expr:class='"loading" + data:blog.mobileClass'>

ИЗПОЛЗВАНЕ НА КОМПЮТЪРА В УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

В съвременното училище информационните и комуникационни технологии се превръщат в съществен елемент на учебната среда, което е една от причините дебатът за техните предимства и ограничения по отношение на ефективността на преподаването, ученето и педагогическото общуване да не стихва, както в теоретичен, така и в практически контекст.
При наличието на огромен обем достъпна информация, както и технологии за нейното съхранение, обработване и предаване, като един от най-съществените въпроси се явява този за най-ефективните начини за трансформиране на информацията в личностно достояние. Този процес обаче има не технологическа, а социална и психолого-педагогическа природа.

Изследванията в тази област през последните десетилетия сочат, че независимо от потенциалните възможности на електронните технологии за революционно трансформиране на обучението, доминиращият модел на обучение в света все още не се е променил съществено.

Важен въпрос в съвременното обучение е дали технологиите и работата с тях могат да променят начините на учене. В началото на 80-те години R. Clark лансира твърдението, че медиите са просто комуникационни средства, които пренасят съобщението, но не повлияват на постиженията на обучаемите. Много изследователи по-късно подлагат на съмнение истинността на твърденията на Clark. Според D.R. Garrison и T. Anderson изследванията върху ефекта на различни медии върху ученето до сега не са показали значително повишаване на успеваемостта на обчаемите поради факта, че те са насочени основно към областта на фактологическите знания и равнището на тяхното възпроизвеждане.



1. Новото поколение ученици

През последните няколко години настъпиха значителни промени в естеството на Интернет и хората, които го използват. Революцията в информационните технологии оказа значително въздействие върху децата, родени след 1981 г. и формира т. нар. „нет-поколение”.

Това поколение е уникално, тъй като е първото, израснало с цифрови технологии. То е не само технологично грамотно – то е технологично обвързано и зависимо. До навършване на 21 години, средният представител на „нет-поколението” има зад гърба си 10 000 часа компютърни и видео-игри, над 200 000 e-мейла, над 20 000 часа телевизия, изгледал е над 500 000 реклами и е прекарал по-малко от 5 000 часа в четене на книги.

Последните изследвания в областта на невробиологията показват, че стимулирането на мозъка по определен начин трансформира мозъчните структури и променя начина на мислене и че тези трансформации са възможни по време на целия живот на човека, а не само в ранна възраст, както се смяташе доскоро. Ежедневният контакт с цифрови технологии формира у „нет-поколението” възприятия, умения и начин на мислене, твърде различни от тези на предходните поколения.

Можем да фиксираме 1991 г. като времето на поява на „нет-поколението” в България, тъй като големият „бум” на Интернет доставчиците, кабелната телевизия и домашните компютри започна след 1995 г. Ранното детство на децата, родени след 1991 г. е преминало в непрекъснат контакт с информационните технологии. Българското образование е поставено пред голямо предизвикателство – да се осигури адекватно обучение на ученици и студенти, чиито начин на мислене, поведение, предпочитания, очаквания и стил на учене са коренно различни, както от тези на преподавателите, така и на предхождащите ги ученици и студенти. Въпреки, че осъзнават необходимостта от образование, представителите на „нет-поколението” учат по начин, различен от този на предшествениците им.

Трябва да се подчертае е, че техният стил на учене е визуално-кинетичен. Продължителният контакт с компютърните игри, Интернет и телевизията са развили у тях бързина и многоканалност на възприятията, многозадачност, нелинейно визуално мислене, очакване за своевременна реакция и възнаграждение, очакване за непрекъсната връзка към тяхната мрежа от приятели и ресурси и непрекъснат достъп до разнообразни информационни източници.


2. Когнитивна теория за мултимедийно учене

Резултатите от изследвания и авторитетни мнения, представени в специализираната литература, позволяват да се направи обобщаващия извод, че човек използва три главни начина за преработка на информацията: визуален, аудиален и кинестетичен. Различните хора приемат и преработват информацията от действителността предимно визуално (с помощта на перцептивни или мислени зрителни образи), аудиално (чрез слуха) и кинестетично (чрез осезание, обоняние и други чувствени впечатление).

Така различните ученици могат да приемат и да преработват учебната информация, като се опират преди всичко на визуален опит (зрително и с помощта на мислени образи), на аудиален опит (чрез слуха), на кинестетичен (чрез осезание, обоняние и други чувствени впечатления). За визуалния стил типичната познавателна позиция е да гледа, да си представя, да наблюдава; за аудиалния стил ─ да слуша, да говори, да обсъжда; за кинестетическия стил ─ да действа, да чувства, да усеща. Степента, в която определен стил за кодиране на информация е интегриран в мисленето и поведението на личността, представлява показател за равнището на нейното интелектуално развитие.

Интересни са разсъжденията на М.А. Холодная за наличието на четвърти начин за кодиране на информацията. Тя смята, че сетивните впечатления са тясно свързани с емоционалните преживявания, които винаги представляват техен фон. Наличието на емоционален елемент в процеса на формиране на усещане за звук, цвят, положение на собственото тяло и т.н. позволява да се говори за единство на сетивните и емоционалните впечатления в качеството на един от каналите за приемане и преработка на информацията в процеса на познание на действителността.

Така човек кодира информацията от действителността по следните четири начина:
─ чрез знаци (словесно-речеви начин за кодиране на информацията);
─ чрез зрителни образи (визуален начин за кодиране на информацията);
─ чрез предметни действия (предметно-практически начин за кодиране на информацията);
─ чрез сетивно-емоционални впечатления (сетивно-емоционален начин за кодиране на информацията).

Степента, в която на личността е свойствен един или друг начин за кодиране на информацията, определя нейния стил на ученесловесно-речевивизуаленпредметно-практически илисетивно-емоционален


3. Учене чрез мултимедия (използване на аудио и визуална помощ, компютърно-базирано учене, CD и Интернет-базирано учене) 

Много хора и най-вече съвременните подрастващи предпочитат да учат с помощта на мултимедия поради предимствата на високите технологии. Те дават възможност да се учи в съвременна образователна среда със или без учител. Обучението чрез мултимедия комбинира аудио-визуални методи с компютърно-базирано обучение. Тези програми интегрират текст, графики, анимация, аудио и видео-презентации.

Едно от предимствата на мултимедийното обучение/учене е, че дава бърза обратна връзка и директна (он-лайн) помощ. Таблица 1. представя и други предимства на мултимедийното обучение.

Табл. 1. Предимства и недостатъци на мултимедйното обучение/учене

Предимства
Недостатъци
─ реализира се самостоятелно;
─ интерактивно е;
─ предлага сгъстено и последователно представено съдържанието;
─ реализира се системно и последователно;
─ има неограничен достъп от географска гледна точка;
─ дава незабавна обратна връзка;
─ базира се на система от напътствия;
─ може да се изпробва и удостоверява „майсторството” на учащия;
─ гарантира неприкосновеност на учащия.
─ може да се проточи във времето;
─ не е ефективно за определено учебно съдържание;
─ липсва единно мнение (съгласие) относно ефективността му;
─ може да предизвика безпокойство (притеснение) на учащия от използването на технологията;
─ учащия може да срещне трудности по отношение на бързото адаптиране;
 Последните два недостатъка се отнасят по-скоро за по-възрастното поколение, а не за нет-поколението.

В традиционното обучение (базирано на печатни материали) също може да се използват аудио и видео материали, както и мултимедийни продукти. Те са по-популярни с разпространението на дистанционното обучение/учене, където са основни компоненти на учебния пакет. Много от тях могат да бъдат използвани самостоятелно, други изискват допълнителни дейности (например допълнително прочитане на текст, писане на доклад и др.).
За да помогне на учителите да организират по-ефективно ученето от аудио и видео материали

В. Гюрова формулира следните съвети към учителя (преподавателя):
─ аудио и видео материалите не са просто за слушане и гледане (като забавление) ─ те са подчинени на учебни цели;
─ учителите да организират урока добре, за да използват пълноценно тези материали ─ да се изяснят предварително целите (Защо ще ги използват?), да планират времето (Кога ще ги използват?), да уточнят мястото (Къде ще ги използват?) и да потърсят (ако е необходимо) допълнителна информация как да ги използват;
─ учителите да осигурят предварително (ако е необходимо) допълнителни писмени материали;
─ учениците, под ръководството на учителя да свързват това, което чуват или гледат, с учебния материал;
─ учениците да бъдат обективни по отношение на това, което слушат или гледат;
─ учениците да водят записки, докато слушат или гледат;
─ когато водят записки от аудио и видео материали, е полезно да се индексират (номерират) и да се съхраняват в специална тетрадка.

Компютърът е основно средство за мултимедийно обучение и учене. Това е причината за появата на специална образователна технология ─ компютърно-базирано обучение/учене ─ която включва използването на дискети, интерактивно видео, CD-ROM, DVD, лазерни дискове и мрежи.
Нaй-новата разновидност на компютърно-базираното обучение/учене са Интернет или Web-базираното обучение/учене и електронното учене (e-learning).

Компютърно-базираното обучение/учене е учене, ориентирано към учебното съдържание, което може да се предлага чрез:
─ интерактивно видео;
Използва се за изучаване на технически процеси и формиране на междуличностни умения (умения за общуване). Комбинира предимствата на видео и компютърно-базираното обучение. Инструкциите се предават на отделния учащ чрез монитора, свързан с клавиатурата. Ученикът използва клавиатурата или просто докосва монитора, за да установи контакт (взаимодействие) с програмата.
─ Интернет ─ широко използвано средство за комуникация, но може да се разглежда и като метод за бързо и интензивно изпращане и получаване на информация. Интернет е също начин за локализиране и доставяне на ресурси като учебен софтуер, доклади, упражнения, домашни работи и др. Учениците могат да общуват с преподавателите си, да доставят съобщения или документи, да получават достъп до „стаите”, създадени за провеждане на „разговори” по определени теми. Сред най-популярните възможности за използване на Интернет са компютърно-базираните конференции на местно (локално), национално и международно равнище. Ефективното компютърно-базирано конфериране изисква умения за самостоятелна работа, умения за работа в екип, предварителна подготовка и опит, и др., така че се препоръчва да се използва при по-големи ученици (от горен курс).
─ CD и DVD;
CD и DVD позволяват използването на анимация, видеоклипове, филми, графики, музика като интегративна част от учебното занятие.
─ други компютърно-управлявани системи.
Основават се на използването на компютъра като средство за търсене и получаване на информация от различни електронни източници.

Електронното учене (e-learning) - един от съвременните начини за учене, предпочитан от възрастните учащи (препоръчва се за по-големи ученици, от горен курс), е 
Съвременните изследвания показват недвусмислено, че доминираща в световен мащаб теоретико-методологическа платформа на електронното обучение и учене е конструктивизмът с неговите многообразни теоретични разновидности и техните практически въплъщения.

Сред основните причини за тясната връзка „конструктивизъм” – „електронно учене/обучение” изпъкват следните:
– дискредитирането на ефективността на използване на компютрите в образователен контекст, базирано на идеите на бихевиоризма в продължение на първата вълна на компютъризирането на обучението, и очертаването на сериозните ограничения на тези модели за формиране на творчески и социално значими характеристики на личността;
– потенциалните предимства на информационните и комуникационни технологии по отношение на традиционните образователни технологии. Например възможностите за индивидуализиране на обучението, даването на персонифицирана обратна връзка, улесняването на мултисензорното възприемане и конструиране на информацията, ученето чрез саморефлексия и групова рефлексия, и ученето с и от другите, са и сред ключовите характеристики на конструктивисткия подход в обучението;
– появата и масовото използване на нови, основно базирани на Интернет технологии като Web-базирани платформи за обучение, социален софтуер (блогове и уикита), социални игри и пр., трансформиращи традиционното съдържание на понятията учене и обучение, особено в техните социално-комуникативни аспекти.;
– все още доминират моделите на пасивен трансфер на информацията, които контрастират на интерактивния и конструктивен характер на електронното обучение.

Конструктивистката теория определя ученето като “създаване на смисъл”. J. Brooks и M. Brooks например утвърждават, че “…всеки от нас извлича смисъл от своя живот чрез съотнасяне на новия опит към вече усвоения и осмислен”. Ученето се обосновава като процес на създаване на все по-действено знание и разбиране. Според авторите дейността не е усвояване на фиксирани знания, а построяване на система от знания, които ни помагат да действаме по-ефективно при промяна на контекста.
Електронното учене е он-лайн учене, което се базира на инструкции и се реализира чрез компютър, в активен режим чрез Интернет. То може да бъде част от базираното на симулацията учене или от дистанционно учене. Има три важни характеристики:
─изисква електронна мрежа за предаване, споделяне и усъвършенстване на информацията и инструкциите;
─базира се на Интернет технологията;
─фокусира се върху учебни проблеми и решения, които надхвърлят традиционното обучение.

Като базирано на съдържанието обучение електронното учене не само предоставя определена информация (съдържание) на учениците, но също им дава възможност за:
─контрол върху това, което учат;
─собствена скорост на напредване в програмата;
─самопроверка, самооценка и мониторинг върху собствения им прогрес в ученето;
─сътрудничество с учители и други ученици;
─използване на допълнителни ресурси за учене освен конкретната учебна програма (библиографски материали, различни Web-страници, други учебни програми).

За да могат да учат ефективно от мултимедийно-базирани материали, учениците трябва да имат специфични знания и умения за:
─ използване на различни ресурси за учене;
─ работа с компютър;
─ работа в Интернет среда ─ комуникация чрез електронна поща; използване на браузъри; подбор и разпределяне на информация от различни страници (сайтове); записване на информация от Интернет на електронни носители;
─ планиране и организиране на времето за учене;
─ водене на записки от различни информационни източници;
─ четене, разбиране и следване на инструкции;
─ самоконтрол и самооценяване;
─ писане на материали в съответствие с конкретни учебни задачи;
─ справяне с различни проблеми;
─ търсене на помощ.

Обучението чрез аудио-визуални и информационни технологии (използване на аудио и видеоматериали, компютърно базирано учене, електронно учене) се обуславят на огромния интерес на подрастващите към тези технологии. Този интерес трябва умело да се използва от учителя за повишаване на мотивацията и активността на учениците, тъй като от това зависи ефективността на обучението.

Наличието на потенциалните педагогически възможности на определена технология е необходимо, но не достатъчно условие тази технология да се използва в обучението. Само от гледна точка на реализираните си потенциални възможности в подпомагане на ученето и усъвършенстване на учебния опит дадена технология оправдава своето педагогическо предназначение.






Няма коментари:

Публикуване на коментар