УВОД В ТЕМАТА
Традиционно образованието стои високо в ценностната скала на българския
гражданин. В изследване на социологическата агенция МБМД, учениците и
родителите го поставят сред ценности като семейството и приятелството. Затова
българинът е много чувствителен към образователната система и качеството на
образованието. Той също така смята, че нашето общество има източник на богатство
не капитала, а знанието.
Реформите в Националната програма за развитие на училищното образование
и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015) са най-радикални след 1991
г. Дефинирани са като мерки със срокове за реализиране, ресурсно и нормативно
осигуряване.
За училищното образование изпитание е нарастването на научната
информация и все по-нарастващата динамичност в личностно отношение към нея.
Училището престава да бъде единствено място, където се учи, а се превръща в социална институция, където се учи как да се учи. Усвояването на ментални техники за учене е по-важна задача, отколкото самото усвояване на готови масиви от знания, защото ученето е дело на целия човешки живот- не само на училището.
В класическото училище човек се разглежда като „инертен
инструмент, изпълняващ точно определени задачи, а неговата индивидуалност и
мотивация не са важни”. Съвременното училище и съвременната личност обаче
са ориентирани към настоящето и индивидуалистични: технологиите се сменят много
бързо, учениците в редица области конкурират по информираност учителите,
информационните технологии служат за социална промяна, а учителите нерядко са
по-назад в познаването им от някои ученици.
За съвременното училище ученето е инструмент за разкриване капацитета на
хората, взети индивидуално и в екип; като учеща се организация генерира знание
и ноу-хау.
Основен предмет на дейност на училището е ученето- правене на иновации в собствената си среда, за по-ефективно училище;
създаване на мениджмънт на ученето на организацията.
За учещото(се) училище изграждането на цели и идеали е ключов момент,
придаващо устрем и ориентация към бъдещето. Визията на съвременното училище е
немислима без определяне качеството на образованието, управленските концепции
акцентуват върху знание, компетентност, лична инициатива, самоорганизиция,
екипност и др.
Всичко това е свързано с подобряване културата на образование,
учителския капацитет, съвременните образователни технологии и др. Мениджмънтът
трябва да е ориентиран към учене на култура на екипност и се осъществява в
диалог м/у учителите. Силно централизираната образователна система лишава
мениджмънта от възможности за инициативи за напасване на училището към
конкретни условия на средата му, за по-добро управление на финансите.
Нужно е училището да подкрепя култура на образование, която високо цени
педагогическото майсторство. Водещата ментална нагласа е,
че е първостепенна ролята на субординацията на отношенията м/у директор и
учители, ученици и учители. Съвременното училищно образование трябва да формира
не само знаещи и можещи, но и ярко добродетелни личности с налична мотивация за
просперитета на обществото като цяло. Ключът към всичко това в системата на
съвременното образование е училището да формира масово съзнание в обществото,
изграждайки хуманистични критерии у младите за живота, за професията, помагайки
на човек да навлезе с определени компетенции в реалността, правилно
ориентирайки се при изборите си в действителността. В „обществото на знанието”
училището и съвременното образование все повече трябва да осъществяват като
свой приоритет възпитанието.
С въвеждането на качествено нова система на заплащане на труда на
учителите ще може да се постигне и
поддържа динамично равновесие и хармонизация на интересите при тристранното
сътрудничество, високо качество на образователните услуги, а българското
образование ще намери своето достойно място в европейското образователно
пространство.
Специалните училища са необходими и полезни
със своите традиции, със своята професинална помощ и подкрепа на децата със
специални образователни потребности, със своето бъдеще. Тези деца не могат да
изпълнят нормалната си соц.роля за удовлетворяване собствените си изисквания и
изискванията на обществото, нарушено е ученето: речников дефицит, неадекватно
познание, недостатъчни умения за разбиране на заложени в текста хумор, диалог,
идея, изоставане и дисбаланс в развитието, перцептивно-моторни проблеми и др.
Съвместната работа на учителя и психолога в тези случаи на дезадаптираност на
децата, осигурява избягване на негативни усложнения и предотвратяване на провал
в училище и в живота. Предстоящите структурни реорганизации са свързани с
новата парадигма във възпитанието-поставяне на детето в центъра на
образователно-възпитателния процес, прилагане на хуманния и личностно
ориентиран подход в образованието,свобода на изява и зачитане индивидуалните особености
на децата с увреден слух, на децата с интелектулна недостатъчност, на слабо
зрящи и незрящи, и на такива със соматични заболявания.
Интеркултурното образование показва
уважение към различието, присъстващо в класната стая, обогатяване общуването м/у
културите с цел хармонично съжителство м/у тях и трансформиране на личността.
Този вид образование намира конкретен съдържателен и методически израз в
учебниците и учебните тетрадки и тези интеркултурни елементи би трябвало да са
опора за педагогическо творчество на учителя. Философията на програма
”Интеркултурен диалог: история и култура на ромите” е дълбока, реализира
”трансформативната педагогика” чрез изучаване на литературни и музикални творби
от децата на мнозинството, което довежда до промяна на мисленето и стереотипите
на малцинствата. Програмата РаМО включва информация за историята, културата и
ценностната система на етническите малцинства в България и е реална
необходимост в интерес на настоящето и бъдещото развитие на обществото ни като
се отчита обективно съществуващото етнокултурно многоцветие в България. От
голяма важност е помощник учителят- разкрива „света”на дадена общност и
представя модел на подражание, различен от стереотипния по медиите.
Обществено-политическите промени оказват влияние в/у езиковото обучение
у нас: членството ни в Европейския съюз и
необходимостта от прилагане на общата езикова политика на Съвета на Европа,
развитието на теорията за учене и преподаване на езици, промени в българската
образователна система, които са определящи за ролята и мястото на
чуждоезиковото обучение чрез съответни нормативни документи. Бъдещето на
чуждоезиковия учебен комплекс като основно средство на обучение се вижда в това
да се степенува, подреди и технологично подкрепи ръководна линия на обучение,
сценарии на превръщане на учебния процес в соц.сътрудничество м/у преподаващ и
обучавани, в средство, позволяващо на преподавателите да обръщат внимание на
индивидуалните нужди на обучаваните. Съвременният учебен комплекс по чужд език
е специфичен модел на многоезичната многокултурна компетентност на обучавания и
фактор на неговото постоянно усъвършенстване: езиково, културно,
естетическо, интелектуално и т.н., съобразен с психологическите теории за
усвояване на езика и теориите за ученето. Целта на обучението по чужди езици е
да се овладеят средства за ефективно придобиване на знания и умения за
използване на езиците за задоволяване на комуникативни нужди. Всичко това
допринася за поддържане на интереса към учебния процес, как учещите да прилагат
и осъществяват собствени комуникативни нужди и самостоятелно езикови знания.
Ролята на образованието в България се определя от задачите към
членството на страната ни в европейските структури, както и от прехода към
демократично и правово общество и пазарна икономика. Необходимо е прилагането
на адекватни образователни технологии и стратегии, с цел преодоляване на
изоставането на страната от световните и европейските реалности в
икономическото, технологическото и информационното развитие.
В съвременния свят образованието се налага като най-важния фактор за
осигуряване на ново качество на икономиката и увеличаване влиянието на човешкия капитал за изграждане на едно
добре подготвено и можещо общество на знанията. Осъществените напоследък
промени в българското образование са относително добра основа за по-нататъшното
развитие на образователната система, способна да се конкурира с образователните
системи на развитите страни и да се интегрира равностойно в европейското
образователно пространство.
Недобре обаче решен е проблема в образователната ни система за
интеркултурността. Нужна е яснота за най-уязвимите сфери на влияние в социалния
и образователен контекст, както и перспектива за бъдещи отговори и конкретни
решения, свързани с европейските предизвикателства за интеркултурно образование
в широките му параметри-предимно в рамките на класната стая. Защото там е
мястото, където образователното битие с проблемите си, сполуките и несполуките,
е ежедневие. Когато говорим за единство в многообразието в пряк и преносен смисъл,
си даваме сметка как да организираме образователното пространство, как да
конструираме педагогическото взаимодействие, кои са най-устойчивите принципи в
нашата работа, как да се постигнат образователните цели.
Факт е, че се говори за повишаване компетентностите на директорите, за
квалификацията на учителите, за продължаващото обучение, за съчетаване на
формалното, неформалното и информалното образование, за работа със семейството,
за образование без предразсъдъци е много хубаво, но не е достатъчно.
Ефективната работа с ученици изисква разбиране, уважение и отговорност
към културата на етническата група, към която принадлежи ученикът. Това особено много важи след приемането ни в Европейския съюз. Децата
и техните семейства идват в класната стая с определена култура, която дава
смисъл на живота им: правила, които организират техните психически и социални
взаимодействия. Педагогическият екип на всяко училище трябва да бъде
чувствителен към културната основа на детето и семейството, която тя играе в детското
развитие.
Културата е вкоренена в емоционалното обвързване на хората и ръководи
техния морал и естетически системи, тя е манталитет и се отразява в/у
действията им, определя представата за стойностен човек. Културата е вградена
във всички институции на нашето общество и естествено в нашата образователна
система. Тя въздейства на стила на учене на децата, на ценностната им система и
на „Аз-образа” като цяло. Една добра образователна система трябва да уважава и
включва културните различия. Задачата на индивида е да използва културната
връзка като средство за постигане на пълен синхрон и пълноценно разгръщане на
личностния потенциал. Културата може да повлияе на възприемането и поведението.
Етническите групи може да споделят стереотипи, които да влияят на собственото
възприемане и другите групи. Затова е необходимо да се актуализират учебните
програми и ДОИ за учебно съдържание чрез придобиване на вярна информация за
културните групи, чрез преодоляване на институционалните и персонални
предразсъдъци. Тук от особена важност е и въпросът за подготовката на учителите
за работа в мултикултурна среда, с оглед преодоляване на стереотипите в
училище. Културните връзки може да обогатят дейностите, създадени да улесняват
детското общуване, език, творчество, психическото, социално и емоционалното
развитие. Децата имат правото и потребността да усвоят всички необходими умения
за включване в обществото, където да имат сигурност при реализирането на
собствени решения и постъпки, по този начин да се чувстват значими и пълноценна
част от това общество.
Водещата роля на учителя е важно условие за пълноценно партньорство със
семейството. Учителите трябва много добре
да са запознати с формите на сътрудничество със семейството. Интеркултурното
образование подпомага децата да развият загриженост за другите около тях,
уважение и оценяване на индивидуалните културни различия.
I. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Развитието на образованието в България през
последните 20 години след настъпилите промени в държавното и политическото
устройство на страната и нейната ориентация може да се опише като резултат от
комбинираното въздействие на регионални, европейски и световни тенденции. От
тях само тенденциите, които са свързани с европейската интеграция на страната
са относително канализирани. Оформянето на модел на образованието в България е
едно предизвикателство.
1. СТАТИСТИЧЕСКИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ СЕКТОР
Според данни на НСИ раждаемостта в страната между 1980 и 1997 година е
намаляла повече от два пъти, като през 1980 година са родени живи 128 000 деца, а през 1997 броят на всички живородени деца е спаднал до 64 125.
Таблица 1. Брой на живородените деца за периода 1996 – 2012 година.
1995
|
1996
|
2007
|
2008
|
2011
|
2012
|
71 967
|
72 188
|
72 125
|
65 361
|
64 291
|
63 679
|
Отрицателният демографски прираст в страната /ние намаляваме с 56 000 годишно/ и ниският брой на живородените деца определят и свиването
на броя на обучаемите, които се намират в системата на средното и
професионалното образование. Таблица І. 2. илюстрира спада на общия брой на
децата в средното училище в съответствие с негативните демографски тенденции.
Броят на учениците в средното общообразователно училище е намалял с 80 115 деца, което представлява 8,84% спрямо 1997 година.
Таблица 2. Учащи се в общообразователните училища по групи класове
1998/1999
|
1999/2000
|
2000/2001
|
2001/2002
|
2011/2012
|
|
Общо
|
|||||
Общо
|
905 783
|
887 213
|
867 354
|
839 518
|
790 668
|
І-ІV
|
404 026
|
385 288
|
366 421
|
341 963
|
300 885
|
V-VІІІ
|
357 504
|
356 938
|
355 918
|
348 974
|
310 912
|
ІX - XІІІ
|
144 253
|
144 987
|
145 015
|
148 581
|
160 871
|
В това число в селата
|
|||||
Общо
|
211 073
|
206 418
|
199 158
|
193 782
|
188 138
|
І - ІV
|
115 231
|
111 637
|
106 052
|
100 556
|
95 430
|
V –VІІІ
|
90 843
|
89 805
|
88 284
|
88 708
|
87 255
|
ІX - XІІІ
|
4 999
|
4 976
|
4 822
|
4 518
|
5 453
|
В съответствие с общите демографски тенденции намалява и обхватът на
учащите се в обществения сектор на професионалното образование в България. За
разглеждания петнадесетгодишен период /1997 – 2012 г./ броя на учащите се
намалява от 202 611 на 181 328, т.е. с 21 283 души или с 10,5%.
Структурата на учениците в общообразователния сектор през наблюдавания
период показва, че нараства относителният дял на профилираните училища с
преподаване на чужди езици /от 4,77 на 6,83%/, природоматематическите /от 2,74
на 3,79 %/ и на хуманитарните училища /0,87 срещу 1,28 %/.
Таблица 3. Учащи се в общообразователните училища по профил на училищата
и форми на обучение.
1998/1999
|
1999/2000
|
2000/2001
|
2001/2002
|
2002/2003
|
||||||
Общо
|
||||||||||
Общо
|
905 783
|
887 213
|
867 354
|
839 518
|
825 668
|
|||||
Редовно
обучение
|
902 683
|
884 009
|
864 364
|
836 708
|
822 611
|
|||||
Непрофилирани
|
822 599
|
801 824
|
775 788
|
741 607
|
718 754
|
|||||
С преподаване на чужди езици
|
43 186
|
44 703
|
48 748
|
52 830
|
56 373
|
|||||
Спортни
|
4 248
|
4 082
|
4 173
|
4 080
|
4 592
|
|||||
Хуманитарни
|
7 857
|
8 169
|
8 913
|
9 928
|
10 571
|
|||||
Природоматематически
|
24 793
|
25 231
|
26 742
|
28 263
|
31 292
|
|||||
Други
|
-
|
-
|
-
|
-
|
1 029
|
|||||
Вечерно
обучение
|
2 956
|
2 981
|
2 811
|
2 650
|
2 841
|
|||||
Задочно
обучение
|
141
|
223
|
179
|
160
|
216
|
|||||
В това число в селата
|
||||||||||
Общо
|
211 073
|
206 418
|
199 158
|
193 782
|
188 138
|
|||||
Редовно
обучение
|
211 073
|
206 418
|
199 158
|
193 782
|
188 138
|
|||||
Непрофилирани
|
210 835
|
206 007
|
198 777
|
193 345
|
187 587
|
|||||
С преподаване на чужди езици
|
238
|
292
|
292
|
335
|
299
|
|||||
Хуманитарни
|
-
|
102
|
69
|
82
|
92
|
|||||
Природоматематически
|
-
|
-
|
-
|
-
|
152
|
|||||
Други
|
-
|
-
|
-
|
-
|
8
|
|||||
Вечерно
обучение
|
-
|
17
|
20
|
20
|
-
|
|||||
Статистиката сочи, че в началото на разглеждания период най-многобройни,
и като учебни структури, и като относителен дял на учащите се, са били
началните училища – 50 % от училищата и 51 % от всички учащи се в средното
частно образование. Професионалните частни училища в началото на 90-те години
на миналия век липсват. В края на периода е налице коренно различна ситуация –
преобладаващ е делът на частните професионални училища – 40 % от всички частни
структури и 38 % от учащите се в частния образователен сектор. Срещу това
началните училища като структури са едва 6% и обхващат 0,99% от учащите се в
средното образование. Развитието и на нови структурни звена в системата –
професионални училища, обхващащи контигенти след средно образование, е факт,
който свидетелства за отварянето на системата към потребностите та трудовия
пазар, с цел бързо адаптиране към новите непрекъснато променящи си изисквания.
При това от значение е и фактът, че тези структури, въпреки че са ново явление
за частния образователен сектор, вече обхващат близо 20% от обучаваните в
частния сектор контингенти.
Таблица 4. Завършилите основно образование в различните профили и видове
училища.
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2012
|
|||||
Общо
|
91 641
|
85 977
|
85 835
|
87 716
|
87 823
|
||||
Общообразователни
училища
|
81 742
|
78 480
|
77 262
|
77 529
|
77 382
|
||||
Редовно
обучение
|
81 624
|
78 404
|
77 184
|
77 478
|
77 331
|
||||
Непрофилирани
|
69 076
|
64 803
|
62 459
|
62 281
|
60 987
|
||||
С преподаване на чужди езици
|
7 462
|
8 306
|
8 519
|
8 923
|
9 579
|
||||
Хуманитарни
|
892
|
1 101
|
1 332
|
1 300
|
1 514
|
||||
Природоматематически
|
4 194
|
4 194
|
4 874
|
4 974
|
5 096
|
||||
Други
|
-
|
-
|
-
|
-
|
155
|
||||
Вечерно
обучение
|
116
|
71
|
77
|
51
|
51
|
||||
Задочно
обучение
|
2
|
5
|
1
|
-
|
-
|
||||
Специални
училища
|
776
|
656
|
618
|
536
|
607
|
||||
Оздравителни
|
385
|
345
|
337
|
300
|
308
|
||||
Възпитателни
училища интернати
|
79
|
62
|
53
|
43
|
40
|
||||
Социално –
педагогически интернати
|
224
|
191
|
173
|
159
|
201
|
||||
За деца с увреден слух
|
55
|
21
|
19
|
20
|
28
|
||||
За деца с увредено зрение
|
14
|
20
|
21
|
14
|
30
|
||||
Логопедични
училища
|
19
|
17
|
15
|
-
|
-
|
||||
Училища по
изкуствата
|
511
|
557
|
551
|
597
|
643
|
||||
Техникуми с прием след VІІІ клас
|
7 896
|
5 746
|
6 868
|
8 613
|
8 818
|
||||
ПТУ след VІ и VІІ клас
|
716
|
538
|
536
|
441
|
373
|
||||
Таблица 5. Структура на учащите се по области на образованието в училищата по изкуствата, техникумите и професионалните гимназии.
Области на
образование/години
|
1998/1999
|
1999/2000
|
2000/2001
|
2001/2002
|
2011/2012
|
|||||
Общо
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
|||||
Изкуства
|
4,5
|
4,1
|
4,0
|
4,1
|
4,2
|
|||||
Хуманитарни
науки
|
0,4
|
0,4
|
0,5
|
0,5
|
0,5
|
|||||
Стопанско
управление и администрация
|
20,4
|
20,3
|
20,1
|
19,9
|
19,9
|
|||||
Информатика
|
0,9
|
0,9
|
1,2
|
1,6
|
2
|
|||||
Технически
науки
|
38,1
|
38,3
|
38,4
|
37,7
|
37,9
|
|||||
Науки за производство и преработка
|
16,4
|
15,4
|
15,6
|
15,4
|
14,6
|
|||||
Архитектура
и строителство
|
5,2
|
5,4
|
5,5
|
5,7
|
5,9
|
|||||
Науки за селск. и горското стопанство
|
5,1
|
6,3
|
6,0
|
5,8
|
5,3
|
|||||
Ветеринарна
медицина
|
1,6
|
1,6
|
1,5
|
1,4
|
1,4
|
|||||
Социални
науки
|
-
|
-
|
0,02
|
0,03
|
0,04
|
|||||
Персонални
услуги
|
5,2
|
5,4
|
5,7
|
6,3
|
6,7
|
|||||
Транспорт
|
0,3
|
0,2
|
0,3
|
0,2
|
0,2
|
|||||
Опазване на
околната среда
|
1,0
|
1,0
|
1,0
|
1,0
|
1
|
|||||
Науки за сигурност и безопасност
|
0,4
|
0,1
|
0,02
|
0,01
|
-
|
|||||
Др.
неопределени специалности
|
0,4
|
0,6
|
0,3
|
0,3
|
0,2
|
|||||
Таблица 6. Структура на учащите се по области на образованието в
професионалните училища, с прием след средно образование.
Области на
образование/години
|
1998/1999
|
1999/2000
|
2000/2001
|
2001/2002
|
2011/2012
|
|||||
Общо
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
|||||
Изкуства
|
1,1
|
1,8
|
2,2
|
4,1
|
6,6
|
|||||
Хуманитарни
науки
|
0,4
|
0,8
|
2,3
|
3,2
|
2,7
|
|||||
Стопанско
управление и администрация
|
47,9
|
44,0
|
40,6
|
46,8
|
42,6
|
|||||
Информатика
|
0,3
|
0,6
|
0,4
|
-
|
0,1
|
|||||
Технически
науки
|
13,4
|
12,5
|
11,5
|
7,6
|
7
|
|||||
Науки за производство и преработка
|
10,9
|
11,4
|
7,3
|
6,2
|
5
|
|||||
Архитектура
и строителство
|
3,7
|
4,5
|
4,0
|
2,8
|
2,6
|
|||||
Науки за селск. и горското стопанство
|
0,8
|
1,7
|
1,4
|
4,4
|
4,3
|
|||||
Ветеринарна
медицина
|
0,2
|
0,3
|
-
|
-
|
-
|
|||||
Здравеопазване
|
-
|
2,1
|
2,0
|
1,6
|
1,8
|
|||||
Персонални
услуги
|
0,9
|
2,3
|
1,4
|
1,5
|
0,9
|
|||||
Транспорт
|
-
|
-
|
0,04
|
0,1
|
0,3
|
|||||
Науки за сигурност и безопасност
|
20,2
|
16,3
|
27,0
|
21,6
|
24,8
|
|||||
Др.
неопределени специалности
|
0,2
|
1,6
|
-
|
-
|
1,1
|
|||||
Един кратък анализ на данните в таблици – І.4, І.5, І.6 дава основание
да бъдат направени редица съществени изводи относно основните тенденции,
характеристиките, обхвата на учащите се по видове училища и области на
образованието, както и на потенциалните възможности за тяхната реализация :
Най-висок е относителният дял на изучаващите технически науки – 37,7% от учащите се в техникумите и професионалните гимназии и
43,4% - от тези в СПТУ; следват учащите се в областта на стопанското управление
и администрацията – съответно 19,9% в техникумите и 46,8% в професионалните
училища с прием след средното образование. Тази отраслова характеристика е
важна с оглед на потенциалната реализация на учащите се. Така още с приема се
залагат съществени диспропорции в търсенето и предлагането на пазара на труда.
От една страна, налице е свръхпредлагане на икономически като цяло, в т.ч.
главно висшисти. Така възможностите за реализация на специалисти икономисти със
средно образование са силно ограничени. По отношение на техническите
специалности данните тук са обобщаващи и дават информация за специализацията в
областта на техническите науки, но по информация на министерство на
образованието и науката продължава приема по професии, които не се търсят на
пазара на труда. Процедурата по диверсификация на професиите на специалностите
е тромава и бюрократична. В контекста на последното това означава, че връзката
професионално образование – пазар на труда не се използва още при залагането на
приема;
Най-ниски са относителните дялове на учащите се в областите: транспорт /0,2%; 0,1% и 1,2% съответно за
техникумите и професионалните училища сред средно образование и за СПТУ/;
информатика – съответно 1,6% и 0,4% и социални услуги – 0,03% за техникумите и
1,6% / в областта здравеопазване/ - за училищата след средно образование. Тази
структура на обхвата на учащите се съобразно с текущите потребности и
перспективите за развитие на икономиката няма логично обяснение.
Наличието на дублиращи тенденции в структурата на учащите се по области
на образованието в различни по вид образователни структури основателно поставя въпроса дали това е оптималния вариант за
структуриране на системата на професионалното образование.
Така основателно възниква въпросът – доколко формиралата се отраслова
структура на професионалното образование отговаря на потребностите на пазара на
труда?
2. ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТРУКТУРИ
А. Общо образование
За последните петнадесет години броят на средните общообразователни
училища е намалял с 330, което прави 10,81% спрямо 1998 година. Както се вижда,
намаляването на броя на образователните структури отговарят на спада в техните
обхвати /8,84% за същия период/. Най-голямо е намалението в броя на началните
училища /156 по-малко/, основните училища/ в абсолютни цифси намалението е със
189 училища/, което е естествено, като се има предвид, че негативните
демографски тенденции се усетиха първо в малките населени места, където този
тип институции е преобладаващ. Затова не е случайно, че селските училища са с
304 по-малко. Съотношението между закритите училища в селата и градовете – 304
към 26 е показателно за по-нататъшното развитие на мрежата от общообразователни
училища. Броят на гимназиите и на пълните училища от първи до дванадесети клас
бележи слабо нарастване /съответно с четири и седем/, което вероятно се дължи
на институционални преобразования и не е повлияно пряко от демографските
фактори.
Таблица 7 Общообразователни училища по вид
1998/1999
|
1999/2000
|
2000/2001
|
2001/2002
|
2012/2013
|
|
Общо
|
|||||
Общо
|
3 050
|
3 011
|
2 843
|
2 812
|
2 720
|
Начални
І- ІV клас
|
457
|
438
|
374
|
368
|
321
|
Основни
V–VІІІ клас
|
1 972
|
1 947
|
1 845
|
1 829
|
1 783
|
Прогимназии
V-VІІІ клас
|
25
|
23
|
23
|
22
|
22
|
Гимназии
ІX – XІІІ
клас
|
157
|
158
|
163
|
160
|
161
|
Пълни средни
І - XІІІ клас
|
392
|
398
|
395
|
393
|
399
|
Училища
V - XІІІ
клас
|
47
|
47
|
43
|
40
|
34
|
В това число в селата
|
|||||
Общо
|
1 837
|
1 799
|
1 636
|
1 623
|
1 533
|
Начални
І- ІV клас
|
304
|
288
|
227
|
226
|
182
|
Основни
V–VІІІ клас
|
1 444
|
1 423
|
1 323
|
1 312
|
1 271
|
Прогимназии
V-VІІІ клас
|
14
|
13
|
13
|
12
|
13
|
Гимназии
ІX – XІІІ
клас
|
3
|
4
|
4
|
4
|
3
|
Пълни средни
І - XІІІ клас
|
69
|
69
|
67
|
67
|
62
|
Училища
V
- XІІІ клас
|
3
|
2
|
2
|
2
|
2
|
Структурата на мрежата от общообразователни училища според техния профил
показва същата неблагоприятна тенденция за селските училища. Докато броят на
профилираните училища като цяло нараства /най-вече на езиковите/. Налице е
широка и правилно структурирана мрежа от учебни заведения, покриващи всички
видове и степени училища в системата на професионалното образование.
Б. Равнище на финансиране
Финансирането на образованието в Република България прилага два основни
механизма – централизиран и децентрализиран. Централизирано се финансират
специалните, професионалните /без общинските/ и висшите училища и
извънучилищните структури. Децентрализирано /от общинските бюджети /се
финансират училищата от системата на средното образование. Предвид на
дисбалансите в икономическото развитие на общините и в съзвучие с възприетата
образователна практика и финансова практика, последните получават трансфер от държавния
бюджет под формата на бюджетна субсидия за покриване на образователните разходи
до определено ниво/стандарт.
Таблица 8. Разходи за образованието като дял от БВП.
Показател/
години
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2012
|
||
БВП млн.лв
|
22 776,
4
|
25 453,
6
|
29 621,
8
|
32 323,7
|
35 286,
0
|
||
Разходи за
образование
|
986, 6
|
1 129,
9
|
1 192,
3
|
1 352,
4
|
1 363,
13
|
||
% от БВП
|
4,3%
|
4,4%
|
4,0%
|
4,2%
|
3,9%
|
||
В т.ч. разходи за висше образование
|
228,3
|
254,3
|
267,7
|
311,1
|
315,9
|
||
% от БВП
|
1,0%
|
1,0%
|
0,9%
|
1,0%
|
0,9%
|
||
Таблица 9. Разходи за образованието като дял от ДБ%.
Показател/години
|
1998
|
1999
|
2012
|
Образование
|
17,0
|
18,27
|
10,12
|
Висше
образование
|
0,71
|
0,80
|
2,36
|
По различни равнища и видове образователни структури се наблюдават някои
специфични характеристики на финансирането. В последващото изложение ще бъдат
представени някои от тях.
За системата на средното образование
Финансовата организация на средното образование е подчинена предимно на
механизма на бюджетното финансиране. При това следва да се има предвид, че в
последните години се утвърди механизмът на смесеното финансиране, бюджетната
субсидия покрива разликата между реализирани собствени приходи и планирани или
фактически извършени разходи.
За системата на професионалното образование и обучение
Характерно за тази система е, че функционалната й насоченост е към три
основни целеви групи: учащи се, безработни и заети / възрастни. На тази основа
се използва плурализъм в източниците на финансиране.
Освен субсидията от бюджета повечето професионални училища имат
собствени производства или сериозна дейност и респективно собствени приходи,
които в зависимост от потребностите си насочват главно към подобряване на
базата или към учебно-производствена практика, за които бюджетната субсидия не
достига. Така на практика се реализира смесеният механизъм на финансиране в
тези структури. Съществуващата нормативна база детайлизира възможностите за
реализиране на собствени приходи, както и начините за тяхното акумулиране и
разпределение. Замисълът на тези нормативни документи е да се увеличи
финансовата автономност и оперативно управление на професионалните училища. В
практически аспект обаче системата на централизирано финансиране на ПОО създава
и значителни проблеми, свързани с намаляване на оперативността в управлението.
Закриването на извънбюджетните сметки на училищата от учебната 2000/01 година и
въвеждането на Единната сметка според Закона за държавния бюджет лишава от
свободно опериране със собствените им приходи, които са централизирани за МОН.
Съществува мнение, главно сред директорите на училищата, че би било по-добре
финансирането да е общинско, за да се увеличи оперативността и пряката връзка с
финансиращия орган.
3. БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕД ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ХХІ
ВЕК
Стратегията съдържа идеите и принципите, върху които ще се изгражда
образованието в Република България. Тя е основана на обективния анализ на
действащата образователна система и е съобразена с традициите и новите
социално-икономически реалности в страната ни, с педагогическата теория и
практика, с тенденциите в усъвършенстването на образованието в развитите
страни.
В ХХІ век информацията е главна действаща сила в обществото, а едни от
най-драматичните промени в информационното общество засягат образователната
система. Затова училището трябва да подготви хора с високоразвита способност за
адаптиране, които са в състояние бързо да обновяват и разширяват
професионалната си компетентност.
Необходимо е привеждането на образователната система в съответствие с
формиращото се гражданско общество с оглед подготовката на младите хора като
активни граждани на България, на един глобализиращ се свят, основан на
универсалните ценности.
Структурната реформа в икономическата сфера и принципите на пазарната
икономика налагат нов подход към връзката между средното образование и
професионалната структура на обществото, към съотношението между общото и
професионално образование.
Променяйки се, България е длъжна да запази своя собствен облик на нация
и народ. Българското средно образование трябва да се развива и обогатява като
става все по-българско и все по-европейско, защото мястото на държавата ни в
европейската общност се определя и от образоваността на българина.
А. С оглед на това основните приоритети в развитието на средното
образование са:
1. Повишаване качеството на образованието. Средното училище е
най-масовата форма на образование и чрез него най-ефективно се влияе върху
качеството на трудовия потенциал на нацията, а оттам и върху икономическия и
духовен процес.
2. Базисно образование. Това е задължителният минимум,
необходим за социалната и професионалната реализация. При осъществяването му
акцентите се поставят не толкова върху усвояването на готови знания, колкото
върху начините за тяхното самостоятелно получаване и използването им за
решаването на практическите задачи.
3. Избираема подготовка. Предоставянето на възможности на
ученика за избор на подготовка извън задължителната осигурява условия за гъвкав
баланс между академично и прагматично познание, между стандартни и нестандартни
умения за решаването на проблеми.
4. Чуждоезикова подготовка. Съвременната образователна
политика се съобразява с международната интеграция и с възможностите за
свободно движение на хора, знания и идеи.
5. Компютърна подготовка. Успешната реализация на бъдещите
граждани и информационното общество не е възможна без умението им да използват
компютърна техника и информационни технологии.
6. Мобилност на подготовката и непрекъснатост на образованието. Ускореното
технологично развитие на съвременното общество налага мобилно образование,
съчетано или следвано от непрекъснато повишаване на квалификацията. От
училището се очаква да формира способности за непрекъснато придобиване на
знания и умения в условията на бърза смяна на технологии в производството,
потреблението и услугите.
7. Физическа дееспособност. Нарастващата необходимост в
съвременното общество човек непрекъснато да се усъвършенства и да укрепва
здравето си все повече засилва ролята на физическото възпитание и спорта.
Училището трябва да формира трайна потребност у човека да води здравословен
начин на живот.
8. Гражданско образование и възпитание. Неговата
реализация в училището се базира на основните характеристики на новото време:
демократизъм, хуманизъм, родолюбие, уважение към отделната личност и нейната
социализация, висока комуникативност, гражданска отговорност, солидарност,
съпричастност към общочовешките и националните проблеми.
Училището трябва да формира амбиции и ценностни нагласи, изграждащи
ученика като гражданин в демократичното общество. То трябва да осигурява
условия за изява на индивидуалните му способности, познаване на собствените му
права и отговорности като личност и като част от обществото, уважение към
държавата и законите, правата на другите, тяхната култура, език, религия и др.
Б. Принципи на образователните промени
1. Запазване на централизираното държавно въздействие върху
системата на образованието и осигуряване на основните закони и нормативната
уредба за устойчиво развитие на образователната система.
2. Съхраняване целостта
на системата чрез определените общи цели и перспективи.
3. Балансиране на
специфичните цели и интереси на отделните общности и звена в
системата.
4. Управление на системата,
отворено за иновации и съобразено с конкретността на всеки проблем и с
анализ на възможните последствия.
5. Децентрализация и преразпределение на управленските
функции на звената в системата в съответствие с тяхната специфика и
готовност.
6. Обективна информация за
процесите и състоянието на системата.
7. Поетапно
определяне на приоритетите.
8. Откритост на промените в
образователната система към обществото.
В. Организация на образователната система
ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА ЗА УЧИЛИЩЕ
Предучилищното възпитание е сложна система със своя специфична
самостоятелност, изградена на интегративна основа, в рамките на общото
образование.
Основната цел е осигуряването на хармония в развитието на детето чрез
единството на образователни взаимодействия за утвърждаване на детската
индивидуалност.
Образователният процес в детската градина е насочен към
здравно-хигиенното, двигателно-сетивното, познавателното, социалното,
емоционално-волевото и естетическото развитие на детето. Това се постига чрез
педагогическа система от цели, образователно съдържание, форми и средства за
организация и съответните критерии и инструментариум за измерване на
резултатите.
Предучилищното възпитание осъществява своите цели и задачи в седмични,
целодневни и полудневни детски градини и подготвителни групи. Детската градина
предоставя на детето възможности за развива своите способности и да се подготвя
за постъпване в училище. Посещението в детската градина няма задължителен
характер, но е препоръчително предвид осигуряването на равни възможности на
децата за училище. Като се съобразява с принципа на приемственост в развитието
на образованието детската градина гарантира взаимовръзката с началното училище
за успешен преход към новата социална роля – “ученик”.
Една година преди постъпване в първи клас децата могат да посещават
целодневни или полудневни, подготвителни за училище групи в системата на
предучилищното възпитание. Предназначението им е да осигурят необходимия обем
от знания, умения, отношения и адекватна мотивация и лична отговорност. За тази
цел се извършва диагностика на готовността на децата за училище
ОСНОВНО ОБРАЗОВАНИЕ
В началния етап, І-ІV клас се реализират
специфични задачи, ориентирани към продължаване на формирането на личностния
профил на ученика, към интелектуалното му съзряване и към създаване
на благоприятни предпоставки за овладяване на науките и изкуствата
в следващите класове.
Обучението в І – ІV клас се осъществява от
начални учители.
Децата, които след завършването на детската градина нямат училищна
готовност или не владеят в достатъчна степен българския език, се насочват в
подготвителен клас на началното училище.
Отличителна характеристика на етапа V – VІІІ клас е единната
общообразователна подготовка във всички предметни области, необходима за продължаване
на обучението в различните видове средни училища. Интересите и възможностите на
учениците се удовлетворяват чрез форми на свободноизбираема подготовка или чрез
извънкласни и извънучилищни форми и дейности. Специални грижи се полагат за
професионалното ориентиране на учениците. Седмичният и дневният режим на
организация на учебно-възпитателния процес се съобразяват с конкретните
особености на училището и района и осигуряват на учениците достатъчно време за
учене, за съдържателно използване на свободното време и за отдих.
Общините полагат грижи за изграждане и развитие на оптимална мрежа от
начални и основни училища като отчитат социалнопедагогическата и икономическата
им ефективност и обоснованост.
СРЕДНО ОБЩО ОБРАЗОВАНИЕ
Средното обща образование включва задължителния общообразователен
минимум и избираема подготовка в определена научна или професионална област.
Поддържа се традицията в българското средно образование да се осъществява
задълбочена общообразователна подготовка и при възможност – профилирано
обучение в областта на хуманитарното, чуждоезиковото, природо-математическото,
професионалното направление, в областта на изкуствата и спорта. Запазват се и
средните училища без профил. Системата на общообразователните училища за
изявени в конкретни предмети области ученици, както и профилирани училища на
национално равнище, които се изграждат в съответствие с държавните
образователни изисквания.
ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ
Професионалното образование се осъществява едновременно с придобиване на основно или средно
образование. То осигурява на учениците задължителния общообразователен минимум
и придобиване на квалификация по определена професия.
Професионално обучение се
осъществява след завършено основно или средно образование и осигурява
придобиването на квалификация по професия или на част от нея.
Учениците от професионално-техническите училища с приемане след VІ или VІІ клас имат възможност да
получат едновременно основно образование и професионална квалификация.
Квалификация по определена професия се придобива след полагане на
задължителни изпити.
При завършване на техникумите, професионалните гимназии и средно
професионалните училища учениците полагат зрелостен изпит на национално равнище
по български език и литература и държавни изпити по теория и практика на
професията. За учениците от техникумите и професионалните гимназии държавният
изпит по теория може да бъде заменен с дипломен проект. Учениците, положили
успешно посочените изпити, получават освен диплома за средно образование и
свидетелство за съответната професионална квалификация, а също и свидетелство
за правоспособност за професии, при които това се изисква.
Учениците от гимназиите с професионален профил получават и свидетелство
за професионална квалификация след успешно положен държавен изпит по
професията.
Развитието и усъвършенстването на обучението за професия ще се
гарантират от държавно образователното изискване за професионалното образование
и обучение, прието със закон. В него ще се регламентира участието на
работодателските организации и браншовите синдикати при прогнозирането,
планирането и организирането на професионалната подготовка с оглед задоволяване
потребностите от работната сила на трудовия пазар.
РАБОТА С ДЕЦА В НЕРАВНОСТОЙНО СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ
Държавата и училището отделят специални грижи и внимание на децата: с
физически, сетивни и умствени недъзи, инвалиди, с хронични заболявания, деца
без семейства, с отклонения в социалното си поведение, живеещи в неблагоприятна
семейна среда.
Училището осигурява условия за получаване на задължителна
общообразователна и на професионална подготовка с оглед адаптирането на тези
деца в обществената среда.
Стремежът е децата с физически, сетивни и умствени недъзи да се обучават
не само в специални училища, а да се използват възможности за социалното им
интегриране и чрез обучението в естествена училищна среда.
Дейността на училището се координира с другите социални фактори за
решаване на проблемите както на отделната личност, така и на детската градина и
детската общност.
ИЗВЪНУЧИЛИЩНИ ДЕЙНОСТИ
цел на извънучилищните дейности е удовлетворяването на индивидуалните
потребности и интересиу разширяването и задълбочаването на знанията и уменията
в конкретни области и стимулирането на желанието за личностна изява.
Извънурочните дейности се осъществяват извънкласни и извънучилищни форми
на работа. Извънкласните форми се организират от училището, а извънучилищните –
от Министерството на образованието, общинската администрация в общински детски
комплекси, в ученически спортни школи, в центровете за работа с деца, в станции
на младите техници и агробиолози, астрономически обсерватории и др.
Формите за организация и провеждане на извънурочните дейности са
индивидуални, групови / кръжоци, клубове, състави, секции, ансамбли, школи и
др./ и масови / лектории, екскурзии, олимпиади, състезания и др. /.
Изгражда се национална система за ранно откриване и развитие на даровити
деца. Организацията и функционирането на системата се основават на
разнообразните форми за съчетаване на урочни и извънурочни дейности, както и
чрез индивидуална работа с младите таланти.
За развитие на извънурочните дейности се осигурява специализирана материална
база и съвременни учебно-технически средства.
За подпомагане на изънурочните дейности се създават специализирани
фондове на общинско, регионално и национално равнище
Г. ИЗГРАЖДАНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ И РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБНАТА
ДОКУМЕНТАЦИЯ
Учебното съдържание се структурира като
задължително и избираемо. Задължителната подготовка е базисна. Избираемата
подготовка е основа за разгръщане на индивидуалните интереси и специфичните
особености на личността. Тя дава възможност всяко училище да утвърждава
собствения си облик.
Учебното съдържание гарантира придобиването на базисно образование,
достъпно за всички ученици и съответстващото на възрастовите им особености.
Въвеждането на задължителен образователен минимум за основно и за средно
образование се осигурява и с инструментариум за олективно измерване и оценки на
знанията и уменията на учениците.
При изграждането на учебното съдържание се търси оптималното съотношение
между интегрираните и систематичните предметни форми на обучение.
Учебното съдържание в българското училище осигурява не само научния
характер на фундаменталната подготовка, но и практическата й приложимост.
При възможност учебното съдържание се структурира по модули, които могат
да се различават по научна област, акцент на приложенията, степен на сложност.
Модулната организация улеснява диференциацията на обучението.
Задължителният образователен минимум се определя с държавните образователни изисквания, въз основа на
които се изграждат и единни критерии за оценяване на постиженията на учениците.
Той се формира в следните направления:
1. Български
език и литература;
2. Чуждоезиково
обучение;
3. Математика
и информатика;
4. Природни
науки;
5. История
и обществени науки;
6. Музика
и изобразително изкуство;
7. Техника
и технологии;
8. Физическа
култура и спорт.
Гражданското, екологичното и здравното образование и възпитание и изучаването на основните икономически знания се осъществяват интердисциплинарно чрез учебното съдържание по отделни учебни предмети или като отделни модули, чрез часа на класа и в извънурочни дейности.
Особено внимание се обръща на обучението по български език и литература
и българско история.
Равнището на владеене на книжовен български език установява в двата
етапа на основното образование, чрез национална проверка, а при завършване на
средно образование учениците от всички видове училища полагат зрелостен изпит
по български език и литература.
По-високите интерактуални потребности на учениците се удовлетворяват с
учебно съдържание, което надхвърля базисната подготовка. Това се гарантира с
правото на избор на училище и избираема подготовка.
Съдържанието на професионалната подготовка се формира от:
1. Общообразователна подготовка, която е еднаква за всички професии;
2. Отраслова професионална подготовка, която е еднаква за всички
професии от професионалното направление;
3. Специална професионална подготовка, отразяваща спецификата на
всяка професия.
Професионалната подготовка по своя характер е теоритична,
лабораторно-практическа и практическа.
Държавните образователни изисквания са норми, чието изпълнение е задължително. Държавните
образователни изисквания за учебното съдържание са основата за създаване на
нова учебна документация. Насърчава се използването на различни форми за
надграждане на държавните образователни изисквания.
Задължително изискване към учебното съдържание е неговата достъпност,
съобразеност с възрастовите особености на учениците, приемствеността и
практическата насоченост. Особено внимание се обръща на преодоляването на
академизма и информационната претовареност на учебното съдържание и учебниците.
Основен принцип при създаването на учебниците и задължителните
учебни помагала е принципът на конкурентност. Училището, учителите и
учениците свободно избират учебниците, по които се провежда обучението. В
написването и оценяването им активно участва учителят.
Усъвършенства се системата за проектиране, създаване и разпространение
на съвременни учебно-технически средства, чрез които се осигурява практическа
насоченост на обучението.
Д. ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Учебно-възпитателният процес, като активно взаимодействие между ученици
и учители, е ориентиран към развитието на личността на всеки ученик. Организацията на учебно-възпитателния процес осигурява единството
на обучението, възпитанието и развитието като създава оптимални условия за
изграждане на обща култура и положителни качества на личността
.Учебно-възпитателният процес е основа за овладяване на научни знания и
социален опит, за формиране и развитие на способност за активна познавателна
дейност в различни области и създава предпоставки за непрекъснато образование.
Той подчинява своите цели, съдържание, методи и организационни форми на
принципи, които гарантират необходимите условия за индивидуално развитие и
самоопределение.
Учебно-възпитателният процес се изгражда върху:
1. Осигуряване на подготовка, съответстваща на доминиращите европейски
образователни тенденции;
2. Баланс между традиции и нововъведения;
3. Целесъобразно обновяване на педагогическите технологии и
материално-техническа база;
4. Повишаване ролята на учителя в обучението като интелектуален партньор
на ученика и организатор на учебния процес;
5. Акцент върху позицията на ученика като субект в обучението;
6. Възможност за свободен избор в зависимост от индивидуалните потребности
и интереси на учениците;
7. Изисквания за гарантиране на нормално психическо и физическо развитие
на учениците.
Организацията на учебно-възпитателния процес се осъществява вариативно, върху основата на единни изисквания за равнището на усвояване на знания и умения чрез утвърдени държавни образователни изисквания, налагащи следните акценти:
1. По отношение на целта – пълноценно развитие на личността;
2. По отношение на учебното съдържание – оптимално съчетаване на
задължителна и избираема подготовка;
3. По отношение на формите и методите на обучение – разнообразяване,
обогатяване и осъвременяване на педагогическите технологии;
4. По отношение на позицията на учителя – утвърждаването му като ръководител,
съветник, партньор, който управлява, сътрудничи с учениците, насочва и
подпомага;
5. По отношение на ученика – самостоятелен, личностно мотивиран,
индивидуално стимулиран, самоуправляващ дейността си.
Паралелно с класноурочната организация, обучението може да се диференцира като
се формират групи /екипи/ съобразно с интересите, способностите и равнището на
подготовка на учениците и техните индивидуални темпове на работа.
За да не се задържа развитието на учениците, чиито възможности
изпреварват тези на връстниците им, се осигурява ускорено преминаване от един
клас в друг.
Контролът и оценката служат като регулатори
на образователната дейност, като индикатори за степента на постигане на
образователните цели, както и за мотивиране към по-ефективна дейност. Те се
извършват текущо, по време на целия учебен процес и периодично, след завършване
на учебно-възпитателния цикъл. Резултатите от тях се оформят съобразно
действащата оценъчна система. Изборът на формите на текущ контрол е от
компетенциите на учителя.
Оценяването в системата на средното образование се регламентира от
държавно образователно изискване.
Е. ВЪЗПИТАТЕЛНИ ФУНКЦИИ НА УЧИЛИЩЕТО
Възпитанието на младото поколение е основна функция на училището, която
се осъществява в цялостния учебно-възпитателен процес чрез учебното съдържание
на отделните предмети, извънкласни и извънучилищни дейности, формите на
ученическо самоуправление, работата на класния ръководител и педагогическия
съветник и другите педагогически кадри. Особено важна роля се определя на
връзката на училището със семейството и останалите социално-педагогически
фактори.
Съвременният учебно-възпитателен процес е ориентиран към: националните
традиции и общочовешките ценности, новите условия на преход към социално
ориентирана пазарна икономика и изграждането на демократичното общество.
Това
предполага очертаването на неговите параметри в следните направления:
1. Във
философско-методологически аспект – ориентиране към цялостното и
хармонично развитие на индивида, изграждане на физически здрава, дееспособна и
автономна личност, изповядваща хуманистичния идеал за човека като най-висша
духовна ценност;
2. В социално-педагогически аспект – социално
формиране, подпомагане и социализация и развитие на индивидуалните способности
и творческите заложби на младия човек;
3. В психологически аспект – единство
и синхрон в развитието на интелектуалните, емоционалните и волевите качества на
младата личност; приобщаване към националните и общочовешките ценности;
4. В социално-практически, в т. ч.
социално-икономически аспект – прагматично ориентиране на
подготовката и възпитанието на младия човек за неговата своевременна и
конкурентноспособна трудова реализация в условията на пазарна икономика, за
ускорено развитие на неговите потенциални заложби и възможности в реален факт
на действителността.
Ж. НАУЧНО И ИНФОРМАЦИОННО ОСИГУРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА НА СРЕДНОТО
ОБРАЗОВАНИЕ
Системата за научно и информационно осигуряване на средното образование
създава условия за привличане и използване на научния потенциал на страната.
Научното и информационното осигуряване включват постиженията на
българското, европейското и световното образование и наука.
Непрекъснато се усъвършенства националната образователна информационна
система с цел осигуряване на постоянна и вярна информация за състоянието и
процесите, произтичащи в образователната система.
Научно-изследователската, научно-информационната и
приложно-внедрителската дейности се осъществяват от специализирани научни звена
с постоянен състав или с мобилна структура.
Важно средище, в което се свързват постиженията на педагогическата наука
с потребностите на образователната система, е Националният институт по
образование и наука към МОН.
Системата за научно и информационно осигуряване на средното образование
се регламентира от държавно образователните изисквания.
4. УПРАВЛЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ
Управлението и ресурсното осигуряване на образованието се основават на:
1. Изискването училищата да се отличават едно от друго,
да са адаптивни и стратегически ориентирани съобразно конкретните
социално-икономически и социално-педагогически условия;
2. Юридическата
самостоятелност и автономия в определени граници на училищните
институции, на действителната децентрализация на функции, права и задължения;
3. Професионализма
на ръководителите и специалистите в образователната система;
4. Ползотворния диалог и
взаимодействие с родителите и обществеността за утвърждаването на приоритетния
характер на просветното дела;
5. Приобщаването
към световния опит и водещите тенденции в развитието на образованието при
запазване на националната идентичност на българската образователна система.
Управлението на средното образование се осъществява от министерството,
неговите инспекторати по образованието, общините и училищата.
Министерството на образованието провежда държавната политика в областта на средното образование.
Регионалните инспекторати по образованието са юридически лица. Те са специализирани органи на МОН за
оперативно управление на териториалните образователни структури. По-голямата им
управленска самостоятелност се съчетава с повишаване на техните отговорности
образованието се извършва с цел по-пълна изява на експертните компетенции.
Териториалното
разпределение на инспекторатите по об и осъществяването на по-лесна
субординация при управлението на образователната система.
Общините участват в реализирането
на държавната образователна политика. Те разработват програми за развитие на
образованието на територията си. Осигуряват задължителното образование на
учениците, предучилищното възпитание и извънучилищните дейности на учениците.
Участват в управлението и осигуряват сграден фонд, материално-техническа база и
финансирането.
Училището е юридическо лице с определена
автономия. Управлява се от директор и педагогически съвет като специализиран
колективен орган за обсъждане и решаване на основни педагогически въпроси.
В организацията и управлението на училищните дейности конструктивно
участие вземат звената на ученическото самоуправление.
С цел подпомагане на учебно-възпитателния процес, стопанското и материално-техническото
осигуряване към училищата могат да се изграждат училищни настоятелства като
доброволни сдружения на родители, възпитаници на училището, граждани, готови да
съдействат за развитието на образователно-възпитателни процеси и
финансово-материалното осигуряване. Настоятелствата са изпитана форма за
демократизация на управлението на просветното дело и ефективен механизъм за
участието на обществеността в неговия напредък.
5. УЧИТЕЛЯТ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Успехът на всяка образователна система се предопределя от учителите.
Качеството на образованието на младите поколения зависи в значителна степен от
равнището на подготовка и квалификация на учителите, от тяхната професионална
мотивация, от желанието им за развитие и усъвършенстване.
Ролята и функциите на учителя са насочени към демократизиране и
хуманизиране на училището като образователна институция. Учителят
реализира държавната стратегия за обучение и възпитание, ориентирана към
развитието на всеки ученик. Той е двигател на промените в системата на средното
образование. Затова образователната система се нуждае от учители, които са
добри професионалисти, имат ясна мотивация за дейността си и потребност от
личностно развитие и усъвършенстване.
Подготовката на учители се осъществява във висши училища. Интегративният
характер на подготовката на учителски кадри изисква в много голяма степен
ориентация към практиката.
След придобиване на определен педагогически стаж учителите имат
възможност да повишават квалификацията си. Повишаването на квалификацията на
педагогическите кадри се осъществява на три равнища: училищно, териториално и
национално.
Важен момент в държавната политика в областта на средното образование е
повишаването на социалния и професионалния статус на учителя.
Създават се условия заплащането на учителския труд да се определя от
образователния ценз и педагогическия стаж, професионално-квалификационното
равнище, измервано в няколко кварификационни степени.
6. ФИНАНСИРАНЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Обучението за придобиване на общо и професионално образование в
държавните и общинските детски градини и училища е безплатно.
Безплатното обучение включва ползването на материално-техническата база,
кадровото осигуряване на учебно-възпитателния процес в урочните и извънурочните
дейности, масовия ученически спорт, организирания отдих и туризъм, здравното
обслужване на децата и учениците, учебниците и задължителните учебни помагала
до VІІІ клас включително. При определени условия на
децата и учениците се осигуряват безплатно общежития, храна, стипендии и
специално работно облекло.
За дейности, които са извън регламентираните чрез държавните
образователни изисквания, както и за професионално обучение след завършено
средно образование се заплащат вноски, определени с тарифи на министерството.
Издръжката на детските градини, училищата и обслужващите звена се
осигуряват чрез републиканския и общинския бюджети, както и от други
приходоизточници:
1. Постъпления от
извършване на образователни и административни услуги;
2. Приходи от
производствено-стопанска дейност на училищата;
3. Приходи от
училищни имоти, които се ползват само от училището;
4. Приходи
от ученически кооперации;
5. Приходи от
физически и юридически лица / родители, обществени и стопански организации/.
Предвиждат се данъчни преференции върху дейностите и имуществото на
държавните и общинските детски градини, училища и обслужващи звена.
Финансирането на учебните заведения и обслужващите звена се осъществява
на принципа на финансовата сметка за приходите и разходите и регламентирани
специфични икономически правила. Цели се гарантиране на финансово-икономическа
самостоятелност на училищата и тяхното счетоводно обслужване.
На национално равнище средствата за средно образование от държавния
бюджет се планират като относителен дял спрямо брутния вътрешен продукт на
страната.
От републиканския бюджет се финансират държавните училища, детските
градини и обслужващите звена. От общинските бюджети се финансират общинските
училища, детските градини и обслужващи звена.
Работните заплати, допълнителните възнаграждения към тях и
осигурителните вноски за персонала, зает в държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващи звена, се изплащат от републиканския бюджет.
Разпределението на бюджетните средства се извършва въз основа на
държавното образователно изискване за национални нормативи за издръжка на
единица показател / група, паралелка, ученик, възпитаник, участник в
извънкласни форми и занимания/, диференцирани по видове и степени училища и
детски градини, независимо от източника на финансиране.
Министерството на образованието утвърждава училищната мрежа, съгласувано
с общините. Общините определят мрежата на общинските детски градини.
При определяне на националните нормативи за издръжка се отчитат и
специфичните фактори като:
1. Планински и полупланински характер на релефа,
гранични райони и липса на транспортни връзки;
2. Необходимост от функциониране на паралелки /
групи/ с малък брой ученици;
3. Климатични
условия.
Общинските администрации разпределят определените от общинските съвети
средства за образование по отделни детски градини, училища и обслужващи звена в
съответствие с националните нормативи за издръжка, като им осигуряват финансова
самостоятелност.
Формирането на индивидуалните работни заплати на персонала, зает в
средното образование се извършва въз основа на класификатора на длъжностите с
отчитане на образователния ценз, педагогическия стаж, личната квалификация на
педагогическите работници и специалните условия на труд.
Допълнителното материално стимулиране на персонала се диференцира в
зависимост от реалните резултати от дейността на отделния учител.
Получените приходи от извършването на услуги и производството на
продукция от детските градини, училищата и обслужващите звена се освобождават
от всякакви данъци.
Към Министерството на образованието се създават фондове за
решаване на важните задачи в средното образование, строителството на определени
обекти, квалификацията на педагогическите кадри, стипендии, специфични
осигурителни, застрахователно-спестовни и други дейности, средствата за които
се набират от бюджета и от други източници.
За нормалното протичане на учебно-възпитателния процес се организира
централизирано договаряне и осигуряване на важни материално-технически и
учебно-технически средства, горива и др. Новото строителство, реконструкцията и
модернизацията на детските градини, училищата и обслужващите звена в общините,
министерствата и другите ведомства се съгласува с министерство на образованието.
Когато в изпълнение на съответните закони се извършва реституция върху училищни
земи и сгради, се създават условия за компенсиране на правоимащите с държавни и
общински земи и сгради.
Министерствата, ведомствата и общинските съвети предоставят на държавните
и общинските училища, детски градини и обслужващи звена за безвъзмездно
стопанисване и управление ползваните от тях имоти.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Този документ съдържа намеренията за развитие и усъвършенстване на
образователната система в България през следващите 5 години. За осъществяването
им трябва да се приемат основните
закони и подзаконови нормативни актове, които регламентират промените. Трябва
да се усъвършенства съществуващата и да създаде нова нормативна база за
осигуряване на методическа, кадрова и организационно-управленска автономия на
училището и на инспекторатите по образованието, както и да осигури постоянна
адекватна и гъвкава връзка на управлението със системата и с другите обществени
структури.
II. СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Съществен ориентир на работата по развитието и модернизирането на
висшето образование в България и на неговото хармонизиране в европейски план се
явява критичният поглед върху сложилите се тенденции на развитие на висшето
образование в света. И разбира се, най-важният въпрос, на който трябва да се
даде отговор, е и ще бъде:
1. От какви специалисти има нужда бъдещето?
Всяко време се характеризира
с едно или друго търсене на професии и университетските специалности. А това
търсене се формира не само от обективни фактори, но и от идеологически. За
съжаление, при избора на професия и специалност от кандидат-студентите много
често влияе и даже надделява модата, надделяват несъществени страни на
професията и специалността. С изместване на интереса на кандидат-студентите се
характеризира и избора на специалност в даден университет. Преструктурирането
във времето в интереса на кандидат-студентите към професиите и специалностите е
напълно естествено и закономерно. Както бе посочено, за съжаление, нерядко това
преструктуриране е базирано на модност, а не на истинските достойнства на една
професия и специалност. Изпреварващото коректно извеждане и разкриване на
истинските изисквания на живота във времето към професиите и специалностите е
от много важно значение за учебните институции. Една от най-скъпите инвестиции
е тази в образованието на хората. По тази причина разминаването между обективно
необходимите на дадено време специалисти и подготвяните от образователната
система на дадена страна специалисти може да бъде с фатални последици за
нейното стопанско развитие. Именно за това е необходимо системно да се
разработват дългосрочни прогнози за бъдещите нужди от специалисти във всички
клонове на живота.
Информираността за изискванията на бъдещето към бъдещия специалист с
висша квалификация е ключов фактор както за страната, така и за университетите,
техните катедри и факултети, така и за ефективното и достойно интегриране на
българската образователна система в единния европейски пазар на образователни
услуги. Разкриването на тези изисквания, разбира се, не е елементарна задача. Относително по-лесно могат да бъдат
идентифицирани онези потребности от бъдещи специалисти. По повод на тези
потребности е важно да се предвидят бъдещите промени, онези днешни потребности
от специалисти, които след десет години ще отпаднат или ще се модифицират
основно. Далеч по-трудно е идентифицирането на потребностите от нови
специалисти с висше образование. Базов източник на информация за изследване на
потребността от кадри са работодателите. Но този източник не бива да се
абсолютизира и митологизира. Не винаги те могат да бъдат надежден източник на
информация за потребността от кадри в бъдеще, особено за по-отдалеченото
бъдеще, свързано с по-кардинални промени в изискуемото качество на подготвяните
специалисти.
Ако бъдещето относно една достатъчно верифицирана номенклатура от
специалности, не е чак толкова ясно и очевидно, то в един по- гресиран вид
бъдещето е с по-ясно очертани контури. Тези контури са обосновани на широка
основа в специализираната литература. Обосновани са три типа специалисти, от
които ще се нуждае бъдещето. Най-напред то ще се нуждае от традиционни специалисти
за нуждите на производствената система. На второ място, това е бъдещата
потребност от специалисти по рутинни персонални услуги. Тези два типа
специалисти ще имат за поле на изява различните страни на живота и на
икономиката. Такова поле ще предоставят различните нива от пирамидалната
отраслова структура съответно на производствената система, системата на
услугите. Такова поле ще предоставят трите на които се развиват отношенията на
обуславяне в икономическата система.
Без двата типа рутинни специалисти не биха могли да функционират
нормално и ефективно различните подсистеми и страни нито на националната
икономическа система, нито на регионалната икономическа система, нито на
фирмената стопанска система, нито на организациите с идеална цел. Но за развитието
и функционирането на различните стопански системи от особено значение ще бъде
един нов тип специалисти - тези на символните аналитици. Ролята и значението на
този трети тип специалисти ще нараства експоненциално.
Най-съществените качества на символния аналитик са: способността за абстракция, за системно мислене, въображението. Тези
качества на професията на бъдещето са факторът, който стои в основата на успеха
на организациите и на обществото. Защото това са хората, способни да откриват и
създават нови възможности за развитие на стопанската система, в която работят
или за която отговарят. Това са хората, които са способни да творят промяна.
Такива специалисти са символните аналитици. Те са способни не само да решават
възникнали проблеми, но за разлика от представителите на рутинните професии, те
преди всичко са способни да откриват причините за появата на проблемите, те са
способни да изследват и управляват причинно-следствени отношения от по-висок
порядък. Това са хора, които не само изпълняват, но и са способни да творят.
И така, бъдещето ще се нуждае и от рутинни специалисти по производствени
услуги, и от рутинни специалисти по персонални услуги, но най-вече то ще
изпитва експоненциално растяща нужда от специалисти тип символни аналитици.
Символният аналитик е обречен да бъде професията на бъдещето. Старата икономика
имаше нужда от един тип професионалисти, а новата икономика, в която все
по-определено навлиза светът, от друг род специалисти, от хора с оригинално
мислене. За създаването на такива хора е противопоказна традиционната система
на образование.
Вторият голям въпрос, който трябва да получи отговор, се отнася До
начина на подготовка на необходимите специалисти в бъдещ
За целта е нужно коренно изменение в системата на обучение, при която
знанието не се разглежда като крайно, а като непрекъснато развиващо се.
Създаването на символния аналитик изисква замяна на представата за знанието
като затворено в един съд и като процес на "изпиване" на това
съдържание от обучавания. Най-важното за създаването на символния аналитик е
импрегнирането му с философията на системното мислене, системния подход, с
представата за непрекъснато развитие на това знание, с подготовката му да
продължи да се обучава сам.
В старата икономика "професионалист" беше този, който е
овладял определена област от знанието. Знанието
се разглеждаше като предварително съществуващо, като готово за усвояване. То
беше и е записано в прашни томове или е кодифицирано в точни правила и формули.
Щом като студентът прилежно "погълне" знанието и мине през изпит за
потвърждение на "поглъщането", той получаваше и получава автоматично
съответния сертификат. И този диплом бе и е необходимото и достатъчно
условие за доказване на
професионализма в съответната област.
Но в новата икономика не е необходимо владеенето на старите области
знания, защото символният аналитик може да "загребва" от
съществуващите масиви от знанието с едно чукване по компютърния клавиш. Факти,
закони, формули и правила са леснодостъпни. Това, което е много
по-важно, са способностите ефективно и творчески да се използва знанието.
Притежаването на професионално свидетелство най-често не е гаранция за
такава способност. Нещо повече, традиционното професионално образование,
което набляга върху механичното
усвояване на знанието за сметка на оригиналното мислене, най-често се оказва
спирачка пред творческото използване на знанието. Съществена слабост на
традиционната система на образование, която се проявява в годините на деловата
кариера на професионалиста, е склонността му да вижда действителността като
серия от статични снимки. Оказва се, че традиционната система на
образование може да е ефикасна система за
предаване на отделни данни, но не и за внушаване на мъдрост. Това, което
всъщност обучаваният научава чрез традиционната система на образование, е, че
светът е съставен от отделни части, всяка от които може да се разбере и
изследва изолирано от другите. За да открива нови възможности, обаче, човек
трябва да може да вижда цялото и да разбира процесите, чрез които частите на
действителността са свързани в едно. В реалния свят въпросите рядко се появяват
ясни и лесно разделими.
Символният аналитик трябва непрекъснато да се опитва да различава
по-големите причини, последствия и взаимоотношения. Това, което изглежда проста
задача, поддаваща се на стандартно решение, може да излезе симптом на
по-фундаментален проблем, който сигурно ще се покаже другаде в различна форма.
Решавайки основния проблем, символният аналитик може да добави значителен обем
ново знание. Образованието на символния аналитик поставя ударението върху
системното мислене. Вместо да се учат студентите как да решат проблема, който
им се поставя, те се учат да изследват защо е възникнал проблемът и как той е
свързан с други проблеми. Ако традиционната система на образование подготвяше
специалиста за ролята му на добър изпълнител на съществуващи алгоритми на
управление на естествените, технически, икономически и социалните системи,
символният аналитик се готви преди всичко да създава нови по-съвършени и
продуктивни алгоритми на управление на съответните системи.
Изрично трябва да се посочи, че въпросът за прехода от традиционната
система на обучение, характерна за старата икономика към системата на
подготовка на професионалистите- тип символен аналитик, необходими на новата
икономика, разкрива широко поле от възможности пред академичната мисъл на
България. Обстоятелството, че в областта на изграждането на единния европейски
пазар на образователни услуги няма сложили се факти, че предстои създаването на
такива факти, поставя България в благоприятна позиция, разбира се, не само нея
– в смисъл на това, че тук не предстои борба за намиране място под слънцето на
формиран пазар, а предстои борба за формиране на пазар. Тази ситуация разкрива
пред България благоприятни перспективи за участие както в разработката на
идеологията, на философията на интегрираната европейска образователна система,
така и на разработката на технологията на създаване на тази система, така и в
самия процес по създаване на системата.. Затова е целесъобразно изграждането на
институция, която да инициира и оглави разработката на проект за европейското
бъдеще на българското образование. Модернизацията на образователната система на
България и превръщането й в еталон на конкурентоспособна система ужасно много
се нуждае от това тази образователна система да вземе собствената си съдба в
собствените си ръце и да не позволи друг да решава съдбата й. Представителите
на академичната общност не трябва да бъдат наблюдатели, съзерцатели, кореспонденти
на своята съдба. Те трябва да станат проектанти на бъдещето на образователната
система, на която принадлежат. Трябва да се осъзнае и проумее простата истина,
че бъдещето на образователната система на България в много голяма степен ще
бъде такова, каквото нейната академична общност съумее да го види и после се
организира да го сътвори.
2. Слаби места и проблеми на Висшето образование в България
Основните проблеми на сега функциониращата в България система за Висшето
образование намират израз в:
Масовизация
на висшето образование.
Достъпът до висшите училища в момента е достатъчно широк, като броят на
свободните места в държавните университети се доближава до броя випускници от
средните училища. Една изненадваща черта на българското висше образование е
големият брой институции в сравнение с размера на страната, както и това, че
между тях има толкова много съвсем малки по размер институции за висше
образование. В България в момента има 53 висши учебни институции, в това число
16 частни. Масовизацията би трябвало да разшири частното обучение, но да не
засяда и без това раздутия прием в държавните висши училища, чиито випускници
са с посредствени и недостатъчни знания. Именно безконтролния прием на студенти
в последните години е този, който сваля рейтинга на българското образование.
Големия брой безработни и нереализирани висшисти, говори за слаба икономика на
държавата и слабо висше образование. По този начин на пазара на труда няма
доверие на издадените масово дипломи на неподготвени специалисти и влага
допълнителни средства за обучение на персонала, пренебрегвайки недостатъчните
знания, придобити в университетите.
Структурна и финансова неефективност – на системата като цяло и на
отделните ВУ.
Наблюдава се липса на разнообразни източници за финансиране на висшето
образование, както и неефективна система за финансиране и разпределение на
държавната субсидия. Ниска е обвързаността между резултатите от оценката и
начина на финансиране на държавните висши училища. В областта на финансирането
основните проблеми на висшите училища произтичат от: разпределянето на
държавната субсидия на базата на неадекватен на сегашните национални условия
принцип, който не позволява нито развитието, нито поддържането на висшите
училища; неефективното използване на наличните средства, при което реално само
една малка част от тях са инвестиции в учебния и научно-изследователския
процес; ниска прозрачност и публичен контрол върху начина на използване на
ресурсите; липса на целенасочени усилия за осигуряване на разнообразни
извънбюджетни източници за финансиране и др.
Ниско качеството на образованието, поставящо акцент върху
изпълнението на формални критерии и стандарти, и определяно на принципа на
централизирания държавен монопол; подходът към осигуряването на качеството
като към отделна функция, а не като интегративно свойство на цялостния
механизъм на университетския живот.
В условията
на динамично променяща се и отворена социална среда статичното и
недиференцирано определение на качеството като абсолютен общ стандарт е
неадекватно. Съвременните реалности изискват едно по-гъвкаво разбиране на
качеството, при което то се дефинира като съответствие на определена цел и се
обвързва с доказателства за непрекъснато усъвършенстване. Това разбиране на
качеството е в съзвучие със задачата за изграждане на различни ориентации на
степените на висшето образование и различни профили на специалностите като
средство за по-добра адаптация към променящите се условия на пазара на труда.
През
последните години както сред академичната общност, така и в политическите
среди, настойчиво се поставя проблемът за качеството на нашето висше
образование под натиск и от бизнес елита. Възприетият досега подход и
предлаганите мерки обаче са обречени на неуспех, защото: се основават на неясно
и неадекватно на съвременната ситуация разбиране на качеството на висшето
образование (което не е пряко обвързано със стандарти за резултата от
академичните дейности); разглеждат проблема за качеството изолирано от
проблемите на цялостното функциониране на системата за висше образование;
отдават предпочитание на стандартите на входа на системата и вътре в нея за
сметка на тези на нейния изход.
Липсата на ефективна свързаност между развитието на висшето образование,
от една страна, и променящите се индивидуални потребности и изисквания на
пазара и обществото, от друга.
В последните години става все по-изразена тенденцията на липса на съответствие
на предлаганото образование и потребностите на пазара на труда. Планирането на
приема на студенти не е съобразено с нуждите на пазара на труда. Съществува
недостиг на специализанти в техническите области (природо-математическите и
инженерните специалности). На страната са нужни повече такива кадри, но
последните години интересът на студентите е насочен повече към хуманитарните
науки и икономиката.
3. Приоритети на висшето образование в България и необходимите насоки за
промяна
Утвърждаване на нов модел на изграждане и управление на системата за
висше образование и на отделните висши училища чрез предефиниране на ролята на
държавата и промяна на механизмите на взаимодействие между държавата, органите
за автономна академична саморегулация, институциите за висше образование и
мрежата от адресатите на висшето образование.
Обосновка:
Нужен е нов модел на изграждане и управление на системата за висше
образование и на отделните висши училища, лежащ върху принципите на значителна
държавна дерегулация, постоянно актуализирана информационна обезпеченост и
анализ на управленската информация, институционална отговорност – както
вътрешна, така и пред обществеността, - прозрачност, публичен контрол и открита
академична конкуренция.
Необходимо е предефиниране на ролята и функциите на държавата по
отношение на висшето образование като ясно се разграничат нейната роля на
собственик по отношение на материалните активи на част от висшите училища от
другите нейни функции. Тези различни и непроизтичащи от собствеността върху
трайните активи на някои висши училища основни функции на държавата се отнасят
до регулирането на финансирането, нормативното и информационно обезпечаване
(създаване и актуализация) на цялата система за висше образование; до
поддържането на механизми за контрол над спазването на законосъобразността и на
принципите на системата за висше образование; както и до провеждането на
собствени образователни политики по конкретни приоритети в съответствие с
динамиката на общественото развитие.
Провеждането на такъв тип държавна политика във висшето образование се
надгражда над и влиза във взаимодействие с механизмите за саморегулация във
висшето образование. Саморегулацията е възможна на базата на функционирането на
вътрешно-институционални органи и механизми на управление и контрол в
академичния живот. Определящо условие за успешното функциониране на висшите
училища в новите условия е изграждането в тях на институционален капацитет и
способности за стратегическо планиране и развитие. Ефективното функциониране на
системата за висше образование е пряко зависимо от нейното информационно
обезпечаване. Поддържането на добра информационна система не е допълнителна, а
неотменна стратегическа предпоставка за утвърждаването в нея на нов модел на
управление.
Основни
насоки на дейност:
1. Приемане на Нов закон за висше образование, който да бъде инструмент за
практическа реализация на насочената към развитие политика чрез принципите на
академичната конкуренция;
2. Създаване на капацитета на управленския състав на висшите училища за
стратегическо планиране, управление и развитие, за да се отговори на новите
институционални потребности, произтичащи от императивите на наднационалната
конкурентна среда;
3. Стимулиране на институционалната специализация на отделните висши
училища на всички равнища – предметно, социално-целево, организационно с оглед
постигане на максимална институционална ефективност;
4. Изграждане и поддържане на цялостна нова информационна система на
висшето образование, предоставяща данни по съпоставими за различните висши
училища показатели за учебните програми в тях, условията на обучение,
реализацията на випускниците, бюджета на институцията, както и информация за
развитието и потребностите на пазара на труда.
Постигане на ново качество на висшето образование чрез утвърждаването на
академични стандарти на неговия изход и чрез системата за постоянно управление
на качеството на низово академично равнище, включваща като свой елемент
публична откритост на резултатите и на показателите за ефективност;
Обосновка:
Качеството на образованието е пригаждането на институцията към мисията,
визията и целите, базирано на непрекъснатото усъвършенстване на академичното
обучение, на научно-изследователската дейност и услугите за обществото. То е
феномен на еволюцията, промяната и придвижването на училището към хоризонта на
бъдещето и динамично променящите се цели. Качеството е пространството, в което
се пресичат социалните потребности и интереси на личността (студентите),
обществото (представлявано от държавата), висшето училище (представено в учебния
процес от конкретния преподавател), потребителите на кадри (фирмите и
организациите). То интегрира в себе си поставените цели, инвестираните ресурси
(материални, интелектуални, времеви, финансови и информационни) и получените
крайни резултати на изхода на академичните дейности. Качеството следва да
бъде определящата характеристика в устойчивото развитие на училището и
ключовото послание към академичния състав. В приложен аспект управлението
на качеството във ВУ включва използването на механизми за:
1. Въвеждане на високи, пазарно ориентирани академични стандарти,
хармонизирани с водещите европейски университети;
2. Подобряване качеството на предлагания диверсифициран портфейл от
образователни услуги;
3. Изграждане, поддържане и използване на информационен масив за
осигуряване на качеството;
4. Одитингът на резултатите за качеството и съответствието му на
стандартите, наложени от външната икономическа среда;
5. Отчетността за ефективното използване на ресурсите за осигуряване на
качеството
Повишаване на квалификация и преквалификация не са основни приоритети на
висшето образование, както и увеличаване на хората с висше образование.
Необходимо е да се наблегне на качеството на образованието, на научно-
развойната дейност, на подобряване на учебните и социалните условия на учащите.
Функцията на университета е да бъде научен център и двигател на една
конкурентноспособна икономика, а не да бъде център за квалификация.
Реалното и
забележимо подобряване на качеството на нашето висше образование е възможно
само чрез промяна на цялостния начин на неговото управление, организация и
финансиране. В тази връзка изграждането на вътрешно университетски системи за
оценяване и поддържане на качеството и функционирането на НАОА следва да се
разглеждат като важни, но не достатъчни стъпки за решаването на проблема.
Реализирането на ново качество на висшето ни образование има като своя
нормативна предпоставка дефинирането на степените във висшето образование
(бакалавър и магистър) на основата на интелектуалните и професионални
постижения на студентите (разбрани като постигнати учебни резултати и
компетенции – общи и специални), а не на срока на обучението им, както и на
стандарти за компетентности, обвързани с конкретните специалности. За
реализиране на институционалната стратегия по качеството е необходимо всяко
управленско ниво във ВУ да задава рамковата стратегия на по-долните нива, които
да дефинират собствените си стратегически цели и намерения за подобряване на
качеството. Необходимо е въвеждането на работещи системи за контрол на
качеството и мотивационна среда за организиране на нововъведенията. Това ще
направи ВУ по-адаптивно, гъвкаво, професионално отговорно пред обществото, с видими
резултати пред студентите, преподавателите, фирмите-работодатели, институциите
на трудовия пазар.
Основни
насоки на дейност:
1. Активно
участие на страната ни в Европейската мрежа за осигуряване на качеството,
Европейската асоциация на университетите, Европейския консорциум по
акредитация;
2. Изграждане
на действена информационна система, която своевременно да прави достояние на
отделните висши училища резултатите от процесите на европейско ниво в областта
на осигуряването на качеството, без да се изчаква посредничеството на
изпълнителната власт;
3. Съдържателно
и нормативно дефиниране на образователните степени на основата на
интелектуалните и професионални постижения на студентите;
4. Съдържателно
и нормативно разработване на академични стандарти (по специалности и програми)
от институциите за висше образование;
5. Включване
на студентското мнение и мнението на работодателите като важен елемент във
вътрешно университетските системи за поддържане на качеството;
6. Изработване
и поддържане на публични рейтинги на висшите училища от независими институции;
7. Стимулиране
диференцираното заплащане на преподавателите на базата на резултатите от
периодични атестации, както и обвързването на кариерното развитие с резултатите
от атестациите.
8. Издигане реалния авторитет и влияние на
преподавателите в професионалната среда, бизнеса, публичните структури и
обществото като цяло;
9. Повишаване качеството на подготовката на студентите като ресурс
на входа с техния интелектуален потенциал и участие в активното усвояване на
знанието по учебните програми, с равнопоставеността им в академичния диалог с
преподавателя;
10. Повдигане качеството на процеса на обучението,
базирано на приложението на новите информационни и образователни технологии, на
подготовката “чрез правене” в и извън университета;
11. Прозрачността на академичните процедури, което ще
рече студентите да имат информация за свободен избор на най-качествените
програми, обучение, академични курсове и преподаватели, отговарящи на техните
квалификационни потребности и на изискванията на бъдещите им потенциални работодатели;
12. Стимулиране развитието на всяка академична структура на ВУ,
“сътворяваща качеството” във всички етапи, компоненти и процеси, свързани с
обучението и подготовката на студенти.
13. Търсене на персонална отговорност за качеството на всички
университетски равнища, вкл. персонализиране на отговорността на нива
преподавател, учебна дисциплина и катедра; поставяне в променената
образователна среда (студента с неговите нови роли в учебния процес, права,
задължения и отговорности в академичния живот.
14. Преподаване
чрез методи нови – интерактивни
15. Засилено компютърно и езиково обучение, обучение в
предприемаческо поведение
16. Подобряване
качествата на учебниците
17. Разширяване използването на електронно учебно
съдържание и оn-line обучение
18. Осигуряване на адекватна система за оценяване на
студентите – отсъствия, участия в семинарни занятия, презентации, доклади,
изпити и др.
19. Издаване
на Европейско дипломно приложение
20. Поддържане на база данни за заетостта на завършилите студенти и
мониторинг на тяхното кариерно развитиe.
Осигуряване на ресурсна и финансова ефективност с оглед целите на
академичното развитие и стимулиране чрез диверсификацията на източниците на
финансиране в условията на публична прозрачност и създаване на механизми за
академична отговорност.
Обосновка:
Финансирането на висшето образование е сравнително по-децентрализирано
отколкото това на средното. Всяко държавно висше училище съставя,
изпълнява, приключва и отчита самостоятелен бюджет. Правилата за формиране на
бюджета на основните звена се определят в Правилника за дейността на висшето
училище. Всяко висше училище има право да формира собствени фондове и
самостоятелно да определя условията и реда за тяхното изразходване. Така в
приходната част на бюджета на висшето училище се включват субсидия от държавния
бюджет; финансова помощ от общините; дарения; собствени приходи от
научно-изследователска, спортна, консултантска дейност, такси за кандидатстване
и обучение, такси административни услуги и други дейности. Субсидията от
държавния бюджет се приема от Народното събрание като размерът на издръжката за
всяко училище се определя от броя на студентите, професионалните направления и
оценката при акредитацията на съответното висше училище.
Интернационализация на висшето образование и включването му трайно в
международни академични мрежи
Обосновка:
През последните десетилетия е налице разрастващ се процес на
интернационализация на висшето образование, реализиращ се чрез засилена
мобилност на студентите и преподавателите, създаване на чуждестранни висши
училища, както и чрез стремеж към постигане на съгласуваност и съпоставимост на
предлаганите в различните страни образователни квалификации. Практиката досега
бе мобилността на студентите да се съсредоточава на ниво “магистър” и “доктор”.
Днес интернационализацията на висшето образование започва още в първата му
степен – бакалавър.
Процесите на икономическа и културна глобализация, както и все
по-мощното развитие на съвременните информационни и комуникационни технологии,
създават обективни предпоставки за разгръщане на интернационализацията на
висшето образование. Нито е възможно, нито е желателно страната ни да
предприема опити за затваряне спрямо външните влияния чрез ограничителни и
забранителни законодателни разпоредби. Единственият начин да бъдат
предотвратени негативни последици от интернационализацията на висшето
образование (масова преориентация на студентите към следване в чужбина или в
чуждестранни висши училища) е да нарасне конкурентно-способността на
българските висши училища.
Мобилността е показател за интегриране в европейското пространство на
висшето образование. Чуждият опит учи, че усвояването на международната
практика и знания, съответстно стандарти и качество, са невъзможни без
мобилност на партньорите в образованието, без международно сътрудничество и
международно участие. Международната мобилност ще допринася и за по-активно
научно обслужване на държава, общество, наш и чуждестранен бизнес. Главния
проблем тук е липсата на интерес от страна на преподавателите. Мобилността на
преподаватели във всички форми не надвишава 5% от основния състав. Особено
силно нежелание се наблюдава при възрастта над 55 години. Незадоволителна е и
мобилността на младите преподаватели, малко са тези, които заминават да защитят
дисертация в университет на ЕС. Нямаме и договорена обмяна на докторанти за
обучение. Колкото до мобилността на студентите, проблем създават различията
между учебните планове.
Основни
насоки на действие:
1. Изграждане на реално функциониращи мрежи между български и
чуждестранни висши училища въз основа на съвместно-изпълнявани дейности;
2. Привличане
на чуждестранни преподаватели;
3. Стимулиране (и законово регламентиране) на нови форми на образователен
обмен в рамките на европейското сътрудничество като двойните образователни
степени, съвместни магистърски програми и други;
4. Привличане на чуждестранни преподаватели като външни
оценители;
5. Създаване на национален фонд за подпомагане научните специализации и
командировки на българските преподаватели;
6. Цялостно преосмисляне на организацията и начина на функциониране на
висшите училища (в това число и на механизмите на финансиране) във връзка с
императивите, произтичащи от свободното движение на студенти и реалното
въвеждане на системата за трансфер на кредити.
III. ПРИОРИТЕТИ НА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ
Българската образователна политика издига няколко приоритети на
национално равнище:
1. Издигане на
образованието в първостепенен приоритет на държавната политика.
2. Въвеждане на
всеобщо предучилищно образование.
3. Развитие на базисно образование на всички като основа за
качествена профилирана и професионална подготовка, и учене през целия живот.
4. Развитие на актуална мобилна система
за професионално образование в условията на пазарно стопанство.
5. Предприемане на специални грижи и внимание за
образование на деца в неравностойно социално положение, на тези със специфични
образователни нужди, както и за деца в риск.
6. Развитие на мрежата от
актуални и мобилни формални и неформални форми за образоване на възрастни като
основа за успешна реализация и учене през целия живот.
7. Да се изгради съвременна учебна среда, която да
осигури условия за висококачествено образование.
Повишаване на
социалния и професионалния статус на българския учител.
Реализацията на целта на различни направления е отразена в действащата в
момента нормативна база, изразена в Държавните образователни изисквания за
учебното съдържание. Поради това вниманието е насочено към очертаване характера
на онези приоритети, намиращи отражение конкретно в учебното съдържание.
Интегративен подход
Концепцията за интегрираното обучение е един от актуалните въпроси в
държавната образователна политика. Интегративният подход като нормативна
изходна позиция е заложен с категоричен акцент в конструирането на образователната
система и изисква специално внимание в реализирането на новата образователна
политика. Интеграционните промени се изразяват в няколко аспекта. На първо
място и първостепенна промяна е превръщането на училището от институция за
изпитване в училище за всички. Девизът на новата образователна политика е
„Обучение за всички в училище за всички”. Това предлага кардинална промяна в
съдържанието на категорията „интегриране”. Реализацията на интегративния подход
изисква внимателно осмисляне на подходите, методите, средствата и формите на
обучение, подпомагащи интегрирането на знанията, тяхното откриване и
систематизиране в една цялост. Интегративността се явява като възможност за
преодоляване на фрагментността на познанието и насочва действията на субектите към
разкриване на многопосочни значими връзки и отношения. Ето защо е необходимо да
се подбере такава технология за работа, която ще позволи всестранно отразяване
на изучаваните явления и включването на ученика в активна самостоятелна
дейност. Свързването на образованието с интересите на детето не би следвало да
бъде епизодично, в много случаи и подценяващо явление, а преди всичко постоянна
характеристика на обучението. Това е едно от безспорните доказателства, че
детето е водеща ценност за образователна система и интегративността е гаранция
за едно по-високо хуманизирано мислене.
Гражданско образование
Гражданското образование е обществена потребност. С нейна помощ
подрастващите усвояват различни социални роли, подготвят се да поемат
персонална отговорност, запознават се със своите права и задължения, подготвят
се за активно участие в живота на обществото, обучават се в дух на
толерантност, изграждат у себе си способност за самооценка и самокритика.
Гражданското образование е неделима част от общото образование, поради което
намира своето централно място в новата нормативна наредба.
Гражданското образование е част от образователния процес, която е
насочена към изграждане на социалната култура на учениците. С помощта на
гражданското образование подрастващите усвояват различни социални роли,
подготвят се да поемат персонална отговорност, запознават се със своите права и
задължения, подготвят се за активно участие в живота на обществото, обучават се
в дух на толерантност, изграждат у себе си способност за самооценка и
самокритика.
Гражданското образование в България има както свои традиции още от
епохата на формирането на Модерната българска държава, така и редица проблеми, породени от дефицита на демокрация и
редуцирането на гражданската мисия на образованието в България през втората
половина на ХХ век. По-важно е обаче, че динамичната ни Съвременност изправя
българското училищно образование пред предизвикателства, които не могат да
бъдат успешно посрещнати без качествено гражданско образование. През втората
половина на 90-те години на ХХ в. са направени няколко важни стъпки, насочени
към утвърждаването на гражданското образование като основа за личностното
развитие и подготовка на младия човек за социална реализация. През 1995 година
България подписва споразумение за асоцииране към ЕС и се задължава да покрие
предприсъединителните критерии за членство. Един от тези критерии е и
провеждането на реформа в образователната система, която стартира през 1999
година. Важна част от извършената образователна реформа е въвеждането - за
целия образователен курс, на културнообразователната област "Обществени
науки и гражданско образование", където гражданското образование е
интегрален елемент, осигуряващ връзките между отделните предмети в областта и
задаващ нейната цялост. По този начин законодателната рамка на Гражданското
образование в българското училище е в общи линии определена: от двете възможни
системи за преподаване на гражданското образование - като самостоятелна учебна
дисциплина, или като интегрирана междупредметна дисциплина, българската
образователна система избира втората. В много отношения този избор е модерен и
с по-висок потенциал за постигане на устойчиви резултати. Той е също така и
по-сложен за реализация, защото предполага комплексна система за квалификация
на преподавателите по всички предмети от културнообразователна област
"Обществени науки и гражданско образование" и функциониращи механизми
за гарантиране на адекватно покриване на стандартите за учебно съдържание по
гражданско образование на ниво учебни програми, учебна и учебно-помощна
литература, методика на преподаването и оценяването и др. За разлика от
законодателната рамка, тези мерки изискват повече време и ресурси, които могат
да бъдат осигурени само с обединените усилия на всички участници в
образователния процес - училищната общност, националните институции и
гражданските организации от всички видове, които са заинтересувани от доброто
качество на българското образование.
С въвеждането на гражданското образование в учебните програми се дава в
възможност личността да придобие необходимите знания и умения за изпълнявана на
своята социална роля, учениците се учат на критично мислене, хуманизъм и
социална активност, самоопределят своята националност, етнокултура, социална и
групова идентичност, учат се да преодоляват авторитарния стил на мислене,
научават се да проявяват търпимост и компромиси, да живеят и работят заедно с
другите , да зачитат правата и мнението на другите, да приемат различията и
чуждото мнение. Всичко това подпомага за изграждането на гражданската култура,
което се явява приоритет на новата образователна политика.
Здравно образование
Най-важната задача на педагогиката през всички епохи на развитие е
отглеждането на здрава и пълноценна личност. Сред идеалите на личността
на XXI век основателно се поставя
на първо място необходимостта от осигуряване и гарантиране на здравословен стил
на живот. Поради това здравната национална политика у нас е насочена към
профилактиката на заболяванията и промоция на здравето, свързана е с
оздравяване на околната среда и утвърждаване на здравето като ценност.
За да може подрастващият да поеме отговорност за своите действия и
постъпки пред себе си и пред другите хора, трябва чрез образованието да се
придобият умения за активно вземане на решения, съобразно ценностите и поемане
на отговорности по въпроси от личен и обществен характер.
Разработена е програма, която обхваща обучението от І до XІІ клас, която цели да подготви младите хора да се предпазват от
заболявания, травми и рискове, да ги мотивира и насочва към здравословен стил
на живот. Oсновната идея на програмата е здравните акценти
да намерят място в онези методически единици от изучаваните учебни дисциплини,
които са най-близо до съответното проблемно направление.
Педагогическата практика красноречиво говори, че здравно-възпитателните
училищни програми, разработени до момента у нас, не са в състояние да подобрят
статуса на здравната култура на подрастващите. Въпреки че въпросите за
рационално хранене, физическа дееспособност, тютюнопушенето, алкохолизмът,
личната хигиена, профилактиката на някои заболявания и др. традиционно
присъстват в тези програми, възпитателният ефект от тях е нищожен. Рисковото
поведение при учениците в различните си варианти заема все по-застрашителни
размери и неминуемо води до неблагополучия от здравословен характер.
Става ясно, че всички направени до момента здравнообразователни реформи
не могат да постигнат целите си, ако опазването на здравето и живота на нашите
деца и възпитанието в дух на хуманизъм не се превърнат действително в
национални приоритети.
Религиознание
С въвеждането на религиозното образование, международното
законодателство очаква от училището да даде на детето инфорамция за неговата
традиционна религия и нейните ценности.
Религиознанието не е сред приоритетите на приложната педагогическа
наука, но може да е сред най-интересните й постижения. Главната липсваща
предпоставка за това е подходящото съотношения на светски и духовни фактори при
все по-трудния процес на формиране на ценности при подрастващите, което е и
основен проблем при изграждането на концепцията за избираемата подготовка по
религия в началното училище. Социалните и религиозните потребности на личността
и обществото определят целите и задачите на този вид образование: културни,
нравствени или религиозни ценности ще се формират у децата при обучението;
знанията за каква социална реалност ще се дават; умения за каква среда ще се
изграждат.
Идеята за религиознание в една по-приемлива днес форма за традиционно
съдържание отговаря на очакванията на учители, родители, деца. Но само
професионализмът и творчеството в областта на образованието могат да дадат
необходимите знания и компетенции. Практическата ориентация на много нови
научни направления дава предимство на търсенето на начини за осъществяване на
възможното пред откриване на причините, които го правят неосъществимо. Днес
това е предизвикателство към общественото развитие, държавата и църковната
политика, но в сферата на образованието то най-реално може да се преодолее.
Интегриране на деца със специални образователни потребности
Тенденциите в социалната политика през последното десетилетие да се
подпомогне интеграцията и участието на деца със специални образователни нужди в
обществения живот и да се води борба срещу социалната им изолация. Това е много
важно за защита на човешкото им достойнство и за упражняване на човешките
права. Опитът в много страни показва, че приобщаването на деца със специални
образователни нужди най-добре се постига в интегрираното училище, което
обслужва всички деца от общността. Така те могат да постигнат най-добър напредък
и социална адаптация. Българската образователна система обаче няма изградени
традиции в интегрираното обучение на деца със специални образователни нужди.
Това нарушава и лишава децата от право на равен достъп и равни възможности за
физическо, духовно и социално развитие.
Съществува международно съгласие за интегративното образование.
Проблемът за българското образование е изключително важен, но и сложен поради
съществуващите значителни пречки за преодоляване на предразсъдъците и
стереотипите към хората са увреждания и интегрирането им в обществото.
Развитието на интегрираните училища като най-ефективно средство за постигане на
образование на всички трябва да стане ключова правителствена политика и за
получи привилегирована позиция в дневния ред на държавните институции на всички
нива.
Социалният модел определя като най-слабо средата за всички деца в
общообразователното масово училище, а нарушението на детето се определя като
изключение от обичайното развитие. Тук децата с проблем в развитието си са
деца-изключения, с необичайно развитие. Да си изключение, за детето означава да
не се чувства част от групата и да изпитва по-силен натиск да отговори на
социалните очаквания от него. Да си различен, означава да не можеш да изразяваш
себе си или да не можеш да преработваш информация по стандартен начин – затова
е нужна специална адаптация на стандартната образователна програма и специална
промяна на стандартната образователна практика. Затова и естествено се налага
новият обобщаващ термин за децата с нарушения – деца със специални
образователни нужди.
Мултикултурни измерения в образователната система
Съвременната ни история е изпълнена със събития, голяма част от които
имат съдбовно значение за човечеството. Особено важно е, че през XXІ век все още не може да бъде възприет като епоха на демократизация и
гражданско общество, дори и само поради факта, че много етнически групи нямат
статут на равноправни граждани на планетата. Именно този факт ни дава основание
да насочим вниманието си към мултикулрното образование.
Мултикултурният образователен процес предполага взаимодействие на
ценности, индивидуализиране в съответствие с равнището, възгледите,
потребностите и възможностите на отделните общности, съгласуване с възрастовите
особености на децата. Практиката на мултикултурното образование и възпитание е
ефективна само тогава, когато е единна, системна и последователна от страна на
всички компоненти – семейство, училище, детска градина, медии, малцинствени
групи и организации, обществото като цяло.
Интегративните процеси до голяма степен зависят от начина, по който
държавата се отнася и към своите малцинства. Във фокуса на образователните
промени се поставя въпросът за успешната интеграция на учениците от етническите
малцинства в българското училище. Този въпрос е многоаспектен и изисква
комплексно решаване.
Интегрираните училища са най-резултатния начин за изграждане на чувство
за солидарност между децата с особени нужди и техните връстници. Отделянето им
в специални училища, паралелки или групи като дълготрайни решения трябва да са
изключения, препоръчвани в редки случаи и то с оглед доброто на детето.
Сегашното състояние води към извод, че съвременното образование трябва
да е мултикултурно, с еднаква значимост както за мнозинството, така и за малцинството.
Мултикултурното образование предполага популяризиране на ценностите и културата
на малцинствата. Когато на учениците се даде възможност да изучават
повече за културата на другите, те са в състояние да разберат начина на живот
на малцинството, като по този начин се преборват със съществуващите
предразсъдъци. Именно смекчаване на различията, характерни за обществото ни, са
измеренията на новото образование.
WEB – базирано обучение
Една от най-важните промени днес е огромният обем от информация, която
затрупва хората и организациите, поради ниските цени на мултимедийните продукти
и тяхното разпространение, а също така и доставката им по различни възможни
информационни канали. Промените в обществото, неизбежно водят до цялостни
промени в образователната система, в средствата и методите за обучение.
Телекомуникационната и цифровата мултимедия създадоха нови възможности за
придобиване на знания, тъй като те активират повече човешки сетива. Последните
изследвания показват, че хората възприемат около 80% от наличната информация,
ако в същото време гледат, слушат и работят с нея. Новата реформа в
образованието ще се определя от промените в технологиите - доминиращата в
момента в училищата и университетите печатна технология постепенно ще бъде
заместена от цифровата мултимедийна технология и телекомуникациите. Все повече
и повече ще нараства нуждата от нов вид грамотност - мултимедийна грамотност,
например способността на хората да четат, пишат и комуникират чрез цифрово
кодирани мултимедийни материали, съдържащи текст, графики, анимации, видео,
звук.
WEB-базираното обучение се дефинира като съвкупност от специализирани
ресурси, методологии и формати, които позволяват на обучаващите се да получават
знания и умения чрез самообучение в асинхонен режим, при който те сами
определят скоростта на обучение, или синхронно, т.е. обучението се провежда в
реално време. Обучаващите се не само получават необходимия за тяхната
квалификация материал, но също така те на практика демонстрират във всички
момент нивото на познаване и усвояване на учебния материал.
Основни
характеристики:
1. Образователните дисциплини се базират не на печатни
учебни материали, а на електронни библиотеки и обектно-ориентирани мултимедийни
материали, които са достъпни за всички.
2. Учениците не получават готови познания, те трябва сами да ги
конструират, да се обучават индивидуално в зависимост от способностите,
интересите, предпочитанията и познавателните си способности. Те се
научават как да учат.
3. Учениците могат да взимат участие при
определянето на образователните цели и да поемат отговорност за тяхното
изпълнение. Те могат да контролират учебния процес, да работят в екипи, да
взимат участие в дискусии и да търсят ефективността от обучението, дори да
избират преподавателите си.
4. Преподавателите са по-скоро асистенти на
учениците, техни по-възрастни съученици, които им помагат да се научат как
най-оптимално да използват богатството от информационни ресурси в глобалната
информационна система и как да намерят най-подходящите учебни материали - как
да ги структурират и асимилират.
5. Преобладава така наречената проектна педагогика, която е характерна
предимно за университетите и професионалната квалификация, но напоследък все
повече започва да се прилага и в училищата. Постиженията на учениците се
оценяват на базата на постигнатите резултати, които могат да бъдат представени,
защитени и публикувани както локално така и глобално. Насърчава се
и самооценката.
6. Колективното обучение и работа преобладават над
конкурентното обучение. Глобалната информационна среда спомага за това, като
предлага различни софтуерни приложения, които подпомагат колективното обучение
и работа. Преподавателите могат да работят както индивидуално така и с малки
групи от ученици. Учениците могат да бъдат асистенти на преподавателите и да
помагат на своите съученици да се запознаят с новите софтуерни средства или при
разрешаването на някои конкретни проблеми.
7. Училището и университета са отворени за света - задачите и проблемите,
които се решават са от реалния живот и често са дефинирани от самите ученици.
Проблемите се решават колективно с помощта на преподавателите. Мястото,
времето, хардуерът и всички учебни материали и софтуер се използват много
гъвкаво и ефективно. Ограниченията за разстояние и време могат да се
превъзмогнат, а също така и обучението в класни стаи и аудитории, където се
изисква едновременно присъствие на преподавател и ученици. Учениците могат да
работят в динамична и интерактивна мултимедийна учебна среда, където далеч от
преподавателя и другите ученици всеки може да комуникира и работи с виртуални
приятели по целия свят. Ученикът става член на глобалните колективни
образователни общества.
Много добра стратегия. Искрено пожелавам успех с реализацията.
ОтговорИзтриване