ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ 2.0

1. Новото поколение обучавани

През последните няколко години настъпиха значителни промени в естеството на Интернет и хората, които го използват. Поведението, възгледите и ценностната система на едно поколение се формират както от културно-социалните фактори на обществото, в което то израства, така и от технологиите, които съпътстват достигането на неговата зрялост. Революцията в информационните технологии оказа значително въздействие върху децата, родени след 1981 г. и формира т. нар. „нет-поколение”.

Това поколение е уникално, тъй като е първото, израснало с цифрови технологии. То е не само технологично грамотно – то е технологично обвързано и зависимо. До навършване на 21 години, средният представител на „нет-поколението” има зад гърба си 10 000 часа компютърни и видео-игри, над 200 000 e-мейла, над 20 000 часа телевизия, изгледал е над 500 000 реклами и е прекарал по-малко от 5 000 часа в четене на книги.

Последните изследвания в областта на невробиологията показват, че стимулирането на мозъка по определен начин трансформира мозъчните структури и променя начина на мислене и че тези трансформации са възможни по време на целия живот на човека, а не само в ранна възраст, както се смяташе доскоро. Ежедневният контакт с цифрови технологии формира у „нет- поколението” възприятия, умения и начин на мислене, твърде различни от тези на предходните поколения.

Можем да фиксираме 1991 г. като времето на поява на „нет-поколението” в България, тъй като големият „бум” на Интернет доставчиците, кабелната телевизия и домашните компютри започна след 1995 г. Ранното детство на децата, родени след 1991 г. е преминало в непрекъснат контакт с информационните технологии. Българското образование е поставено пред голямо предизвикателство – да се осигури адекватно обучение на ученици и студенти, чиито начин на мислене, поведение, предпочитания, очаквания и стил на учене са коренно различни, както от тези на преподавателите, така и на предхождащите ги ученици и студенти. Въпреки, че осъзнават необходимостта от образование, представителите на „нет-поколението” учат по начин, различен от този на предшествениците им.

Първото, което трябва да се подчертае е, че техният стил на учене е визуално-кинетичен. Продължителният контакт с компютърните игри, Интернет и телевизията са развили у тях бързина и многоканалност на възприятията, многозадачност, нелинейно визуално мислене, очакване за своевременна реакция и възнаграждение, очакване за непрекъсната връзка към тяхната мрежа от приятели и ресурси и непрекъснат достъп до разнообразни информационни източници.

Естествено е да очакваме тези бъдещи обучавани да бъдат отегчени и незаинтересовани от класическия подход на преподаване в училище, където обучението е с бавно темпо, линейно, логически последователно. Ако не се предприемат необходимите мерки за адаптиране към новия тип обучавани, ще се получи следното разделение на обучението: формално (в училище и в университета) – по принуда, без мотивация, само за получаване на диплома и неформално – с пълна ангажираност и мотивация, в личното виртуално пространство, включващо социални мрежи, социални медии, споделени ресурси, споделени връзки, IM (Instant Messaging) комуникация.

Един начин за ангажиране на вниманието на учениците и студентите към формалното обучение е да се интегрират в учебния процес онези средства, които те използват ежедневно в личното си виртуално пространство.

2. WEB 2.0

Новите потребители формират и нови пазари, в резултат на което концепцията на Интернет еволюира от индивидуален “read-only” към социален “read-write” WEB. Поддръжниците на новата концепция я наричат WEB 2.0.

Определението за Web 2.0 в Wikipedia гласи: „Web 2.0 е наименование, създадено от O’Reilly Media през 2004, което се отнася до така нареченото второ поколение на Web-базирани услуги, за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обмена между потребителите са от голямо значение. O’Reilly Media използвали фразата като заглавие за серия от конференции, и оттогава тя е широко заимствана и възприета”.

WEB 2.0 е по-скоро социално, отколкото технологично явление – фокусът е върху връзката между хората и споделянето на информация. Мрежата се превръща от хранилище на ресурси в място, където потребителите се присъединяват към други потребители и си сътрудничат “online”, споделяйки ресурси, нови идеи, коментирайки проблеми и предлагайки решения. Социалните WEB 2.0 услуги се превръщат в мощни средства за споделяне на знания, идеи и опит между професионалисти и изследователи. Блог-пространството и социалните мрежи съвсем не са място само за развлечение, напротив – съществуват редица блогове, утвърдили се като сериозен научен или професионален форум, а дори и като форум на конференция или научен семинар.

Електронното обучение е стратегия за обучение, използваща голям набор от технологии, инструменти и системи, подпомагащи повишаването на знанията и усъвършенстването на уменията във време и контекст, дефинирани от отделния обучаем. Напоследък, все повече преподаватели и изследователи обръщат внимание на възможностите за прилагане на Web 2.0 технологиите в обучението. Тези технологиите се прилагат предимно в неформалното обучение. Търсят се и начини за итегрирането им във формалeн учебен процес.

3. Електронно обучение 2.0 (еОбучение 2.0)

Втората фаза на електронното обучение, базирана на Web 2.0 технологиите е наречена електронно обучение 2.0 (еОбучение 2.0). Понятието е въведено от канадския учен Даунс (Stephen Downes, National Research Council of Canada).

Определението за еОбучение 2.0 в Wikipedia гласи: „Електронно обучение 2.0 е базирано на Web 2.0 и на възникващите тенденции в еОбучението. Това е еОбучение, което използва предимствата на агрегираното от много източници съдържание, за да даде конкретни знания. Електронно обучение 2.0 е oбучение, което използва широк набор от инструменти, включително онлайн връзки, управление на знанията, съвместна работа и търсене.”

Специалистите по електронно обучение се опитват да анализират еволюцията, довела до появата на еОбучение 2.0  и да систематизират новия модел на обучение.

Вече се провеждат научни конференции, посветени на еОбучение 2.0. Една от най-популярните сред тях е „e-Learning 2.0 Conference”, организирана от Drexel University – Филаделфия.

Въпреки, че платформите, базирани на Web 2.0 технологите са все още обект на проучвания и научни изследвания, те все по-често се внедряват и адаптират от обучаващите организации, което означава че институциите стартират изграждането на стратегия и политика за развитие и интегриране на еОбучение 2.0.

4. Тенденции и перспективи на развитие

Светът на XXI век е свят на иновации и бързи промени. Това е свят, в който участието на технологията в модерното образование играе определяща роля. Процесите на приобщаване на българското образование към образованието на обединена Европа зависят от равнището на развитие на предлаганите образователни услуги.

От 70-те години на XX век се въвеждат в употреба достиженията на информационните и комуникационните технологии в училищата и университетите. Оборудват се кабинети, лаборатории и аудитории с компютри; осъществява се връзка с глобалната информационна мрежа Интернет; в процеса на обучение се прилагат мултимедия, хипермедия и хипертекст; разработват се методологическите основи на виртуално образователно пространство, електронно обучение.

Терминът "информатизация" за първи път е приложен в доклад, изготвен от група френски специалисти по поръчение на Президента на републиката Валери Жискар Д'Естен през 1978 г., и е наречен "Информатизация на обществото". Преведен на английски през 1980 г., той вече носи името "Компютъризация на обществото". Според авторите му, "информатизацията е определена като процес, в който социалните, културните, технологичните, икономическите и политическите механизми на обществото не просто са свързани помежду си, а буквално са слети, взаимно проникнали един в друг". Понятието "информационно общество" отразява цивилизационния аспект на общественото развитие.

Информационното общество не е някаква абстракция или пък среда само за някои хора. Информационното общество е общество, стигнало до определена степен на използване на информационните технологии във всички дейности от социалната сфера – образование, труд, икономика, здравеопазване, а също така и отдих, развлечения. В тази нова среда най-добре се чувстват младите хора. Те ползват информационните технологии, без специално да са ги учили и много бързо придобиват умения, по-големи от уменията на техните обучаващи. Традиционното образование се базира на миналия опит, т.е. предаване на знания и умения от поколение на поколение. В информационното общество колкото и успехи да са постигнали отделни представители на възрастното поколение в света на компютрите, то това поколение няма особен минал опит в областта на новите технологии. Поради това образованието в информационното общество не е свързано само с предаване на стабилни знания, проверени от традицията, в наследство, а и с тежката задача да научи младото поколение да се справя с хаотичния и трудно предвидим поток от знания, в който трябва да може да “плува”.

Основните тенденции в развитието на съвременното училище са няколко и са свързани с преминаването:

─ от дейностно-центрирана към личностно-центрирана педагогика; подход, “съсредоточен върху ученика”, върху неговите способности и възможности, за да се конструира собствен учебен модел;

─ от пасивно към активно запомняне;

─ от обучение, основано на външно стимулиране (бихевиоризъм) към конструктивистко и развиващо обучение;

─ от “моно-учителско” образование, към образование, с използване на посредници на учителите (медиатори, тютори);

─ от “училищна” образователна обкръжаваща среда, към среда, свързваща училищните и извънучилищните образователни ресурси.

Технологичните и социални изменения разрушават традиционните представи за училището, отношенията между учител и ученик, средствата и методите за търсене, намиране и обработка на информация. В момента се формира нова дидактическа парадигма (нов модел на училището) под влиянието на второто поколение технологии (Web 2.0), които позволяват на учениците не само да намерят и свалят информация (Web 1.0), но и да работят съвместно и да поместват в Интернет текстова и мултимедийна информация в голям обем.

Възможностите за обучение и образование чрез използване на съвременните информационни и комуникационни технологии са много големи и разнообразни и те продължават да се развиват и оказват все по-мощно влияние върху образователната система. За педагогическата наука става все по-трудно да ги обхване, анализира и намери точното им място. Този непрекъснат процес изисква много усилия и средства.