ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

1. Дистанционно обучение ─ същност

А. Обща постановка на въпроса - през XX век човечеството започна да използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време.

Технологиите предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправят пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за развитието на дистанционното обучение. В момента огромен брой учебни, културни и търговски организации използват някаква форма на дистанционно обучение.

Наи-общо дистанционното обучение може да се опише като обучение, при което учащите се намират на различно място от това на преподавателя и осъществяват връзка помежду си чрез компютър или други комуникационни средства.

Б. Ето някои дефиниции за този начин на обучение:

Според J. Hill “дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се” .

Според B. Willis и J. Dickinson ”дистанционно обучение имаме когато преподавателят и обучаващите се са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни” .

През 1999 г. D. Mielke дефинира дистанционното обучение като “метод на обучение, при който учащият физически е отделен от преподавателя и учебното заведение”. Този метод може да се прилага самостоятелно или в комбинация с други форми на обучение, включително традиционния начин на обучение “лице в лице” (face-to-face instruction). При всяко дистанционно обучение е необходимо да има преподавател, един или повече учащи и учебен курс или програма, която преподавателят да преподава на учащите. При дистанционното обучение, както и при традиционното, се изисква учащите да бъдат изпитвани, оценявани, да им се дава помощ, където е необходимо и да бъдат подготвяни за изпити. За тази цел е необходимо да има двупосочна комуникация. Ученето може да бъде индивидуално или групово, като и в двата случая то може да става без физическото присъствие на преподавателя. Учебният материал трябва да бъде структуриран в такава форма, че да позволява ученето от разстояние.

Дистанционно е “това обучение, при което студентите и техния наставник (тютор) не са в едно и също помещение”. Те могат да се намират в една и съща сграда, но в различни зали, градове, държави. Студентите контактуват с наставника си и колегите си от своята група посредством обикновена или електронна поща, по телефона, или чрез Web- страницата, т.е. по Интернет.

До 1982 година голямо предпочитание се отдава на понятието “дистанционно обучение”. В специализираната литература обаче се привеждат много възражения и те са главно по отношение на дефиниране съдържанието на “дистанционното учене” като страна на обучението. Това понятие не е и не може са бъде монопол само на обучението, респ. образованието. То се използва и в индустриалната сфера, в областта на медицината и социалните науки, както и при осигуряване на професионална подготовка на работници и служители чрез различни курсове. 

За дистанционно учене се говори, когато ”учащите са физически разделени от обучаващите ги и тяхната подготовка (теоретическа и практическа) се извършва с помощта на специално подготвени учебни материали (печатни, аудио и видео касети, компютърен софтуер), радио и телевизионни емисии, видеоконференции”.

Според общоприетото мнение отворено е “това образование, за което не се изискват никакви предварителни условия”. Обучаващите могат да учат със собствен темп на работа (без значение дали ще им отнеме 10 часа или 10 дена), за да завършат определена задача. Обучението може да се извършва у дома, на работното място или в определени учебни центрове, без да е строго фиксирано времето (по всяко време на денонощието). В него могат да участват практически всички хора.

Отвореното обучение обикновено е дистанционно. Дистанционното обучение не винаги е истински отворено, въпреки че то се доближава тясно до традиционното обучение “лице в лице”. Истинско отворено обучение се постига рядко, тъй като се затруднява от отсъствието на точно разписание на занятията и на сроковете за представяне на студентските разработки за оценяване.

В ситуация на отворено обучение учещият е в по-голяма зависимост от образователните ресурси отколкото при традиционен курс. Ролята на преподавателския състав се концентрира предимно върху създаването на пакетите обучаващи материали и предимно в осигуряването на индивидуална подкрепа за учещите, отколкото върху преподаването (четене на лекции).

Понятието гъвкаво учене се появява към края на 80-те години. Този вид учене предполага рационално съчетаване на мултимедия, форми и методи на обучение по дистанционен и традиционен начин. Характерното при него е това, че се дава възможност на учащите сами да изберат къде и как да се подготвят за изпитите.

2. Електронното обучение 

Развива  се от средата на деветдесетте години на двадесети век. Все по-реално става твърдението, че развитието на електронното обучение е развитие и на самото обучение като цяло. Електронното обучение се утвърждава все повече като алтернатива на традиционното в среда, отличаваща се по своите характеристики от онази, дала началото на масовото образование. Практическото приложение на електронното обучение показва като цяло изпреварващото развитие на технологията пред педагогическите теории в областта. По принцип съвременните технологии са мултифункционални и се прилагат в различни области. Водеща роля трябва да имат теориите за обучението. Независимо от конкретната практика се очертава нарастващо влияние на конструктивистките подходи при определяне нуждите от теория на електронното обучение. Новите теории за обучението като конективизма съдържат много принципно нови за теорията и практиката на обучението постановки. Те са отговор на изискването да се обхванат особеностите на съвременната среда, характеризираща се с относително висока динамика и нарастване на създаваната и необходимата информация. Възможно е да се търсят и решения посредством развитие на съществуващите теории по посока те да могат да отговорят на предизвикателствата към обучението, предявени в новите теории.

Най-широкообхватното определение на понятието "електронно обучение" (e-Learning) е: "Обучение, подпомогнато от използването на информационни и комуникационни технологии". Значително по-стеснено е определението, при което електронното обучение е провежданото само в мрежа, компютърно базирано обучение [пак там]. Поради изключително разнообразната практика на електронното обучение се налага и друго, производно на него понятие, а именно "смесено" електронно обучение (blended learning). 

То се определя като "обучение/учене, при което основната функция на виртуалната учебна среда е съхраняването и предоставянето на допълнителни учебни ресурси, които изпълняват помощна функция при иначе традиционната форма на обучение". В терминологичния апарат на настоящия учебник ще използваме понятието електронно обучение като синоним на електронно дистанционно обучение от смесен тип.

3. Исторически бележки

Идеята за дистанционно обучение не е нова. В своето развитие тя е преминала през няколко етапа.

Исторически погледнато, предшественикът на дистанционното обучение, осъществявано чрез някаква технология, e обучението чрез кореспонденция (corespondence learning), което започва в Европа и Съединените Американски Щати в средата на 19 век. То е замислено като обучение за онези, които не посещават класните стаи, и използва пощата като средство за доставяне на учебните материали. Най-напред се развива кореспондентската форма, като легитимна форма за образование. Формално тя е и следствие от не толкова скъпите пощенски услуги в Европа и САЩ. Преподавателите изпращат учебни материали – ръководства, методически пособия и други по пощата до обучаемите, които вземат своите кредити след успешно завършване на курса.

1. Кореспондентската форма представлява първия етап от развитието на дистанционното обучение, който се развива най-вече в Европа.

Като предтеча на дистанционното обучение се смятат езиковите кореспондентски курсове, организирани благодарение на Густав Лангенщайд през 1856 година в Германия. Берлинският институт “Тусен и Лангенщайд” е първата институция за провеждане на кореспондентско обучение по френски език. Преди него Исак Питман използва метода на кореспондентското обучение във Великобритания през 1840 година за подготовка на кандидати, желаещи да усвоят граждански услуги, като например стенография. Обучението се провежда изцяло чрез посредничеството на пощата. По-късно подобни курсове се провеждат за специализиране в областта на счетоводството. Те започват своята дейност през 1884 година. В САЩ, през 1970 година, Томас Фостър от Пенсилвания започва да използва страниците на издавания от него вестник, за да популяризира инструкции, чието спазване води до повишаване сигурността на работещите в мините. Тази идея се разраства и през 1891 година започват да се печатат и разпространяват уроци във връзка не само с минното дело, но и за някои други специалности. Заедно с това стартират курсове за подготовка на тютори, чиито задължения пряко се свързват с проверката на възложените на учащите се домашни задания (писмени разработки).

През 1883 година за първи път се дава право на Chautauqua Institute в щата Ню Йорк да издава свидетелства за завършен дистанционен курс. Десет години по-късно Чикагският университет създава първата в света учебна програма за дистанционно обучение. До 1930 година броят на американските университети, които започват да предлагат кореспондентски курсове, става 39.

В началото на XX век телевизията започва да играе важна роля за осъществяване на дистанционни курсове на обучение.

2. Отворените университети и използването на радио и телевизионното разпръскване оформят втория етап в развитието на дистанционното обучение. През 60-те и 70-те години специалистите в образованието откриват мощта на медиите и започват активно да използват радиото, телевизията, аудио и видеозаписите в комбинация с хартиени ръководства и методически пособия, както и локални библиотечни ресурси, за да предоставят възможности за образование и квалификация на обучаеми, изолирани на различно географско разстояние.

За първи път методите на дистанционното обучение се прилагат във висшето образование в Университета в Южна Африка през 1946 г. По-късно през 1969 г. Британския Отворен Университет определя модела на интегриране на педагогическите методи и мултимедийни технологии в дистанционното обучение.

3. Предимствата на цифровите технологии са в основата на третия етап от развитието на дистанционното обучение. Преподавателите използват за предоставяне на информация на разстояние интерактивна телевизия, електронни мрежи и компютърно базирани мултимедийни системи. Основното различие между втория и третия етап е във възможността на обучаеми и обучаващи да комуникират както асинхронно (отложено във времето) – с видео, звук, текст, графика, така и синхронно – в реално време.

По-късно дистанционното обучение, базирано на кореспондеция по пощата и телевизионни курсове, се сблъсква със сериозната конкуренция на новите информационни системи и комуникационни технологии. Най-забележителната от тези нови технологии е Интернет, която се оказва едно революционно средство за развитието на дистанционното обучение.

4. В четвъртия етап от развитието на дистанционното обучение то е базирано на най-високите телекомуникационни, информационни и мрежови технологии, които доставят пълна и навременна информация за обучение и квалификация с поддържането на асинхронна и синхронна връзка чрез компютър практически на всяко работно място във всяка една географска точка на света. Естествена база на този етап е електронната мрежа Интернет.

През 1969 г. М. Кругер пръв дефинира понятието “Изкуствена реалност”. Той се занимава с интерактивни компютърни медии, в които компютърът долавя движенията посредством сензори и видеокамери и реагира чрез издаването на електронни звуци и картини. Чрез своето “видео-работно място” той създава възможността участниците в едно телевизионно предаване, намиращи се на различни места, да си взаимодействат “виртуално” един с друг. Компютърът долавя движещото се изображение на посетителя, анализира го, разбира какво вижда и отговаря с графика, видеоефекти и синтезиран звук.

През 60-те години И. Съдърланд демонстрира нов начин за взаимодействие с компютрите чрез използване на графика. Той акцентира изследванията си върху технология, която да позволи на потребителите да влязат “на живо” в света на компютърно генерираната графика. През 1965 г. с подкрепата на военните той създава видеодисплей, поставян на главата, въвеждащ човека в триизмерен свят. Това устройство става първообраз на технологията на “Виртуалната реалност”, използвана първоначално за симулация на пилотска кабина и подготовка на пилоти.

4. Технологии на дистанционно обучение днес

Преподавателите, използващи дистанционно обучение в неговата оригинална форма, пътуват до отдалечени места, за да изпитват учащите или комуникират с тях чрез поща, телефон или факс-машина. Учебният материал се изпраща на учащия и след това той връща изпълнените задачи, за да бъде оценен или поправен. Днес новите технологии дават възможности за много по-качествено дистанционно обучение. Употребата на разнообразни по форма електронни медии повишава ефективността и подобрява доставянето на информация. Различните по вид мултимедийни приложения усилват възприемането на учебния материал. Доставянето на материалите може да бъде синхронно, т.е. участниците да общуват в реално време, или асинхронно, при което комуникацията е в различно за всеки време.

Дистанционните курсове за обучение чрез Интернет могат да имат най-разнообразна форма и предназначение. Техният вид зависи от това например дали средствата за комуникация, вложени в тях, са синхронни или асинхронни, какви технологии са необходими за изпълнението на курса, какви методи се прилагат и т.н. Според Р. Николов от гледна точка на внедряване на дистанционния курс в учебната организация днес съществуват два основни модела за дистанционно обучение чрез Интернет – еволюционен и революционен. Главната характеристика на еволюционният модел (по-популярният) е тази, че учебните организации създават собствени виртуални допълнения към обикновените учебни програми. Така се създават дистанционни курсове, еквивалентни на вече съществуващите учебни курсове. При революционния модел цялата тази виртуална учебна структура няма реален еквивалент. Такова е състоянието при някои виртуални университети.

Web-базирани мултимедийни технологии за учене и обучение

Web-базиранита мултимедия има голям дидактически потенциал, който може да се реализира във всички степени на образование. Особено подходяща е за дистанционно учене и обучение, както и за самостоятелна и извънкласна работа и допълващо обучение.

Основни препоръки при проектирането на мултимедийни приложения за Web:

─ интегриране на текст с помощна графика, това улеснява включването на връзки с другите части от проекта;

─ използване на графични средства за навигация (малки икони с описателен текст) за допълнително изясняване на структурата на сайта с възможност за връщане назад и в началото на презентацията;

─ добрият HTML-текст започва с ясно заглавие, лого и кратко представяне на съдържанието с подзаглавия до второ ниво. Линиите служат за отделяне на съдържанието от контролите за навигация. Предлагат се и допълнителни хипервръзки към всяка отделна тема, не бива да се забравя датата на последната редакция на текста, както и адреси за контакт с авторите;

─ включването на графики, звук и видеоклипове в текста трябва да се прави в разумен размер (както по отношение на резолюцията, продължителността на записа така и за размера на файла), като е подходящо в текста да се показват малки картинки, които са свързани с конкретния мултимедиен обект. Така читателят може да ги разглежда допълнително;

─ проектът на мултимедийното приложение не се ръководи единствено от особеностите на Web-средата, а трябва да се съобразява с принципи от когнитивно, комуникационно и дидактическо естество.

Web предлага редица възможности за реализиране на гъвкави образователни услуги. Web-средата се използва лесно, не е скъпа за инсталиране и поддържане. Обучаемите стават независими като ползват постоянен достъп до информационните ресурси.

Недостатък на Web като среда за учене и обучение е липсата на социален контакт, по-скоро става дума до неговото редуциране в други форми на общуване. Независимо от това, че ученици и учители се свързват чрез електронна поща или телефон, отсъства типичната за класната стая социализация. Непрекъснатият контакт в различни онлайн-форуми може до известна степен да компенсира този недостатък. Всъщност не се стремим към заместване на традиционното обучение, а към неговото допълване и усъвършенстване.

Хипермедията е голямото предимство на Web-средата, което не може да бъде открито в другите традиционни информационни ресурси. Съществува обаче опасността от загуба на ориентация в това пространство, тъй като в него няма указатели и пътеводители. Обикновеният хипертекст има различно въздействие върху читателя. Някои предпочитат линейната структура на текста с проследяване на логическата структура на текста от началото до неговия край. Но от друга страна хипертекстът отговаря напълно на семантичната мрежа на паметта на човека. Схемата от възли с връзки, които произлизат от тях представлява един общ потребителски модел, който е заимстван от системите с изкуствен интелект.

В заключение, Web-пространството е ефективно средство за доставяне на информация, което отговаря на повечето изисквания за гъвкави форми на учене и обучение. Следователно образователната система трябва да подготви специалисти, които да отговарят на съвременните изисквания на обществото и на пазара на труда.