ЗВУКОВИ И СВЕТЛИННИ ИЛЮСТРАЦИИ. УЧЕБНО КИНО

Историята на педагогиката като система, която предава културата на човечеството и нейното развитие от поколение на поколение, се свързва с навлизането на разнообразни практически методи. Съвместно с това в практическата сфера на образованието навлизат различни средства за прилагане на съответните методи. В учебните заведения все по – широко се използват разнообразните ресурси на аудиовизуалните технологии.

Аудиовизуалните технологии приложими в образованието имат дълга история, която води началото си от създаването на първия грамофон от немският инжинер Емил Берлинер, през 1888 г.

1. Звукови илюстрации

Звуковите илюстрации са едни от най широко използваните методи в обучението. От тях се различават два вида: говорими (фонодокументи и фонореконструкции) и музикални (фонокомпузиции). Прилагането на аудиовизуални технологии в сферата на образованието добива масовост, тъй като е доказано, че чрез живото, междуличностно общуване между учениците и учителя, съчетано със приложението на аудиални дидактически материали се постига максимална успеваемост в образователните методи. Тези аудиални дидактически материали се делят на три групи:

- Документални записи: те включват автентични, професионално изказани становища, мнения и оценки от професионални учени, политици, държавни глави общественици и други. Източниците на такъв тип записи са много и разнообразни –Интервюта, записи от симпозиуми, срещи, научни форуми, конференции и пр.

- Записи с включени артистични изпълнения: те са свързани по някакъв начин със материала, който се изучава. Свързват се с възпитателните методи, понеже създават благоприятна основа за обучение и възпитание.

- Специално структурирани аудио записи: те са приложими най – вече в сферата на чуждоезиковото обучение.

В системата на българското образование са приложими основно аудиокасетофоните и CD-плеърите. Съответните носители на аудиалната информация са аудио касетите и компакт дисковете.

При приложението на аудиални методи в системата на образованието е важно съответното звучене на аудиозаписът да бъде съобразен с акустиката на помещението, в което следва да бъде възпроизведен записът. В това отношение е важно да бъдем наясно с понятието реверберация – това е последващото звучене след спирането на музикалният източник.

 Съществуват три основни принципа на електроакустиката:

- Монофоничен принцип – състои се в преобразуване, пренасяне и възпроизвеждане на звукови сигнали от един електроакустичен канал. Пространствената звукова картина се свива и се чува само от едно място. Звученето в такива случаи е плоско и не се създава дълбочина на звуковата картина.

- Стереофоничен принцип – при него се използват два електрофонични канала. Идеалната звукова картина, създаваща впечатление, че автентичните звукови първоизточници са в стаята, се постига когато двете тонколони и слушателят образуват равностранен триъгълник.

- Квадрофоничен принцип – състои се в използването на две двойки микрофони. Едната двойка се прилага по метода на стереофоничният принцип, а другата се поставя отзад, за обиране на реверберацията. Това е най – сполучливият метод за възпроизвеждане на аудиални картини с добра акустика. Впечатлението, което се създава е подобно на усещането за присъствие в концертна зала.

Основна задача на учителят е да подготви учениците за възприемането на предстоящите аудиални записи, които ще бъдат приложени. Важно е да се създаде подходяща атмосфера за колективно участие и възприемане на възпроизвежданият запис. Предварително трябва да се направи кратък преразказ – обяснение, който да подготви учениците за възприемане на аудиалната информация.

2. Статични изображения

Прожекционните устройства се наричат оптични устройства. Източникът на светлина при тези устройства са специални електрически лампи, наричани прожекционни лампи. Технологиите за статична прожекция се делят условно на такива, използващи прозрачни носители на информация и на такива, които използват непрозрачни носители на информация.

А. Технологии, използващи непрозрачни носители на информация:

Най – стара в тази група е епипрожекцията. Името идва от устройството за прожекция – епископ. Носителят на информация може да бъде лист хартия или малък предмет. Това е остаряла технология и качеството на прожекционното изображение не е добро. Тази технология отдавна е отхвърлена като приложим метод в образованието.

Епипрожекторът е изместен от т. нар. четяща камера. Носителят на информацията е лист хартия, малка книга или малък предмет. Този уред също е стар и би трябвало отдавна да е излязъл от употреба в съвременните методи на обучение. За съжаление в България той е приложим все още не само в началните и средни училища, но и в университетите.

Ксероксът е съвременно пособие, използвано предимно за размножаване на учебни материали на хартиен носител. Това е изключително широко прилаган метод.

Б. Технологии, използващи прозрачни носители на информация:

Шрайбпроекторът е едно широко прилагано средство. Използва се при презентация на нов материал, но е приложим и при преговор и разясняване на учебното съдържание. Носителят на информация е прозрачно фолио, на което има изключително свити изображения. При честата употреба изображениетоо се изтрива. Друг проблем е краткотрайният живот на лампата – с течение на времето тя потъмнява и изгаря.

Друга технология, спадаща към тази група е диапрожекцията. Устройството за приложение на тази технология се нарича диаскоп. Носителите на информацията са диапозитивни серии и филми.

Горепосочените технологии са остарели и в голяма степен неефективни. Необходимо е те да бъдат подменени от навлизане на съвременните мултимедийни технологии в образованието.

В. Екрани за прожекция - интерактивната дъска е удобна, тъй като може да служи и като маркерна дъска и като прожекционна дъска, на която да се прожектират диапозитиви, филми, да се рисува, пише и пр.

Прожекционният стенен екран е приложим при прожекции на филми и изображения. Той може да е подвижен или трайно закрепен за стената.

Съществуват екрани на триноги, моторизирани електронни екрани и др.

Статичните екрани са най – приложими в сравнение с другите аудиовизуални средства. В образованието се използват три вида нагледност:

- Натурална – това е непосредствено наблюдение на предмети и материали свързани с материалната култура или непосредствено наблюдение на явления и процеси;

- Образна – тя също е свързана с наблюдение, но се наблюдават фотоси, изображения, филми и др.;

- Абстрактно – символичната нагледност е приложима при обучението в горните курсове. Използват се диаграми, схеми и таблици, което е свързано с развитието на интелекта на учениците.

Изборът на даден вид нагледност, който да бъде приложен, зависи от спецификата на учебния материал, от възрастта на учениците и техните потребности, а също и от материалната база на училището.

3. Учебно кино

Учебното кино представлява кинематографичен процес с педагогическа насоченост. Характеризира се с голяма ефективност, тъй като привлича вниманието на учениците и ги провокира да мислят и развиват интелекта си. Важно е след гледането на даден филм да се направи беседа между учителя и учениците с оглед анализ на видяното.

Учебното кино се характеризира с ракурс, т. е. гледна точка на зрителя. Когато оста на обекта е над височината на очите имаме висок ракурс. В обратния случай имаме нисък ракурс. Важни са цветовете и монтажът, като изразно средство при създаването на учебен филм.

Учебните филми биват:

- Според предназначението си – научни, информационно – познавателни, инструктивни;

- Според вида на познаване на материята – за добиване на познания по нов материал и за преговор на вече познат;

- Според начина на разработка на учебният материал – тематични и фрагментарни.

Създаването на учебен филм е предшествано от написването на научен филмов сценарии, изработен от специалисти по зададения проблем. Той трябва да бъде съобразен с потребностите на аудиторията. След това се изработва режисьорски сценарии – също съобразен с аудиторията за която е предназначен филма.

Най – сложният момент е заснемането на филмът. Изключително важно е режисьорското майсторство, което да концентрира вниманието върху същественото, което е основа на филма. Друг важен момент е осветлението, което също се свързва с концентриране на вниманието върху главната зададена тема.

Постпродукцията е свързана с монтирането на кадрите на филмът след заснемането им. Монтажът може да бъде последователно – временен (т. е. Хронологичен), паралелен (показват се паралелно 2 или повече събития) или асоциативен (използва се най – вече при метафоризиране на събитията).

Учебният филм трябва да се характеризира основно с достоверност на информацията; пряка връзка с учебния материал; наличие на художествено – емоционален момент; ясност на дикторът; изяснена целенасоченост.