expr:class='"loading" + data:blog.mobileClass'>

СЪЩНОСТ И УСЛУГИ НА ИНТЕРНЕТ

1. Същност и структура

Интернет е световно разпространена съвкупност от мрежи, шлюзове, сървъри и компютри, използващи общ набор от телекомуникационни протоколи за връзка помежду си. Тези протоколи представляват правила, които описват начина на комуникация между два компютъра в Интернет .


Интернет осигурява информация до ресурси от цял свят. За да се свърже даден потребител  с Интернет той трябва да има регистрация (акаунт, сметка) в някоя от компаниите доставчици на Интернет, наричани още ISP (Internet Service Providers).
Основния Интернет протокол е TCP/IP. Той представлява набор от протоколи (протоколен пакет или протоколен стек) заложени в основата на Интернет. Този набор от протоколи включва IP, TCP, UDP, ICMP и др. Всяка съвременна операционна система има вградена в себе си реализация на протоколите TCP/IP, чрез които осигурява достъп до Интернет.

Основната адресна структура на протоколния пакет TCP/IP е уникален адрес, наречен IP адрес. Този адрес се използва за адресиране на всички компютри и устройства в Интернет, и се състои от четири октета (байта). Октет е аналогично понятие на байт, т.е. един октет (байт) е число от 0 до 255. Следователно IP адреса се състои от 4 байта. Четирите байта се комбинират и образуват IP адрес, който включва два основни компонента:
  • адрес на мрежата в Интернет, към която принадлежи адресирания компютър или устройство;
  • адрес на компютъра (устройството) в рамките на неговата мрежа.

IP адресите се използват, за да могат компютрите да се разпознават помежду си. Тъй като тези низове от числа се запомнят и въвеждат трудно е създадена системата за имена на домейни (Domain Name System - DNS). Имената на домейни (области) позволяват към IP адресите да се асоциират буквено-цифрови имена, с чиято помощ компютрите могат да се групират по географски принцип или по тяхната принадлежност към някаква организация.

Всяко име на област е изградено на йерархичен принцип – състои се от отделни части разделени с точка, като най-дясната част представлява име на област, която е най-високо в йерархията (то се нарича още “top-level domain” - имена на области на най-високо ниво). Съществуват над 200 имена на области на най-високо ниво.
Ако името е от три символа, то означава област от определен тип. Ето няколко различни типове области.
com           Големи корпорации или бизнес организации
edu              Образователни институции
gov              Правителствени организации (без военни)
mil               Военни организации
net             Доставчици на Интернет услуги
org               Други видове организации
Когато последната част е от два символа, обозначава област държава. Ето и няколко примера за обозачения на държавни области:
au              Австралия
fr             Франция
uk              Великобритания
us              САЩ
bg              България
gr            Гърция
Обикновенно втората (отдясно наляво) част от името се използва за идентифициране на организация, а всяка следваща част е или име на по-малко подразделение, или (когато е на първо място) име на компютър или устройство. Така примерa www.ripe.net - може да се дешифрира като име на компютър (www), предлагащ услугата WWW в организацията ripe, чиято дейност е свързана със световната мрежа Интернет (net).

За преобразуването и съответствието между имена и IP адреси се грижат специализирани компютри в Интернет, наречени DNS сървъри, или сървъри на имената. За всяка една област в Интернет трябва да има поне един сървър на имената. По този начин цялата йерархия от имена на обласи в Интернет се реализира чрез йерархията от сървъри на имената.

Повечето приложения в Интернет работят по схема, която най-общо се нарича клиент/сървър. Обикновено клиента е програма на локалния компютър на потребителя в Интернет, а сървър е програма разположена някъде на отдалечен, но свързан в Интернет компютър. Клиентът заявява, че се нуждае от някаква услуга (информация) и сървърът отговаря като доставя необходимата информация. Типични приложения в Интернет, които отговарят на тази схема (на този модел) са Web, DNS, електронна поща (e-mail), прехвърляне на файлове (FTP), и много други. Например, когато искаме да разберем IP адреса на компютъра www.ripe.net, нашият компютър (клиент) трябва да се обърне към DNS сървър (сървър) и да поиска от него тази услуга. DNS сървъра отговаря с конкретния IP адрес: 193.0.2.123, като го изпраща на клиента (нашия компютър).

Съществува едно устройство (компютър), което е отговорно за правилното свързване между всички други компютри и устройства в Интернет – маршрутизатор.
Маршрутизатора (router) представлява специално устройство, което изпълнява дейност, подобна на полицаите, регулиращи уличното движение. Той прочита IP адреса на получателя на информацията, изпратена от даден компютър, и я изпраща в правилната посока. Възможно е информацията да премине през няколко маршрутизатора, преди да достигне крайната си цел.


2. Основни услуги

Популярността на Интернет се дължи на услугите, които предлага. Свободният трансфер на съобщения между различни хора и организации е много разпространен. Получаването на новините на деня, възможността за търсене и намиране на информация за спорт, икономика, музика и други неща са предимство, което не може да бъде предоставено чрез други средства.

Основните предлагани Интернет услуги са:

File transfer - FTP - File Transfer Protocol (Протокол за пренасяне на файлове). Дава възможност за прехвърляне на файлове от потребителския компютър до друг и обратно. За целта на единия компютър трябва да работи програма FTP-сървър, а на другия - програма FTP-клиент. Достъпа се определя от програмата-сървър, която изисква всеки потребител да има име и парола. Поради големият брой сайтове, поддържащи услугата FTP e трудно да се следи на кой компютър какви файлове има. Като интерактивно средство за търсене на файлове, намиращи се на FTP сървъри може да се използва протокол (услуга), наречен Archie.

Telnet (Remote login) - това е една от първите исторически възникнали услуги в Интернет. Може да се използва за работа като отдалечен терминал на Telnet сървър в Интернет. Когато потребителя се свърже с някой такъв сървър в Интернет, неговият компютър работи така, сякаш клавиатурата му е вързана към отдалечения компютър. Може да се стартират програми, които ще се изпълняват на сървъра на другия край на света, все едно.
Тази услуга възниква от символно-базираните UNIX системи в ранните дни на Интернет. Microsoft Windows NT, Windows 95 и Windows 98 предлагат програма Telnet клиент като част от своята реализация на TCP/IP. Тази програма позволява да се работи като терминал за Telnet сървъри, като се грижи за потребителския интерфейс, докато същинската обработка на информация се осъществява от програма, която се изпълнява от процесора на сървъра.

Е-mail - електронната поща, т.е. изпращането и получаването на електронни съобщения, е една от най-широко използваните в момента операции в Интернет. E-mail се използва в повечето търговски он-лайн услуги и за много хора е основната причина за достъп до Интернет. За да се изпрати електронно съобщение, трябва да се зададе адреса на получателя. Този адрес се състои от идентификатор на потребителя, следван от знак @, след което идва местоположението на компютъра – сървър за електронна поща на получателя. Изпращачът също трябва да има валиден електронен адрес. Всеки потребител получава своя адрес като се регистрира на някой сървър за електронна поща, където автоматично му се създава пощенска кутия (mailbox). С цел гарантиране на необходимата сигурност, всеки потребител може да изпраща и чете пристигналите до него съобщения, само след като се идентифицира пред своя сървър за електронна поща, въвеждайки свояидентификатор и парола.

Network file systems (NFS) - предоставя на потребителския компютър (клиент) възможността за достъп до файлове от друг компютър (сървър). Network file system създава илюзията, че дискът или устройствата от една система са директно свързани с други системи. Тук няма нужда да се използват специални програми, позволяващи достъп до файлове и ресурси на друга система. Особен интерес напоследък представлява възможността за комбиниране на тази услуга с услугата WWW.

Remote printing - дава възможност за отпечатване на материали разположени на клиентския компютър (клиент) чрез друг компютър (сървър), ако към него е свързано печатащо устройство (принтер).

Gopher - въпреки, че FTP работи добре за прехвърляне на файлове, той не може да се справя добре с файлови системи, разпростиращи се на множество компютри. Една подобрена система за прехвърляне на файлове, наречена Gopher, е създадена точно с такава цел.

Gopher е широко използван инструмент в Интернет. За да се ползва тази услуга е нужна програма-клиент, която с помощта на менюта позволява да се преглежда наличната информация, без да се налага да се указва къде точно се намират материалите. Тя позволява да се претърсва списък с ресурси и след това помага да се изпрати материалът към потребителския компютър. Компютрите – сървъри за Gopher са свързани помежду си с разпределени индекси в една система за търсене, наречена "Gopherspace". Gopherspace пространствата обикновенно предлагат управлявани от менюта системи за достъп и могат да се претърсват с няколко машини за търсене. Най-известните от тях са Gopher вариантът на Archie (наречен Veronica) и идексираната система за търсене WAIS (Wide Area Information Server).


USENET – Network News (USENET) е най-разпространената новинарска услуга, използваща протокол NNTP (NNTP е протокол в Интернет, предназначена за разпространение, запитване, извличане и публикуване на новини). Тя предлага бюлетин бордове, чат-стаи (chat rooms) и мрежови новини (Network News). Network News е голяма система с около 5000 конференции, наречени новинарски групи (newsgroups), които сa достъпни по 24 часа на ден 365 дни в годината. За да има достъп до тези новинарски групи, трябва да се използва специална програма-клиент, с чиято помощ може да се участва в желаната група.
Дискусионните групи и чат-стаите могат да бъдат чудесен източник на информация и съдействие за технически проблеми. Те могат да бъда източник на информация за хобита, забавления, пътуване, места за политически дебати на живо, осигурявайки възможности за събиране на групи от хора с общи интереси.

WWW (World Wide Web) – World Wide Web (или само Web) е мултимедийната услуга в Интернет, съдържаща огромни хранилища на хипертекстови документи, написани на езика за маркиране на хипертекст (Hypertext Markup Language - HTML). Хипертекстът е метод за представяне на текстове, изображения, звук и видео, които са свързани помежду си в непоследователна плетеница от връзки. Хипертекстовият формат позволява на потребителите да преглеждат темите в произволен ред. Има инструменти и протоколи, които служат за изследването на всевъзможните налични такива документи в Интернет. Тези инсрументи помагат за намирането на ресурси и тяхното пренасяне между компютрите.

Web стартира през 1980 в СЕRN (European Laboratory for Practical Physics). Първият негов член Berners-Lee създава програма наречена Enquire Within Upon Everything (Enquire), за да проследява слyчайно разбъркани докyменти, като ги свързва по междy си. Както казва в едно интервю с Интернет Wоrld през 1994, целта е да представи информацията по начин, подобен на човешкия мозък. През 1989, Berners-Lee предлага глобално разширение на неговите идеи, което свързва хипертекстови докyменти по целия свят. Съдържанието се поставя на сървъри и xората могат да ги използват чрез браузъри, които ги визуализират.
Wоrld Widе Web е солиден сбор от статични и динамични докyменти, които са свързани помеждy си. С помощта та Web браyзър, тези страници се изобразяват на монитора, открити на някой от стотиците xиляди Web сървъри разпръснати по света. Придвижването от един на дрyг докyмент се осъществява чрез натискане на левия бyтон на мишката върxy връзката (link), която отваря този докyмент в Web браyзъра.

Wоrld Widе Web е глобална, междуконтинентална информационна мрежа изградена с помощта на следните компоненти:
  • Интернет
  • стандартен протокол – HTTP
  • стандартен формат, описващ структурата на документите – HTML
  • сървъри, обработващи заявките
  • браузъри (клиенти), изобразяващи документите

Основният принцип на работа на WWW информационната система се състои в това, че клиентът изпраща заявка в точно специфициран формат към сървъра, който я обработва и резултатът от нея се връща обратно на клиента. Обменът на данни между клиента и сървъра обикновено се реализира по протокола HTTP (Hypertext Transport Protocol), но има възможност да се използват и други комуникационни протоколи като например протокола за трансфер на файлове FTP (File Transfer Protocol).
Web е най-бързо развиващата се част в Интернет. Той полyчава най-голямото внимание от медиите, предприемачите и големите корпорации като Microsoft и Netscape, които се надяват да оставят своя следа и реализират печалба. Това е така, поради всекидневното използване на услуги и информация в Web от милиони хора, улеснени до такава степен за крайния потребител, че изобщо престават да мислят за Web като нещо ново и непознато доскоро за тях.



3. Хипертекстова и хипермедийна информация в Интернет



А. Xипеpтекст - на теория хипеpтекста oписва метoда за oрганизация на информацията. Hа пpактика oбаче, хипеpтекста oписва спобнoстта да се свързват дoкyментите заеднo, изпoлзвайки думи и фpази.
1. Не налага pед или йеpаpxия в инфopмXипеpтекста има две интеpесни xаpактеpистики:ацията – самo връзки. Дoкатo мнoгo метoди се фoкyсиpат в пoдреждането на инфopмацията или пoставянетo й в йеpаpxия, хипеpтекста акцентиpа на създаванетo на вpъзки междy инфopмацията. Така хипеpтекста пoддържа инфopмацията организирана по начин, пoдoбен на този в чoвешкия мoзък, описан от Berners–Lее.
2. Пoзвoлява инфopмацията да има pазлични вpъзки към друга инфopмация. 


Б. Хипеpмедияхипеpмедията  е естественo pазшиpение на хипеpтекста, т.е. съдъpжаниетo на всеки дoкyмент включва мнoгo пoвече oсвен текст - мyлтимедия, гpафика, видеo, звyк. Mнoгo типoве медия в хипеpмедийния дoкyмент мoгат да са свъpзани кьм дpyги хипеpмедийни дoкyменти.

Hypertext Transfer Protocol - Hypertext Transfer Protocol (HTTP) се нарича езика, на който “разговарят” компютъра-клиент и сървъра. HTTP протоколът е предложен от Berners–Lее през 1990г. в Женева, Швейцария.










Няма коментари:

Публикуване на коментар