а факел, който трябва да бъде запален. — Плутарх
Ако всички преподаватели осъзнаят, че именно качеството на мисловния
процес, а не фабрикуването на верни отговори е мярката за образователен растеж,
то ще се случи нещо съвсем малко по-различно от революция в обучението. — Джон
Дюи
Добрите учители са чудесни. Те променят живота на хората. Ние се нуждаем
от тях. Проблемът е, че повечето училища не обичат добрите учители. Те са
организирани така, че да ги смажат, да ги "бюрократизират" и да ги
усреднят. — Алберт Айнщайн
Когато едно училище залага много на оценките, когато настройва децата
едно срещу друго като ги кара да се състезават, когато дава купища домашни и
така принуждава учениците да работят още една допълнителна смяна вкъщи, когато
бърза да наказва за всяко провинение или с дрънкулки и трофеи да подкупва
децата да полагат усилия – всичко това създава един дух на фабрично
производство. А до момента никакъв опит и нито едно изследване не е показало,
че духът на фабриката е продуктивен за постигането на каквито и да било
амбициозни образователни цели. — Алфи Кон
На тези четири тези според мен е посветен един от
съществените в педагогическата наука и в частност в теорията на възпитанието
методологичен проблем - проблемът за методите на възпитание. Разглеждани във връзка
с неговите цели и възрастовите особености на съответната училищна степен, те
обикновено стават предмет на по-частните педагогически дисциплини. Такъв
диференциран подход прави възможно да бъдат откроени специфичните черти в
различните възрасти, за които са предназначени и в голяма степен произтичат от
тях. Методите на възпитание се разглеждат и в контекста на естествената им
връзка с технологията на цялостния възпитателен процес. В този смисъл се
откроява ключовата им роля в хода на реализирането на цялостната възпитателна
работа.
Теорията ни дава богато разнообразие от класификации на методите на
възпитание. Като цяло, те визират наследените от Я. А. Коменски и утвърждават
традиция за свързване на методите по- скоро с педагогическата компетентност и
нейната чисто практическа насоченост. Към подобно класифициране се
отнасят личният пример, убеждаването, приучаването, поощряването, наказването,
както справедливо се отбелязва. Безспорен е фактът, че в тях има огромен
позитивен потенциал.
Така представена, същността им навежда на мисълта за взаимовръзката им и
възможности да се интегрират. Независимо, че от дълго време битуват в
българското училище, така изброените методи не са успели да реализират
възпитателните цели. Причините са много, но една от тях е необходимостта
от обогатяването и допълването им, осъвременяването им в съответствие със
социалните промени. Динамични и недостатъчно пълни, методите на възпитание се
налага постоянно да се променят, за да успеят да подпомагат децата в процеса на
бърза адаптация.
За да отговарят на тази потребност днес, усилията на ред педагози са
насочени в посока осъвременяване. В много случаи, предвид имитационния
модел на бъдещото общество, те представят в процеса на работа пред децата една
различна от традиционната парадигма, за взаимодействие в процеса на общуване.
Парадигма, даваща възможност за една по-добра социализация в европейското и световно пространство, което се открива пред децата на 21 век.
В по-актуалните методи за възпитание подходът е по-скоро
психологически и това е обяснимо (И. Ризов, В. Вълова). При тях вместо на
влияния отвън (убеждаване, личен пример, разказ) по-скоро се разчита на
себепознание и активизиране на потенцията на индивида за саморазвитие и
идентификация с желана социална група и възгледи. В други, макар и косвено, са
заложени разнообразието от теории за ученето (Р. Вълчев - вземане на решения,
решаване на конфликти, подобряване на мотивацията за учене и осъзнаване смисъла
на знанията - дидактични и социални).
Като цяло съвременните теории за социално развитие, каквито
по същество са и методите за възпитание, залагат на методи за подпомагане на
нравственото развитие на подрастващите чрез разбиране.
Кац и Маклелан [1991], предлагат четири стъпки за “подсилване на
социалното разбиране”. Те биха могли да се оприличат с начални стъпки при
метода възпитание- стимулиране на емпатия. Той включва: 1) привличане на
внимание, 2) стимулиране на деца да помагат, 3) насърчаване и приемане на
различията у другите, 4) подпомагане на децата да търсят общото в различията.
Дори на пръв поглед, без задълбочен анализ е видно, че подобно схващане
се доближава до мнението на Колбърг, при което саморефлексията има
огромен потенциал и същият може да се използва за възпитание, посредством
морален избор измежду разнообразие от варианти за такъв. В същото време е
налице и доближаване до съвременната идея за толерантност и недискриминиране.
Свидетели сме на разнообразие от подходи за възпитание. Едни от тях са психоаналитични. Съотнесен към една по-стара трактовка
на методите, които Ш. Натанзон [1981] наименова като приоми (”убеждаване,
поощрение, добрина, внимание и грижа, молба, пробуждане на хуманни чувства” и
други), той предпоставя като цяло подпомагане на просоциалното детско
поведение. Значителната му положителна роля се свързва с неговата
всеобхватност и насочеността му към подобряване на разбирането (на проблема, на
участниците, на стратегията, съобразно желания резултат). Той включва работа с
всички участници в процеса на възпитание – подрастващи, родители, педагози...
По същество е налице системен подход, който регламентира единство, цялост и
еднопосочност във възпитателните въздействия – подход, от който практиката
определено се нуждае.
Психоаналитичните методи за възпитание могат да се търсят и в разнообразието от чисто психологически
подходи, които в крайна сметка целят самооценяване и саморазвитие на базата на
повишена мотивация за самоактуализация. Такъв е например “Методът Силва”. Макар
и предназначен за възрастни, части от него могат да се използват при възпитание
на деца, за да разширят използването на съзнанието си, за по-целенасочено
развитие на въображението. Възрастово ориентиран и индивидуално прецизиран,
методът може да реализира спираловидно осъзнаване на Аз-а във времето и
овладяване на собствения интелектуален потенциал за най- доброто осъществяване
на жизнената стратегия на личността - първо в по-близък, а по- късно и в
по-далечен план.
Тук могат да бъдат причислени и такива методи, с които се
подобряват уменията за взаимодействие. Някой автори [М. Георгиева, 1992]
препоръчват това да става в извън-урочната дейност на различни нива - с
връстници, с учители. Тя предлага и интерактивни, таксиномични модели.
Те са в два плана - веднъж като педагогическо умение и втори път като личностно
ученическо умение.
Значимо място в опитите за подобряване качеството на възпитание са
стъпките, предлагани за постигане на успех или по друг начин казано,
повишаване на претенциите за постижения и придобиване на конкретни
умения за това. Лио Хозър предлага пет такива стъпки. Непретенциозното им
наименование звучи така: “винаги да направите своето добро подаване”, “да
опознаете добре себе си”, “да бъдете усмихнат, когато работите”, “да изберете
най- добрия момент”, “плюс” - всъщност са логическа връзка между стъпките,
които един успял човек е извървял. Тяхното персонално разглеждане показва как
хората би следвало да променят живота си като се базират на собствените си
реални възможности. Не става въпрос за механични стъпки, това е вглеждане в
себе си и обективно опознаване, търсене на варианти за перспективи в жизнения
сценарий на личността. И типично, не по български - търсене и на варианти за
възобновяване на жизнените сили и ентусиазъм - умения, които с пълно право биха
могли да бъдат приоритет във възпитателните практики. Начините, по които се
подпомага личността за изпълнение на така представените стъпки всъщност оформя
група методи за работа във връзка с възпитанието на личността.
Подобен е контекстът на написаното от У. Атинсън [1993]. Утвърждаването
на собствената личност в своя вътрешен свят и света на другите е постижимо чрез
предлаганите от него методи за самовъзпитание. Като цяло възгледите му имат за
цел да убедят, че в основата на всеки успех е силата на волята. Чрез нея според
автора, ние можем да се съсредоточваме, да предаваме мисли и чувства, да
формираме визия за себе си у другия....
Подобни възгледи споделя и известният Д. Карнеги [1989]. Той, както и
двамата предходни автори смятат, че хората трябва да се усъвършенстват и един
от аспектите на тази потребност е тяхното общуване, като съществено условие за
успех.
Както се вижда от ретроспекцията, в последните години се обръща внимание
все повече на емпиричната страна на възпитаниетo. Н. Колишев [2000] предлага твърде интересен поглед в тази насока. Като
дефинира теоретичното и емпиричното възпитание, той се спира подробно на
емпиричните аспекти. В разбирането му за възпитанието като цяло е налице
свързването му с моралните възгледи на личността. Приоритет имат
качествата дисциплинираност, отговорност, толерантност, справедливост, увереност
в себе си. По същество аргументирането на повечето възпитателни въздействия
опират до реализирането на древния призив “Познай себе си”. И ако трябва да го
продължим, може би е удачно да уточним, че познавайки се, ние имаме шанса да се
съобразим със собствените си възможности и да ги ориентираме към личните си
претенции за постижения, във връзка с жизнения сценарий, който сме си избрали като
добър и възможен.
В унисон с такова разбиране е и подходът на Р. Славин [2004], който
макар и индиректно предлага през различните възрасти в основата на възпитанието
да лежи самооценката. В този смисъл начините на работа във връзка с
обективизиране на оценката могат да се разглеждат като методи за възпитание.
В последните години проблемът за възпитанието се свързва с предлагане на
програми с иновационен характер. Голяма
част от тях са тематично насочени и са предназначени за извънкласна работа,
което се обяснява главно с липсата на достатъчно време и възпитателна
компетентност за вграждане на необходими знания и социални умения у децата от
страна на голяма част от учителите. От друга страна водещите подобни програми
са напълно убедени в целесъобразността им. Необходимостта от професионална
компетентност ги мотивира да търсят и време, и нови методи, и съответстващи им
организационни форми. Като резултат от подобни усилия е налице фактът, че
съществуват програми, свързани с наркоманията, със здравословния начин на
живот, с развитието на критическото и странично мислене.
Технологията на работа съдържа арсенал от възпитателни методи, които
можем да обединим с термина интерактивни. Чрез тях в реални или
моделирани ситуации децата се научават от собствения си опит на ред социални
умения. Те обогатяват собствената си компетентност за саморефлексия. Методите
на интерактивното обучение е необходимо да се реализират в подходяща социално –
психологическа среда. За създаването й се използват различни техники за
атмосферата на взаимно влияние, доверие, подкрепа и възможност за участие и
взаимодействие между учителя и ученика. Ролята на учителя в интерактивното
обучение се проявява вариантно – като помощник, съветник, консутант и източник
на информация. Той е този, който създава условия за разгръщане на инициативата
на учениците и стимулиране на самостоятелното търсене на информация във всяка
една житейска ситуация. Информационните системи дават възможност за осигуряване
на пълно социално – педагогическо взаимодействие, чиито училищен еквивалент са
интерактивните методи и средства. Целта е да се създадат благоприятни условия
за формиране на хармонична личност, която да развива своя интелект, да разкрива
взаимовръзките, да формулира концепции, да овладява научни и културни
постижения на човечеството.
Работата по проект се прилага като активна форма на учебно –
възпитателния процес, основаваща се на сътрудничеството и екипна дейност. По
този начин се установяват позитивни партньорски взаимоотношения между тях, преодолява
се напълно проявата на пасивност от участниците.
Интернет дава възможност за деца – ученици и възрастни да работят
над съвместни международни проекти, да се осъществява коопериране на
участниците.
Интересна и желана форма за много ученици е така нареченият глобален
клас. При този вариант на електронна кореспонденция, два или повече
класа, независимо в коя страна на света се намират, могат да изучават съвместно
една и съща тема. Тази форма дава възможност учениците сами да достигат до нови
познания, да ги откриват и да обогатяват своята култура.
Телекомуникационни екскурзии се организират в редица ТК –
проекти и са свързани с размяна по Интернет на впечетления на ученици и учители
от посещения на исторически места, музеи, природни паркове и т. н. Пътешествията
и експедициите, при взаимодействие със съответни специалисти също се обсъжда в
Интернет – мрежата.
„Виртуална класна стая” възниква като идея в СОУ „Отец
Паисий” в гр. Кърджали. Тя е система за електронно обучение, което позволява
информационните технологии да се прилагат успешно при усвояване на всички
учебни дисциплини. Чрез нея учениците стават по – мотивирани, свикват да
работят в екип по зададена тема, а идеите им намират изява не само на училищно,
но и на областно и национално равнище.
Важно условие за успешна образователна интеграция е наличието на подкрепяща
среда, т. е. на благоприятен социален и емоционален климат. Основна роля за
неговото формиране имат семейството, средата на съучениците, класа и
приятелите. Педагогът е този, който трябва да полага усилия за създаване на
дружелюбна атмосфера.
Все повече се налага старите възпитателни парадигми да се променят
отново и отново според социалните приоритети и потребности на подрастващите. Проблемите, свързани с отпадането от училище, с половата индентичност,
с наркоманията и отчуждеността от семейството и неговите ценности, както и от
националните, за насилието в различните му форми на проявление, за
приятелството, за любовта, са все проблеми, към които вниманието на
съвременните деца трябва да се насочи, а и защо само на тях?
Съпричастността и личната отговорност, толерантността и уважението са
чувства, непознати на подрастващите, а и не само те.
В съвременните условия поради множеството субекти на социализацията на
децата, престава да съществува затворена, цялостна, идейно и програмно
хармонизирана възпитателна система. В тези
условия училището от всички степени трябва да отчита и да се съобразява с
факта, че извън него върху подрастващите въздействат и много други субекти на
социализацията, а също и с това, че те не са хармонизирани в своите въздействия
и взаимодействия, че между тях съществува конкуренция и надпревара относно
лансираните от тях ценности, норми и модели на поведение.
Идеал за възпитанието вече не може да бъде съгласието на всички с една
универсална, общозадължителна система от ценности, а умението да бъдем различни и да признаваме различието у другите.
Решаващо условие за това е личната култура, мирогледната зрялост и съответното
интелектуално равнище на личността. Младият човек трябва да избира ценностите
на своя отговорност. Особено е важно самостоятелно и критично да умее да мисли,
да овладява съответни методи и техники, принципи на дейност за постоянно
самоусъвършенстване и самореализация.
Как децата разбират дали ни е грижа - като ги забелязваме, като се обръщаме на малките им имена, като
признаваме чувствата си, като приемаме техните, като ги изслушваме, като сме
честни, като разискваме заедно, като ги докосваме, като им посочваме пътищата,
които искат да научат, като ги изненадваме, като им се радваме, като споделяме
нещата, които ги въодушевяват, като им оказваме внимание, като ходим на техни
изяви, като показваме успехите им на значимите за тях хора, като им благодарим,
като зачитаме мнението им, като познаваме семействата им и техните приятели,
като имаме общи традиции, като научаваме уроците, които ни преподават, като сме
себе си, но им оставяме достатъчно пространство - морално, интелектуално,
физическо. Всичко това и още хилядите малки и важни неща, които сме научили от
обичаните от нас хора съставляват възпитаващата съвкупност за взаимодействие с
хората, които искаме да бъдат добри.
К. Хеенкамп в своите изследвания
отделя внимание на съвременните деца, определени от нея като „деца –
индиго”. За да се развиват, имат нужда от нашите открити
сърца. Те усещат кое е правилно и кое не. В повечето случай са наясно какво им
предстои да правят и как да го осъществят. Според мнението на авторката тези
деца:
- Притежават вътрешно знание за истината в живота.
- Знаят, че трябва да се живее в хармония със самите себе си и със
заобикалящата среда.
- Знаят, че всичко във Вселената е взаимосвързано.
- Не позволяват да бъдат ограничавани с отживели идеали или догми.
- Не се оставят да ги ръководят хора, чиито етични възгледи се
различават от техните.
- Имат силно развита фантазия.
- Те са изключително емоционално чувствителни и често се разплакват без
видима причина.
- Притежават изострено чувство за справедливост.
Според авторката, един от сполучливите начини на поведение на
възрастните спрямо тези деца е безусловното приемане на безрезервното им „да”.
Само по себе си приемането е проява на чиста любов. Други ценни помощни
средства са общуването и взаимодействия с послания, разрешаване на конфликти
без победители и победени.
В диалога детето задава въпроси и очаква съответно отговори, тъй като е
любознателно в широки параметри. Посланията на възрастния от първо лице
позволяват да се изразяват собствените му мисли и чувства, без отправяне на
упреци към детето.
Когато разкриват себе си, своите чувства и преживявания пред децата,
родителите извършват значителна крачка напред. Искреността и откритостта
благоприятстват доверието, върху което само може да се изгради една истинска
междуличностна връзка. Детето се стреми да опознава родителите си такива,
каквито реално са, като по този начин се създават предпоставки и то спокойно да
се открива пред тях.
Понякога децата бързо биват обзети от скука, когато са сами. Скуката се поражда
най – често от принудата да вършат нещо, което не се покрива с вътрешните им
интереси, убеждения и влечения.
Децата „на новото време” се държат по различен начин в своите общности.
Обикновено наблюдават поведението на връстниците си, но не винаги активно
общуват с тях. Често търсят компанията на възрастните, като искат да общуват и
споделят свои интереси и проблеми.
В настъпилите години на нравствена и икономическа криза, характеризираща
се с висока престъпност, особено сред младите /юношите/, а в отделни случаи,
даже и сред децата от началните класове, въпросите за нравственото
възпитание следва да бъдат в центъра на вниманието на педагогическата теория и
практика. При възпитателната дейност особено е важно да се отчита как
подрастващите възприемат и осмислят моралните идеи и изисквания, как те се
пречупват през психологичните състояния на учениците, през техния социален и
нравствен опит, стават ли вътрешно значими за личността им, превръщат ли се в
нравствени стимули за активна дейност с хуманистична насоченост.
Нравствената култура се изгражда не само под влияние на хуманните и
целенасочени възпитателни въздействия и взаимодействия. Върху нея оказва силно
отражение и равнището на проявяваната хуманност в социалната среда на детето, в
която то расте, живее, учи, развлича се. В условията на нарастване на
социалното напрежение в национално и междуличностнотото равнище, когато по –
голямата част от престъпленията се извършват в зоната на близките отношения и
добри познати, когато се появяват у хората негативни чувства, поведение и
действия, се налага повече внимание и време да се отделя на превантивната
възпитателна дейност, с децата, свързана с екстремалното поведение на личността
в различните периоди на детството. Те трябва да бъдат запознати как да действат
в критични ситуации: при земетресения и пожари, какво да правят при тях, за
опасностите при общуване с непознати, поведение при сбивания, нападение,
бандитизъм, кражба и др. Има и други, не по – малко сложни ситуации, когато са
особено важни: психическата стабилност, познаването на законите, здравният
разум, определената технология на поведението в критичната обстановка.
Към младото поколение следва да се подхожда креативно и целенасочено, за да се изгради чувство за принадлежност към едно отворено,
многокултурно и демократично общество. Важна задача на възпитанието в началото на ХХІ век е да събуди интереса
на младите хора към една нова действителност, която вече е част от живота им и
в която те ще прекарат голямата част от него.
Възпитателният потенциал на общуването и възпитателните взаимодействия в
семейството има огромна роля за предотвратяване на бъдеща поява и утвърждаване
на девиантно поведение на детето.
Благоприятните взаимоотношения родители – деца формират у детето чувство на
обич и привързаност към семейството и неговите членове и самочувствие, че
принадлежи към него, има място в него, обичано е. И обратното, отхвърленото,
изоставеното дете, много често е с девиантно поведение. Обикновено се налага да
бъде отглеждано в специализирана институция, където получава съответни грижи,
осигуряване на условия за живот, но не и топлината на семейния дом. При
изследвания с деца в интернати се установява, че те изпитват носталгия по
родния дом, мъчно им е за родителите и в повечето случай са с „чувство на
преданост към собственото семейство и недоверие към другите хора”.
Първостепенна е ролята на семейството в изграждане на нравствена култура
у детето, за формиране на знания и убеждения за осъзнаване и спазване от него
на нравствени норми и принципи, за изграждане на нравствен опит и поведение.
Липсата на овладени трудови навици и умения, на изградена потребност за
осъществяване на труд; невъзлагането на детето на трудови задължения;
прекалената „обич и загриженост” на семейството и получаване от детето „всичко
наготово” води до нагласи у него, че може да се живее без трудови усилия и да
се осигуряват „лесни пари” по нечестен път.
Нарушената структура на семейството често допринася за формиране на
девиантно поведение тогава, когато в резултат от нея се разстрои или елиминира
възпитателната функция, когато има дефицит на хуманно общуване и плодотворни
взаимодействия с детето. Намаляването на вниманието към детето и на необходимия
контрол провокира у него различни негативни реакции. За липсата на контрол
причина може да бъде освен ниската култура, също така голямата заетост на
родителите, отсъствието на единия от тях, кризата в семейството, разводите и
повторните бракове, отклоняващото се поведение на самите родители.
На базата на изследванията и практиката в областта на общуването и
възпитанието на подрастващите в семейството, може да бъдат посочени редица
педагого – психилогически условия, които спомагат за елиминиране на асоциално
поведение на децата, които благоприятстват възпитателните взаимодействия:
Общуването
винаги да се осъществява на основата на доброжелателни отношения между
родителите и децата.
В общуването
е необходимо винаги да се отчитат възрастовите и индивидуалните особености на
децата.
Родителите
следва да разширяват постоянно съдържанието на общуването с децата /морални,
естетически, трудови теми и т. н.
В общуването
с децата родителите да използват конкретна и убедителна информация, допринасяща
за обогатяването им с нови знания, с личностно и обществено значими ценности.
Усилията на
родителите да са насочени и към създаване и поддържане на необходимия висок
авторитет, който е важно средство за плодотворно възпитателно взаимодействие с
децата.
В процеса на
общуване да се осигурява съгласуваност между семейство и училище, родители и
учители по отношение на възпитателните им взаимодействия с децата.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.
Един от основните източници и фактори за формирането на личността
е социалната среда. Възпитателното й влияние може да бъде както стихийно,
така и чрез целенасочена и системна дейност на образователно – възпитателните
институции.
Семейството като компонент на социалната среда е важен фактор при
социолизацията и възпитанието на детето. Ефективността на неговите възпитателни
взаимодействия с децата се определя от социалния опит в семейството, характера
и продължителността на общуване с децата, от родителския престиж и авторитет.
В съвременните условия от постмодерното образование се очаква чрез
обучението и възпитанието на младото поколение да допринася за разрешаване на
засилващата се през последните години криза в духовното развитие на обществото
– личностна и професионална, ценностна и гражданска като цяло.
Образованието като постоянно развиваща се динамична система е носител и
създател на интелектуалния потенциал на нацията. Съвременните информационни и
комуникационни технологии обуславят нов начин на познание от страна на
подрастващото поколение и ново отношение към знанието. В информационното
общество се поставя въпросът за овладяването на компютърна грамотност,
създаваща нова култура в обществото.
Ефективността на възпитателните въздействия и взаимодействия на
училището като основна образователна институция зависи от редица фактори: от
компетентността на педагогическите субекти; от организацията и управлението на
учебното заведение и особено на образователно – възпитателния процес.
Лично преживяло глобализацията, медийната революция и информационните
технологии и обмен, съвременното младо поколение по – добре от своите
родители ги оценява, на „ти” е с новите технологии и е готово да се
възползва от многообразието на форми за личностна изява. Образователно –
възпитателните взаимодействия с децата следва да ги подготвят да поемат своята
гражданска отговорност в едно по – хуманно и по – демократично общество, в дух
на разбирателство и в съответствие с ценностите – свобода, равенство,
солидарност, толерантност, опазване на природата и общата
отговорност.
Като цяло въпросът за методите на възпитание в съвременния свят би
следвало да се решава предвид: детските особености и съществените
характеристики на социалната им среда; възможните интердисциплинарни връзки,
при което теорията и практиката биха се обогатили значително чрез ред
психологически подходи. Дори ако посоча само един от тях, би проличала неговата
възможна сила на влияние върху личността - внушението в цялото видово
разнообразие на двата основни типа - визуално и вербално; способността на
емпиричното възпитание за изграждане на личността, чрез съвкупност от
интерактивни подходи; промяна в цялостната възпитателна парадигма, като се
издигне в култ детската личност и нейните права, съобразно Декларацията за
правата на детето и жизнените перспективи в едно по- широко жизнено
пространство в бъдещето на Европа и останалите страни от различните континенти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар