линейната перспектива показва видимо намаляване на предметите с отдалечаването им от обектива на апарата. Успоредните линии се стремят да се съединят в далечината. Тоналната перспектива показва избледняване на предметите с отдалечаването им, като тези, които са най-отдалечени, се сливат в обща, наподобяваща облак от мъгла, маса;

—светлосянка — разпределението на различните осветености върху снимката се нарича светлосянка. За получаването й се използват насочено и разсеяно осветление. При едновременното им прилагане то се нарича комбинирано.

2. Създаване и използване на аудиални дидактически материали

Звуковите средства за обучение са едни от най-често използваните технически средства в обучението. Дидактическите материали за звуково онагледяване активизират правата връзка в системата ученик-учител, т.е. те изпълняват чисто информационни функции в урока. Звуковият дидактически материал може да се прилага от методическа гледна точка в две основни направления: като илюстрация към определено учебно съдържание или като източник на знания — при цялостно или епизодично разкриване на съдържанието на урока. По този начин при използването на дидактическите материали за звуково онагледяване става дума от една страна за звуково онагледяване и от друга — за метод на нагледност чрез звукова демонстрация.

- Аудиофайловете са подходящи като говорни или музикални илюстрации. Много често не е необходимо да се използват видеофайлове с голям информационен обем. Звукозаписът задоволява повечето изисквания, особено когато се допълва с визуална презентация под формата на слайдове. Звукът създава настроение и повишава мотивацията за учене, като при това се постига висока степен на автентичност.

Аудиалните дидактически материали условно могат да се разделят на три групи: документални записи; записи на артистични изпълнения и специално структурирани за обучението записи.

- Документалните записи осигуряват автентично включване в обучението на изказани мнения, становища, оценки, хипотези от изтъкнати учени, специалисти от практиката, държавници. Източниците на такива записи са много: организирани научни прояви (симпозиуми, конференции, кръгли маси); интервюта, анкети, дискусии по радиото и телевизията; социологически, етнографски и други проучвания и т.н. Към тази група се отнасят и записите на автентични чуждоезикови ситуации (за чуждоезиковото обучение), както и записите на процеси и явления с интересна за обучението звукова характеристика.т

- Аудиозаписите на артистични изпълнения (музикални, драматични, фолклорни и т.н.), свързани пряко или косвено с учебното съдържание, засилват емоционалнаа страна на комуникациите и създават много благоприятна мотивационна основа за обучението и възпитанието.

Специално структурираните аудиозаписи се използват предимно в езиковото обучение. за работа в езиковите лаборатории се използват комплексни аудиални програми в съответствие с принципите на програмираното обучение.

Най-честите дейности на учителя, свързани с използване на аудиофайлове в обучението са:

─ възпроизвеждане на готови (професионални) аудиозаписи. Обикновено тези материали съпровождат учебниците или учебните помагала;

─ търсене на точно определени аудиални дидактически материали. Един възможен източник е Интернет. Съществуват сайтове, които предлагат колекции от музикални файлове (детски песни, исторически записи, тематични аудиофайлове и др.). Не са малко и учителите публикували записи, които са използвали в своята практика, с цел да споделят опит с колеги;

─ вмъкване на аудиофайл в мултимедийна презентация (най-често като музикален фон). От учителя се изискват познания за работа с програмния продукт за презентации Microsoft PowerPoint;

─ използване на аудиофайл като музикален фон в самоделен видеофилм. От учителя се изискват познания за работа с програмен продукт за обработка на фидеофилми;

─ създаване на учебен аудиозапис.

Създаването на учебен звукозапис не е по силите на един учител. Той няма необходимата квалификация, за да може да изпълни на необходимото ниво подобен проект. Затова е необходима работа в екип от методисти, педагози, психолози и специалисти от различни области на музиката, науката и техниката. Възможно е включване в урока на самоделни звукозаписи, но в методически план те трябва в голяма степен да съответстват на стила на работа на учителя-автор. Качеството на тези пособия в повечето случаи е значително по-ниско от качеството на пособията, подготвени в условията на професионални студия.

За целта е необходимо учителят да познава софтуерна програма за създаване и обработка на аудиозапис. Една от тези възможности е продуктът SONY Sound Forge. Чрез него се създадат както сложни монтажни звукови ефекти, така и по-прости (елементарни) манипулации със звуковия файл с цел повишаване на качеството му, които учителят може да направи сам.

Учебният аудиозапис е дидактичен материал, към който се поставят специфични педагогически, музикални (говорни) и технически изисквания.

За качеството на един аудиозапис се съди по това доколко специфичните изразни средства, използвани при реализацията му, са подчинени на основните педагогически изисквания. Те са определящи и тяхната същност може да се изрази чрез дидактическите принципи: научност, нагледност, достъпност и др.

Пределно допустимата продължителност на работата с програмирани звукозаписи не бива да надвишава 20-25 минути и то в уроците по език и литература (включително чужд). За уроците по математика и другите учебни предмети тази норма е 15-20 мин.

Не се препоръчва да се провеждат повече от два поредни такива урока. Не се препоръчва също включването на звукови сегменти в начало и в края на урока, в края на учебния ден и изобщо в моментите на понижена работоспособност на учениците.

3. Създаване и използване на видео дидактически материали

- Видеофилмите в съвременното обучение - през 50-70 години на XX век масово навлиза технологията на използване на учебните кинофилми в обучението. Създават се учебни кинофилми почти по всички учебни предмети.

В учебниците по АВИТО се разглежда подробно същността, мястото, ролята на учебните филми в обучението. Натрупан е богат опит в това отношение. С бурното развитие на технологиите обаче ситуацията се промени съществено. В какво точно се състои тази промяна?

Почти до 80-те години на XX век книгите играят важна роля в живота на човека. Много по-различни са резултатите, получени в началото на XXI век, когато в бита масово навлизат относително евтините цифрови аудиовизуални носители. Освен над конкретните уроци от учебниците днешните ученици много рядко се задъждат над книгите, и почти само тогава, когато това е изискано от учителите им. Много често е явлението – търсене по видеотеките на дискове или касети с екранизация на някое класическо литературно произведение, а още повече ако то е дълга белетристична форма – повест или роман. Това спестява на учениците време и замества досадния акт на задължителното четене със забавление – гледането на кино.

През последните няколко години настъпиха значителни промени в естеството на технологиите и хората, които ги използват. Поведението, възгледите и ценностната система на едно поколение се формират както от културно-социалните фактори на обществото, в което то израства, така и от технологиите, които съпътстват достигането на неговата зрялост. Революцията в информационните технологии оказа значително въздействие върху децата. Днешното поколение подрастващи е не само технологично грамотно – то е технологично обвързано и зависимо.

Последните изследвания в областта на невробиологията показват, че стимулирането на мозъка по определен начин трансформира мозъчните структури и променя начина на мислене и че тези трансформации са възможни по време на целия живот на човека, а не само в ранна възраст, както се смяташе доскоро. Ежедневният контакт с цифрови технологии формира у децата възприятия, умения и начин на мислене, твърде различни от тези на предходните поколения.

Въпреки, че осъзнават необходимостта от образование, днешните ученици учат по начин, различен от този на предшествениците им.

Техният стил на учене е визуално-кинетичен. Продължителният контакт с видеофилмите, компютърните игри, Интернет и телевизията са развили у тях бързина и многоканалност на възприятията, многозадачност, нелинейно визуално мислене, непрекъснат достъп до разнообразни информационни източници. Естествено е да очакваме учениците да бъдат отегчени и незаинтересовани от класическия подход на преподаване в училище, където обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно. Един начин за ангажиране на вниманието на децата е да се интегрират в учебния процес онези средства, които те използват ежедневно в личното си пространство.

-Доколко видеофилмът може да се използва при подготовката на ученици?

Видеофилмът е подходящ за отразяване на действителността в учебни ситуации, при които не е възможно непосредствено участие и наблюдение. Учебния видеофилм се използва не само с демонстрационна цел, той може да стимулира проследяването на конкретни съдържания в учебната среда или да доведе до поставянето на конкретни проблеми, т.е. видеофилмът успешно се използва от учителя в процеса на преподаване.

Според някои педагози съществуват определени притеснения от консумативния подход на кинематографистите, които създават лесносмилаем визуален продукт. След гледането на филма ученикът може никога да не пожелае да прочете книгата. Дали обаче екранизацията е буквален превод на литературния текст във визия и звук.

Филмовата адаптация като семиотичен превод е винаги интерпретация на литературното произведение. Романът като художествено произведение оперира със словото, а не с изображения.

Употребата на екранизация за подготовка на ученици (не само по литература) може да бъде един от допълнителните методи, чрез които учениците усвояват знания по съответния предмет. Неговото единствено използване (т.е. ако не се четат литературните произведения) ще води до сериозни пропуски от знания, които ще са във вреда не само на ученика, но и на учебния процес като цяло.

Най-честите дейности на учителя, свързани с използване на видеофайлове в обучението са:

─възпроизвеждане на готови (професионални) видеозаписи (съпровождат учебниците или учебните помагала);

─търсене на точно определени видео дидактически материали. Един възможен източник е Интернет. Не са малко и учителите публикували видео материали, които са използвали в своята практика, с цел да споделят опит с колеги;

─вмъкване на видеофайл в мултимедийна презентация. Необходимо е учителя да има познания за работа с програмния продукт за презентации PowerPoint;

─използване на фрагмент от цялостен видеофилм. Необходимо е учителят да има познания за работа с програмен продукт за обработка на видеофилми;

Световната мрежа Интернет предлага извънредно големи възможности за използване на видеоматериали в обучението. Съществуват сайтове с богати колекции от научнопопулярни филми, които могат да се използват за онагледяване на учебния материал особено на явления и събития, които не могат да се наблюдават непосредствено. И тук възниква необходимостта от средство, което съвременният учител трябва да използва, за да създаде от готовия филм дидактически материал (да "изреже" фрагмент, да свърже няколко фрагмента, звуков ефект и др.). Една такава възможност е софтуерния продукт Adobe Premiere Pro. Чрез него се създадат както сложни монтажни ефекти, така и по-прости (елементарни) манипулации с видео файла, които учителят може да направи сам.

─ създаване на учебен видеозапис. Най-често се прави видеозапис на учебни екскурзии (природни обекти и явления, исторически забележителности, културни прояви и др.), тържества, състезания и т.н., с цел последващо преглеждане на записа, обсъждане и анализ. Създаването на учебен видеофилм не е по силите на един учител. Той няма необходимата квалификация, за да може да изпълни на необходимото ниво подобен проект. Затова е необходима работа в екип от методисти, педагози, психолози, сценаристи и специалисти от различни области на науката и техниката.

- Изисквания към дидактическия видеоматериал - от гледна точка на педагогиката учебния кинофилм е дидактичен материал от аудио-визуален тип, към който се поставят специфични педагогически, кинематографични и технически изисквания.

За качеството на един учебен филм се съди по това доколко специфичните кинематографични изразни средства, използвани при реализацията му, са подчинени на основните педагогически изисквания. Те са определящи и тяхната същност може да се изрази чрез дидактическите принципи: научност, нагледност, достъпност и др.

Към учебните кинофилми се поставят и редица други изисквания:

—целенасоченост — използването на филма трябва да преследва ясно изразена учебна цел;

—избор на тема — пряко свързан с ясната целенасоченост на филма е изборът на темата. Имайки предвид учебната програма и заложените в нея цели, трябва да бъдат определени теми, върху които да се създадат учебни филми. Филмират се главно такива теми, онагледяването на които е най-ефективно по този начин;

—достоверност — учебното съдържание трябва да бъде научно достоверно. То трябва да бъде прецизно и внимателно проверено от експерти, а изложението да е съобразено с методическите изисквания;

—емоционалност — наличие на художествено-емоционален момент се постига с несложна, но приятна и интригуваща фабула. Особено изискан и издържан трябва да бъде текстът, изразен чрез говор (коментар) на диктор.

- Продължителност на възприятието - програмираните сегменти от уроци с приложението на аудио и видео записи представляват значително натоварване за учениците. Затова те трябва да са строго дозирани.

Не се препоръчва да се провеждат повече от два поредни такива урока. Не се препоръчва също включването на такива сегменти в самото начало и в края на урока, в края на учебния ден и изобщо в моментите на понижена работоспособност на учениците.

Приложението на учебното кино и телевизията като средство за демонстрация също има своите очевидни преимущества. Но заедно с тях информационния натиск върху ученика нараства в значителна степен, както и се претоварва зрението. Това определя и следните хигиенни норми за пределно допустима продължителност на гледането на учебно кино и телевизионни филми:

— за I-II клас 15-20 мин. за един учебен час;

— за III-VI клас 20-25 мин. за един учебен час;

— за VII-ХI клас 25-35 мин. за един учебен час.

4. Създаване и използване на дидактически материали за онагледяване (презентация) 

Продуктът PowerPoint на Microsoft е един от най-използваните софтуерни продукти в съвременното обучение.

Предимства на PowerPoint с оглед на педагогическото му използване са:

—универсален относно учебното съдържание; относно възрастовите особености и относно етапите на урока;

—могат да се съхранят и използват четирите вида информация (текст, звук, статични и динамични изображения);

—лесен за създаване на дидактически материали;

—синхронизация на видовете информация.

В обучението PowerPoint се използва в две направления:

—създаване на мултимедийни приложения за онагледяване и озвучаване на учебния материал. Необходима е учебна техника за прожекция на екран;

—материали за дистанционно обучение.

Препоръки за използване на PowerPoint презентации в обучението:

а) използването на презентации в обучението трябва да отговаря на ергономичните условия както за учениците, така и за преподавателя;

Продължителността на презентацията не трябва да превишава следните хигиенни норми:

— за I-II клас 5-7 мин. за един учебен час;

— за III-VI клас 15-20 мин. за един учебен час;

— за VII-ХI клас 25-35 мин. за един учебен час.

б) използването на технически средства в обучението трябва да е опростено, гъвкаво и надеждно;

в) техническите средства (мултимедиен компютър, проектор, тонклони и др.) трябва да да образуват единен информационен блок, организиран около естественото място на преподавателя;

г) инсталирането на техническите устройства трябва да позволява свободен достъп както за преподавателя, така и за учениците (с оглед провеждането на дискусии или ситуационни дидактически игри). В същото време техническите устройства трябва да бъдат инсталирани с възможно най-голяма дискретност;

д) чрез презентация могат да се реализират следните видове нагледност ‑ образна нагледност и абстрактно-символична нагледност:

Образната нагледност в същността си е визуална информация предимно за външната страна на изучаваните обекти, процеси и явления - аудио-визуални иконични съобщения (фотоси, кинокадри, видеозаписи и т.н.). Този вид нагледност облекчава мисловния процес, особено при изучаване на явления и процеси, недостъпни за непосредствено наблюдение. Същевременно образната нагледност е източник на емоции от морално и естетическо естество;

Абстрактно-символичната нагледност, която представлява съобщенията чрез знаци-символи (схеми, диаграми, графики, логически структури и т.н.). Тя развива абстрактно-логическото, теоретичното мислене на учениците. Създаването на този тип нагледност е свързано с известно формализиране на учебното съдържание.

е) общият брой на слайдовете не трябва да бъде прекалено голям.

В презентацията могат да се показват:

—видеофилми или снимки на обекти, процеси и явления, които не могат да се наблюдават непосредствено;

—само най-важните моменти от урока, правила, които учениците да запомнят още по време на урока със зрителната си памет.

Поясненията и подробностите могат да се кажат устно от преподавателя или да се прочетат от учебник.

ж) шрифтовете трябва да са внимателно подбрани - ако презентацията включва много текстова информация, добре е да се разпечата на хартия и да се използва стандартен шрифт като Times New Roman. Този шрифт е известен като серифен. Серифът е малък декоративен елемент, с който завършва линията на знаците от шрифта. Има и други шрифтове, които се наричат санссерифни — т.е. без серифи (например Arial). Те са по-подходящи за четене от екран.

              Р                                                                                       Р

      серифен шрифт,                                                        санссерифен шрифт,

подходящ за четене от хартия                                подходящ за четене от екран

Ако в презентацията се използват различни шрифтове, то те не бива да бъдат повече от два или най-много три. Ограничаването на броя на шрифтовете прави текста по-прегледен, докато излишното многообразие от шрифтове създава хаотично впечатление. При избора на шрифт за презентация трябва да се търси най-добрия визуален ефект при показване на шрифта на екран. Има шрифтове, които са много подходящи за отпечатване на хартия, но не изглеждат добре на екран.

Препоръчва се за презентации използване на санссерифен шрифт (например Arial), размер на буквите не по-малко от 24 пункта, междуредово разстояние 1,5;

з) фонът на слайдовете трябва да бъде неутрален. Размерът на буквите и цветът на надписите трябва да бъде такъв, че същите да могат лесно да се четат. Използваните цветове трябва да са от една и съща гама. На всеки слайд трябва да има както топли, така и студени цветове, като първите преобладават;

и) ако слайдовете се появяват с някакъв ефект, то той трябва да бъде по-обикновен и еднакъв за всички слайдове;

к) успешното представяне на учебната информация пред учениците изисква от учителя, както предварителна подготовка, така и умения за презентиране .

Все повече училища в България имат качествено техническо оборудване, имат достъп до световната мрежа Интернет. Много често учителите не само използват информационните технологии, но и подготвят дидактически материали за обучението. Очевидно кръгът от знания и умения на учителите, създаващи съвременни средства за обучение, трябва да се разшири. Спазването на описаните изисквания и препоръки при създаване на дидактически материали биха осигурили използване в обучението на качествени и високоефективни средства за обучение.