ИЗПОЛЗВАНЕ НА АУДИОВИЗУАЛНИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ В ОБРАЗОВАНИЕТО

Образованието е обществена форма за социализация, а възпитанието и обучението най-общо се определят като педагогическа дейност и единството им се кодира в учебното съдържание на учебните предмети в рамките на една или друга образователна система.

Да проучваме ученика в процеса на педагогическо действие и общуване и да му влияем психически и възпитателно, като го проучваме е задължение на всеки един педагог, като идеалната цел пред всички е създаването  на хармонични личности. Според Пол Вайнцвайг “Хармонията е златната среда между противоборството и покорността.”. Всеизвестно е , че хармонията у човека увеличава творческият му потенциал и му открива простор за коопериране и сътрудничество с други личности.

Всяко знание и опит се постигат предимно чрез общуване, следователно единството между обучение и възпитание се постига най-пълно в педагогическата практика, като взаимодействие между учител-ученик, възпитател-възпитаник. По своята същност общуването / комуникацията / представлява свързване или приобщаване. Тя е израз на уникалното междуличностно общуване. Комуникацията е обмен на информация, което спомага за сближаването и разбирането между хората. Тя бива вербална  и невербална .

Според характера на взаимоотношенията между учител и ученик обучението бива предметно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към знанието, където учителя е основен преносител на информация и активно регулира процеса на учене, а ученето е дейност на ученика, като оценяването на резултатите се осъществява предимно от учителя чрез сравняване с “външни”норми и критерии зададени в държавни стандарти за знания и умения, и личностно-ориентирано т.е.обучение ориентирано към личността на ученика, където учителя и ученика са равностойни партньори, еднакво отговорни за резултатите от съвместната си дейност, като главната цел на това обучение не е формиране на личността, а създаване на условия за изява и саморазвитие на личността на всеки ученик, като ученето е дейност на ученика, дискретно управлявана от учителя и ученикът активно саморегулира процеса на учене. Ученикът сам избира и преформулира първоначално избраната от учителя цел, а оценяването на резултатите се осъществява чрез сравняване с “вътрешни”норми и критерии т.е.с предходни постижения на ученика или с актуални постижения на съучениците му.

За постигане на оптимални резултати на поставените педагогически цели подчинени на една обща цел / идеална педагогическа цел /  в обучението, респективно във възпитанието е необходимо да се намери подходящият подход. Подходът в обучението / възпитанието / е норма, изградена върху водеща идея и свързани с нея принципи за “приближаване” към зададена идеална педагогическа цел.
Има два вида подход: проблемен- при който учениците осъществяват познавателен преход от незнание към знание, от проблем към решение, от въпрос към отговор / водещи са принципите за активност, съзнателност и системност / и евристичен- при който учениците осъществяват познавателен преход от знание към незнание, от решение към проблем, от отговор към въпрос / водещи са принципите за избор на индивидуална образователна траектория, първичност на образователната продукция на ученика и др./.

В действителност двете дейности /образователна и възпитателна / са неотделими една от друга, въпреки, че се различават според целите си. Обучението цели развитие и саморазвитие на обучавания субект, а възпитанието цели  развитие и саморазвитие на личността на възпитавания.

Училището, като най-голямата и значима възпитателна институция по принцип е мястото, където децата прекарват по-голяма част от времето и социалните си контакти отколкото, където и да било другаде. Пространството на училището вече е придобило някакви норми, това е институция от хиляди години, нормите вече са установени и структурирани в образователна система. Но съществуват много пропуски и затова трябва постоянно да се търсят алтернативи, за да се превърне то в ефективната социализираща институция.

Децата смятат училището за ефективна институция, в която получават онова, за което са отишли – знания и социални контакти. Те също биха променили много неща в училище – от базата до съдържанието на учебните програми и отношението на учителите към себе си. Всички ученици искат учителите да са обективни в оценяването, да не личат пристрастията им по време на учебния процес, да има повече дисциплина в определени часове, дистанцията учител-ученик да бъде скъсена, но не прекалено; да се преподава по съвременни методи и да се използуват новите средства и технологии.

Все повече изследвания напоследък сочат, че децата са много по-смели да импровизират във виртуалното пространство – това ни кара да се нагаждаме към техните желания и потребности. Те се чувстват достатъчно комфортно във виртуалното пространство, обичат всичко да им се случва лесно – от свалянето на музика или чат-енето с приятели до безпроблемното осъществяване на игри в мрежата.

В училище обаче те са много по-свободни отколкото във виртуалното пространство, защото контактът лице-в-лице позволява по голяма свобода в отношенията – да се довериш или не на един човек. Незнанието кой е от другата страна прави децата несигурни, но много по-сигурни отколкото на улицата.

Социализацията в информационното общество е процес на взаимодействие между  постоянно променящата се социална реалност и формирането на личностна идентичност. Тук децата не приемат компютърно-опосредената комуникация като основна във взаимоотношенията, в същото време те се социализират в нов тип реалност, където високите технологии и реалността, която конструират имат огромно влияние. В крайна сметка това се оказва поредната реалност, в която детето се опитва да намери себе си. Тя не се преживява като алтернатива или опозиция на пространството на училището и дома, а като още една реалност, която дава възможност да бъдат натрупани социални контакти, да бъдат поддържани стари, чрез преодоляване на пространството и да бъдат получени знания – тя прекрасно се вписва в училището и приятелския кръг. Аудиовизуалните и информационните технологии в образованието са полезен инструмент за отваряне на хоризонти. Използването на аудиовизуалните и информационните технологии в съвременния процес на социализация е още една сфера в пространството, чиито кодове трябва да бъдат усвоени, за да можем  да се впишем  адекватно  в социалното пространство,  където е много ценно да владееш технологичните инструменти за разомагьосването на виртуалната  реалност. Как да постигнем това?

Мултимедията е една от най-интересните насоки на развитие на компютърната техника след появата на персоналните компютри. Световната мрежа Интернет със своето многообразие и възможности за приложение генерира небивал разцвет от продукти – от електронна търговия, през видеоконференции, разпознаването на глас, дизайн на Web страници, програми за обучение и развлечение и много други.

Огромният интерес към мултимедията се дължи на факта, че тя обединява в себе си медии от най-различен вид в режим на диалог с потребителя. Този режим на обмен на информация между потребителя и програмата в мултимедия дава възможност за избор, прекъсване, повторение или промяна на хода на операциите.

Мултимедийните приложения са вече нещо обичайно за потребителите на съвременните информационни технологии. Такива приложения, било то цялостни или части от тях, се използват навсякъде поради тяхната атрактивност, лекота на възприемане, дружелюбност и интерактивност. Всички тези положителни качества на мултимедийните продукти ги правят все по-привлекателни както за разработчиците, така и за крайните потребители. Използването на мултимедията в Интернет дава възможност материала да бъде представен по нов и информативен начин, който да заинтересова, пленява и увлича потребителя. Потребителят възприема, абсорбира и запомня повече информация, когато тя е представена в мултимедиен формат.

Мултимедийните  приложения  представляват  приложения,  които  използват съвкупност от различни медийни източници: текст, графични изображения, звук, видео, анимация.

Приложимостта на мултимедията е практически неограничена. Много от най-добрите  приложения  са  създадени  за  нуждите  на  учебните  цели.  Учебната информация, представяна чрез мултимедия въздейства върху различни сензорни канали и се запомня по-лесно. Научните изследвания показват, че при обучение само  със  звуци  обучаващият  усвоява 20% от  поднесената  информация.  При ползване  на звук и  изображения при  т.н. аудиовизуален  подход процентът  на усвоените знания нараства на 40%. А ако обучаващият се бъде мотивиран да извърши и определени действия, то усвояването достига 80-90%. Един мултимедиен персонален компютър, предлагащ възможност за работа с гореизброените медии е идеално средство за създаване на диалогова обучаваща система, която мотивира обучаващия се да извърши различни действия.

Мултимедията  намира  широко  приложение.  Използването  на  нейните възможности включва  презентации,  обучение, демонстрация на процеси и др.

Тя може да се използва и за получаване на пълна информация за наличните експонати и фондове от книги в библиотеки, музеи и др.

Други примери за мултимедийни приложения са:

-  електронни издания;

-  игри;

-  интерактивна телевизия;

-  видео-конферентни връзки;

-  виртуална реалност.

За всичко е нужна внимателна подготовка, въпреки че е нужно да го има и куража за промяна и адаптиране към особените нужди. В този процес трябва  да се включат – компютърни специалисти, родители, учители от една страна и от друга децата. Придобиването на технически умения е важно условие, осигуряващо възможност за достъп до определена информация, която децата много искат да видят. В Информационното общество институции като семейството и училището претърпяват свиване, а родителите и учителите престават да бъдат онези значими други, които задават ценности и мотивации. Част от тези пространства са заменени от Интернет и игрите.

Ако се придържаме към теорията на Ериксън, че процесът на социализацията и процесът на личностна идентичност вървят заедно, като вторият задава посоката на процеса на социализация, то възможна ли е социализацията във виртуалната реалност? Виртуалната реалност социализира, защото всяка  социална реалност възпитава.

Доколкото процесът на социализация може да бъде мислен като поредица от стратегии и усвояване на кодове на поведение в различни пространства, предполага възможността за адекватно вписване на индивида в социалното пространство.

Оценявайки еднозначно влиянието на виртуалното пространство върху децата можем да създадем  в сферата на образованието условно  контролирана среда, в която децата да си комуникират, споделят знания, опит, мнения, където има по-малко ограничения. По този начин не се получават готови знания и рецепти за живота, както досега в училище, а знания основани на преживяването на една реалност, която възпитава по свой начин. Използването на аудиовизуалните и информационните технологии в образованието е необходимо не само като метод за представяне на учебния материал, а и като ориентир в социалната реалност в която живеем.