ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК

1. Електронен учебник ─ същност

Единно общоприето определение на понятието електронен учебник не съществува (6). Най-често на електронния учебник се гледа като на програмно-методически комплекс, позволяващ самостоятелно усвояване на учебен курс или на негов голям раздел и често обединяващ в себе си свойствата на обикновения учебник (на хартиен носител), справочник, сборник или лабораторен практикум.

Той не е алтернатива, а допълнение към традиционните форми на обучение, и не заменя работата на ученика с книгите, сборниците със задачи и упражнения и др. Този „електронен лектор” е призван не само да притежава всички достойнства на книгите и учебните пособия, но и в пълна сила да използва възможностите на съвременните информационни технологии. Към тези възможности се отнасят:

— представяне на физични, химични и др процеси в динамика, нагледно представяне на обекти и процеси, недостъпни за непосредствено наблюдение (микроскопични процеси, космически процеси и др.);

— компютърно моделиране на процеси и обекти, изискващи за своето изучаване уникално или скъпоструващо оборудване или опасни за живота и здравето на човека материали;

— организация на контекстна информация, хипервръзки;

— бързо извършване на сложни изчисления и представяне на резултати в цифров или графичен вид;

— оперативен самоконтрол на знанията на ученика при изпълнение на упражнения и тестове.

Електронните учебници са основни електронни средства за обучение. Такива учебници се създават на високо научно и методическо ниво и напълно съответстват на образователните стандарти. Освен това, електронните учебници са длъжни да обезпечават непрекъснат и пълен дидактически цикъл на процеса на обучение при наличие на интерактивна обратна връзка .

Електронният учебник е особен вид електронна книга, в която учебното съдържание е разделено на малки взаимносвързани и логически завършени стъпки (теми), като за всеки обучаван се осигурява индивидуален темп на работа с учебника при включено в него, контролиране на усвояването на съдържанието на учебната дисциплина.

Електронният учебник се различава от традиционния по това, че в неговото съдържание е заложена специфична система за управление на процесите на обучение, включваща средства за управление за нелинейно структуриране и оптимизация на учебния материал, диагностика и корекция на знанието, разклонена мрежа за обратна връзка.

Едно от основните предимства на електронния учебник е разклонеността на учебното съдържание, което дава възможност на всеки ученик да "преминава" през учебното съдържание по свой собствен път, съобразно своите собствени възможности, амбиции и очаквания.

Съществуващите хипертекстови инструментални системи предполагат работа от професионално подготвени колективи, състоящи се от програмисти, дизайнери и преподавател-сценарист.

За да бъде пълноценно участието на авторите на електронни учебници, трябва да се разработи методика на тяхното създаване.

2. Изисквания към методиката и технологията за създаване на електронен учебник 

А. Електронният учебник трябва да включва следните компоненти:

‑ ядро на курса - основната задача на ядрото на електронен учебник е интеграция на всички модули на курса в едно цяло. Без да се впускаме в технически подробности, трябва да отбележим, че ядрото на електронния учебник е длъжно да обезпечава динамичното формиране на съдържанието в зависимост от нивото на сложност. Така например, отделните елементи, съдържащи материала за задълбочено изучаване не е нужно да се показват на учащ, изучаващ предмета на базово ниво.

‑ илюстриран учебно-справочен комплекс - един от важните компоненти на електронния учебник е хипертекстово съдържание със списък на елементите на всеки модул или предоставяне на възможност за избор на елемент от меню, съдържащо списък на елементите на модула (аналогично ‑ меню, съдържащо списък с модулите на учебника, което позволява избор на модул). В учебника може да се използват отделни шрифтове или фонове с цел да се облекчи визуалното търсене.

‑ комплекс виртуална лаборатория и интерактивни модели - виртуалните лаборатории и интерактивни модели имат особено значение при изучаване на естествени науки. Лабораториите включват набор от виртуални обекти, виртуални инструменти и тяхното построяване и измервателни прибори.

‑ система за контрол на знанията - тестиращият комплекс е един от най-важните компоненти на електронния учебник. Въпросите и задачите могат да включват рисунки, графики, схеми и други визуални елементи, облекчаващи процеса на обучение.

‑ търсещ комплекс - той съдържа следните елементи: речник, включващ в себе си термини, разположени в азбучен ред, с кратки определения на тези термини; списък с препоръчителна литература; система за търсене по ключови думи и др.

‑ система за помощ - помощта по работата с електронен учебник е важен компонент и е предназначена за обучение на потребители за работа с електронния учебник. В блока могат да влизат: система за активно помагане, изпълняващо се в прозорец за помощ; книжно издание, съдържащо инструкция за използване на електронния учебник; списък на характерните грешки при работа на начинаещи потребители и описание на начините за избягването им или отстраняване на последствията.

‑ система за методическа поддръжка - системата за методическа поддръжка е предназначена за повишаване на качеството на преподаването, учебни презентации, контролни работи, организация на учебния процес с използвания учебник.

‑ Интернет – версия на електронен учебник - електронният учебник трябва да има Интернет версия със следните възможности:

За преподавателя – достъп до допълнителни учебно-методически материали, разработени от автора на курса; получаване и обмен на нови методически материали, разработени от самите преподаватели; обзор на Интернет ресурсите.

За учащите – достъп на обучаемите от отдалечените райони на страната до образователните ресурси и консултации на преподавателя; възможност за участие в дистанционни олимпиади и конкурси.

Б. Технология на създаване на електронен учебник

Като цяло може да бъде обособена следната последователност на изграждане на електронен учебник:

Стадий 1: Формулиране на целите на курса. Проектирането на този стадий се осъществява на два етапа:

‑ първи етап – определят се водещите цели на предстоящото обучение;

‑ втори етап – извършва се диференциране на целите, определя се последователността на тяхната реализация.

Диференцирането на целите се осъществява по следния начин: целите се обединяват в групи под формата на блокове, така че да съответстват на целевите функции на основните етапи на учебния курс. Така се определя логиката на изграждане на целия курс, конкретизират се междинните задачи за постигане на крайната цел.

Стадий 2: Определяне на компонентите на съдържанието на учебния материал. Модулното обучение придобива голяма популярност в англоезичните страни през 60-70-те години на ХХ век във висшите училища и институти за повишаване на квалификацията на възрастни учащи се. Модулното обучение в съвременното му разбиране се разглежда като иновационна дидактическа система, която осигурява индивидуализация на обучението. Учебният модул е относително самостоятелен, функционално ориентиран фрагмент от процеса на обучение със собствено програмно-целево и методическо осигуряване.

Възможни са различни подходи за разработване на технологията на модулното обучение. В съответствие с дейностния подход модулът може да се разглежда като (9) “фрагмент от дидактически цикъл, включващ уводен, познавателен и контролен етап, които функционират в линейна последователност и се проявяват съответно като ориентировъчен, изпълнителски и оценъчен компонент на дейността на преподавателя и на учащите се“.

Може да се използва поелементният анализ на учебния материал в модула: съдържанието на модула се разчленява на елементи. Елемент (фрагмент, блок) на учебен материал (в това число и електронен курс) е такава информационна единица, чието по-нататъшно деление в дадените условия не е целесъобразно; съдържанието на елемента трябва да има логически завършен цялостен вид; фиксирано време за работа на обучаваните с елемента (по принцип 35-45 мин); съобразени с учебното съдържание дидактически средства за управление на процеса на познание, контрол и стимулиране на познавателната дейност, а също и мултимедийни средства за предаване на информация. Общите изисквания към елемента са:

‑ точно определяне на неговите образователни задачи, съставните компоненти, а също и конкретното място на елемента в общата система;

‑определяне на оптималното съдържание на елемента в съответствие с изискванията на учебната програма по дисциплината и целите на занятието, а също и с нивото на подготовка на обучаемите;

‑ прогнозно ниво на усвояване от обучаваните на научни знания, формиране на умения и навици;

‑обоснован избор на рационални методи, прийоми и средства за обучение, способи за стимулиране и контрол;

‑ формиране и развитие на познавателни интереси, положителни мотиви за учебна дейност, творчески инициативи и активности;

‑ обезпечаване на оптимален темп на обучение;

‑ рационално използване на различни средства на обучение.

В зависимост от различните педагогически етапи на усвояване на новия учебен материал елементите могат да се класифицират по следния начин:

‑ елемент за нов учебен материал;

‑ елемент за формиране и усвояване на умения и навици;

‑ елемент за приложение на знания, умения и навици;

‑ елемент от комбиниран тип.

Възможна е класификация на елементите и по методите на обучение (например лекция, семинар, практикум и др.).

В структурно отношение елементите са твърде разнообразни. Тяхната структура се определя от поставените цели, съдържанието на материала, методите на обучение, нивото на подготовка на обучаваните. Елемент от комбиниран тип може да се построи по следната схема: диагностика на знанията, изложение на новия материал, упражнения, направени върху усвоените нови знания, тестване, затвърждаване на изучения материал.

Успешно усвоените знания от обучаваните в технологията на непрекъснатото образование се определя от рационалния избор на структурата и съдържанието на елементите, технологията на построяване на които се разглежда в два основни етапа:

Първи етап: учебното съдържание се разбива на модули (раздели), а те на елементи (теми).

Втори етап: определя се мястото на всеки елемент в системата от модули.

Методика за построяване на цялостна система от елементи. Тази методика включва следните действия:

‑ разбиване на съдържанието на елементи, които имат логически завършен цялостен вид;

‑ проектиране на матрица на взаимовръзки между елементите;

‑ моделиране на основните знания в символична, графична или друга форма;

‑ преобразуване на моделите на основните знания с цел отделяне на най-общите понятия и отношения и техните взаимовръзки;

‑ формиране на структура на най-общите начини (способи) на познавателната дейност, характерна за дадената област от научни знания;

‑ построяване на система от частни задачи, решаващи се по един и същи начин;

‑ оценка на нивото на усвоения от обучавания начин за решаване на дадения клас познавателни задачи.

Процедура за проектиране на матрица на взаимовръзки между елементите:

1. Номерират се всички елементи (теми) от съдържанието в логически последователен ред.

2. Построява се квадратна таблица, която съдържа стълб със списъчните имена на елементите от съдържанието и ред с техните поредни номера.

3. В клетката на пресичане на ред и стълб се поставя отметка (например “плюс”), ако елемент, стоящ в реда се използва за разкриване на съдържанието на елемента, стоящ в стълба.

4. Отметка за взаимовръзка между елементите на съдържанието се поставя поне един път във всеки ред.

Построената по такъв начин матрица на взаимовръзките между елементите на съдържанието позволява да се подбере система от основни знания. Действително ред, който съдържа повече отметки “плюс”, съответният елемент има особено значение за разбирането на съдържанието на конкретния модул.

Да разгледаме технологията на проектиране на електронен курс на основата на нелинейно структуриране на учебния процес.

Първи етап – разработка на матрицата на взаимовръзките.

Втори етап – създаване на проект за разклонена програма, която позволява да се решат следните учебни задачи:

‑ определяне тематиката на съдържание на първо ниво на курса (елементи от матрицата за взаимовръзки с необходимия брой “плюсове”). Електронният учебник на първо ниво е длъжен да включва: основен теоретичен материал, упражнения и задачи за изработване на практически умения и навици, методи и средства на обучение, оценка за равнището на усвояване на основните знания;

‑ определяне на тематиката на второ ниво (по правило съвпада с темите от нулевия стълб на матрицата на взаимовръзките). На второ ниво учебникът трябва да съдържа: допълнителен теоретичен материал, към който обучаваният може да се обърне за задълбочено изучаване на учебния материал;

‑ въвеждане на цикличност в елемента, т.е. всеки обучаван да може нееднократно да се връща към преминатия материал, за да го изучи по-задълбочено.

Стадий 3: Определяне последователността на изучаването на елементите на съдържанието. Може да се използва методът граф-схема.

Графът е структурна формула, която отразява информационно-предметния състав на структурата на съдържанието, в чиято основа са залегнали връзките между елементите.

С помощта на теорията на грáфите може да се състави мрежов грáфик на управлението на цялостен образователен курс. Основните елементи на мрежов грáфик са: учебна операция (работа) и събитие.

Учебна операция се нарича всеки процес (действие), водещ към постигане на определени резултати и свързан с разходи на време и ресурси. Например: изучаване на един или друг цялостен курс, на модул или елемент, полагане на изпит и т.н. Събитие се нарича резултатът от извършените учебни операции. То показва момента на завършване на операцията по време. Път се нарича непрекъснатата последователност на учебните операции в мрежовия грáфик, при което крайното събитие на една работа съвпада с началното събитие на следващата работа. Критичен път се нарича пътят между изходното и завършващото събитие, което има най-голяма продължителност.

Мрежовият грáфик всъщност е ориентиран граф, чрез ребрата на който се изобразяват операциите, а чрез върховете на графа – събитията.

Пример: нека с Е1, Е2, Е3, Е4, Е5 и т. н. означим елементите, които влизат в структурата на учебния материал на даден електронен курс. С помощта на графи, изразяващи връзките между отделните елементи подготовката на обучаваните може да се изрази по сления начин:

Правила при построяване на мрежови модели:

1. Преди започване на дадена операция е необходимо всички предшестващи операции да бъдат завършени.

Например, за да започне операция Д, необходимо е да се завършат операциите А, Б, С (многозначност на събитието) (фигура 3).

2. В мрежата не трябва да има цикли, затворени контури, т.е. такива операции, при движението на които се връщаме към изходното събитие.

3. В мрежата не трябва да има “задънени улици”, т.е. събития, нямащи следващи операции.

4. В мрежата не трябва да има “опашки”, т.е. събития, нямащи предшестващи операции.

5. При построяване на мрежата да се има предвид: какви операции е необходимо да се изпълнят до началото на дадена операция (вход); кои операции трябва да започнат след дадена операция (изход); кои операции могат да се изпълнят успоредно с дадена операция.

Стадий 4: Представяне на целите на учебния модул във вид на планирани резултати от обучението. В организационен план реализацията на учебния модул се осъществява чрез функциониране на съвкупността на взаимосвързаните елементи (блокове). Съставът на елементите и тяхната логическа и времева последователност се определят от етапите на обучение, закономерно следващи един след друг:

‑ Уводен етап. Той представлява встъпителна (въвеждаща) част на модула и включва определяне на целите на изучаване, така че учещите се да осмислят целите на предстоящото учене; формиране на изходното обобщение на учебния материал и на самата учебна дейност, актуализация на знанията и начините на учебна дейност, които представляват база за обучението;

‑ Познавателен етап. Той представлява изпълнителската част на модула и включва активно възприемане и обработване на учебния материал на модула, текущ контрол и корекция на усвояването на начините на учебна дейност;

‑ Контролен етап. Той представлява оценъчната част на модула и включва прилагане на знанията и начините за учебна дейност на практика, тяхното обобщаване и систематизиране; самоконтрол и коригиране на взаимосвързаните начини на учебна дейност.

Стадий 5: Разработване на целевата програма на учебния модул с посочване на модела за дейност на преподавателя и учащия се.

Същността на модулното обучение е в това, че обучаващият се може да работи по-самостоятелно или напълно самостоятелно с предложената му индивидуална учебна програма. Характерно за взаимодействието между педагога и обучаващия се е, че с помощта на модулите се осигурява осъзнато самостоятелно достигане у учащите на определено равнище на предварителна подготовка. Функциите на педагога могат да варират от информационно-контролираща до консултативно-координираща.

Методика на изграждане на система за контрол на знанията в електронен учебник (Стадий 6) Какви допълнителни (в сравнение с книжните учебници) средства трябва да съдържа електронния учебник? Това са:

‑ система за самопроверка на знанията (самоконтрол);

‑ система за краен контрол.

Система за самопроверка на знанията

Изисквания към системата за самоконтрол:

‑ въпросите трябва да се подават на изпитвания в случаен порядък. Това изключва възможността за механично запомняне на последователността от въпросите;

‑ въпросите не трябва да започват с номер или някакво символно означение. Изпивания е длъжен всеки път да чете въпроса и да го осмисли, т.е. да запомни въпроса по смисъл, а не по реда на неговата последователност или символа, с който е обозначен;

‑ тестовите въпроси и варианти за отговор трябва да бъдат разбираеми по съдържание;

‑ в тестовете за самоконтрол след всеки модул се дава възможност за 3 опита преди да се премине към следващия въпрос. Въпреки, че за някои въпроси чрез тези три опита се осигурява верен отговор (ако въпросът има три възможни отговора, например), това се прави с обучаваща цел, тъй като резултатът в края на теста за самоконтрол не е окончателен и официален. Обучаемият може да повтори теста, за да подобри своя резултат;

‑ компютърният тест трябва да е прост за използване. На екрана трябва да бъдат само управляващите бутони и инструкция за подсказване действията на обучавания.

Типове тестови въпроси.

- Определения

- Познавателна структура – завършено знание по даден проблем в дадена предметна област.

- Декларативни знания – познавателни структури за фактите, събитията, дефинициите, определенията, елементите в дадена предметна област. Декларативните познавателни структури са нетрайни, бързо стареят.

- Процедурни знания – познавателни структури за дейността в дадена предметна област. Процедурните познавателни структури са трайни, инвариантни знания и могат да се пренасят.

Тестовият въпрос изисква от обучаващия само знания за фактите, дефинициите, определенията, елементите и т.н. в дадена предметна област, изложени в учебника (декларативни знания). Отговорът на тестовия въпрос може да се даде веднага (с едно действие) чрез избор на предложените варианти за отговор.

При тестовите задания отговор може да се даде само след изпълнение на няколко допълнителни действия, свързани например с някакви изчисления, изпълнение на логически операции, избор на формула, подбор на числови или графични данни и др.

Известни са различни класификации на тестовите въпроси и задачи. В зависимост от начина по който тестираният дава своя отговор тестовите задачи се разделят на две основни групи, във всяка от които може да се обособят няколко подгрупи:

a) въпроси и задачи със свободен отговор (открит тип) ‑ при тях тестираният сам конструира отговора си. Те включват: задачи за допълване или кратък отговор, със свободен отговор, кратки съчинения тип есе;

б) въпроси и задачи със структуриран отговор (закрит тип), включващи следните видове задачи: множествен изборен отговор, за съотнасяне и преобразуване, с алтернативен отговор.

Определяне на тежестта, с която участва всеки въпрос в теста за самоконтрол.

Съществуват две възможности за това разпределение:

а) равномерно – означава, че всички въпроси имат еднаква тежест в даден тест за самоконтрол или краен контрол.

Пример: тестът съдържа 16 въпроса, всеки верен отговор носи по 0,25 точки. Формулата за изчисляване на оценката е:

a =2+b.0,25 

където a е оценката, а b е броя на верните отговори.

Ако верните отговори са 10, тогава

a=2+10.0,25=2+2,5=4,5

т.е. оценката е Мн.добър (4,50).

б) неравномерно – означава, че въпросите участват с различна тежест в даден тест. За определяне на тежестта може да се използва таксономията на Блум. Очевидно е, че въпросите от ниво възприемане са с по-малка тежест от въпросите на ниво осъзнаване, въпросите от ниво осъзнаване са с по-малка тежест от въпросите на ниво приложение и т.н.

Пример: тестът съдържа 25 въпроса, от които 10 на ниво възприемане и всеки носи 2 точки, 10 на ниво осъзнаване и всеки носи 4 точки и 5 на ниво приложение и всеки носи 8 точки.

(10*2)+(10*4)+(5*8)=100

Следните таблици са за съответствие между точковата и балната скала. Таблица 5. оценява познавателните структури на ниво възприемане, възможно е и на ниво осъзнаване (от таксономията на Блум).

Таблица 5. Съответствие между точковата и балната скала

Слаб 2	Среден 3	Добър 4	Мн. добър 5	Отличен 6
0‑60 точки	61‑70 точки	71‑80 точки	81‑90 точки	91‑100 точки

Таблица 6. е за оценяване познавателните структури на нива приложение, анализ, синтез, оценка.

Таблица 6. Оценяване на нива приложение, анализ, синтез, оценка.

НЕ	ДА
0 – 99 точки	100 точки

Екранно представяне на тестовите въпроси - да разгледаме екранните елементи на тестовите въпроси и тяхното управление.

- Поле на въпроса. Съдържа самия текст на въпроса. Въпросите трябва да постъпват на екрана в случаен ред от база с въпроси, без никакво обозначение, тъй като това може да доведе до механично зрително запомняне.

- Поле за илюстрации – незадължителен елемент. Съдържа илюстрации към въпроса, възможно е някои елементи от илюстрациите да са активни по отношение на курсора.

- Поле за варианти на отговори. Съдържа два (минимум) или повече (по правило до 10) възможни отговора на въпроса. Ако възможните отговори са дадени във вид на текст, то всеки от тях трябва да е отделен абзац, който да е обозначен в началото с някакъв знак, например тире, точка или др. В началото на такъв абзац не трябва да има индивидуално запомнящ се знак (цифра, буква). Когато изпитваният отбележи един от вариантите (щракне с мишката), цветът на реда на текста трябва да се оцвети. Когато изпитваният въведе признак за завършеност на отговора (т.е. щракне върху бутона за проверка на отговора), правилният отговор трябва да се промени по определен начин (най-добре е специален знак в началото или края на абзаца, съдържащ правилния отговор).

- Информационно поле ‑ незадължителен елемент. В него се появява помощна информация за това, което трябва да се направи, както и да се поясни полученият резултат.

- Бутон за проверка на отговора. В него се указва дали отговорът е правилен като за някои въпроси може да се използва хипертекстова обратна връзка, водеща към елемента, който съдържа необходимия учебен материал. Ако обучаваният щракне с мишката върху тази хипертекстова обратна връзка, то работата с теста за самоконтрол се прекратява и се появява прозорец с резултатите от теста. Ако отговорът е грешен се дават на обучаваните пояснения за правилния отговор, т.е. обяснения, които могат да доведат към правилния отговор (упътване). Естествено това поле се появява на екрана само когато изпитваният е направил своя избор на отговор от предложените варианти и след това е щракнал върху бутона за проверка на отговора. Такава информация има смисъл да се дава в случаите, когато обучаваният е дал или неправилен отговор, или не напълно правилен отговор.

- Бутони за управление. Имат следното предназначение: преминаване към следващ въпрос от теста. Веднага след появата на тестовия въпрос на екрана чрез управляващите бутони (бутони ‑ Предишен въпрос и Следващ въпрос) изпитваният може да откаже отговарянето на въпроса и да премине към следващия въпрос, както и последващо връщане към въпроса.

Система за краен контрол - при дистанционното обучение преподавателят е длъжен да контролира процеса на усвояване от обучаемите на учебния материал. Достатъчно просто е да се построи система за краен контрол на основата на тестовата система за самопроверка. За това указаната система за самопроверка трябва да се допълни с възможност за запомняне на въпросите от тестовите изпитвания по отделните модули по време на работа с учебника. Системата за краен контрол:

‑ използва всички въпроси от системата за самопроверка от всеки модул;

‑ въпросите трябва да се подават на изпитвания в случаен порядък. Това изключва възможността за механично запомняне на последователността от въпросите;

‑ в теста за краен контрол се дава възможност само за един опит преди да се премине към следващия въпрос;

‑ изпиваният може да откаже отговарянето на въпроса и да премине към следващия въпрос, както и последващо връщане към въпроса;

‑ препоръчителното време за работа по теста за краен контрол е 45 минути;

‑ изпит се провежда по същата схема, както и самоконтрола, с тази разлика, че обхваща въпросите от всички модули с произволен брой от всеки модул (не всички). Това означава, че ако се прави изпит два поредни пъти, то наборът от въпроси, предложени от изпитната система ще са различни. Общият брой на въпросите най-често е 15-20 тестови въпроса.

Например от 45 въпроса, които са всичките въпроси от тестовете за самоконтрол (8-10 въпроса съдържа всеки тест в края на всеки модул), произволно са избрани 16 въпроса, които се подават на изпитвания в случаен порядък.

Нека да допуснем, че някой обучаем се опита да фалшифицира резултатите от крайния контрол. Ясно е, че без да се премине тестването в края на всеки модул осъществяването на такава фалшификация е невъзможно, тъй като въпросите за теста на крайния контрол са взети от тестовете за самоконтрол. Невъзможно е и използването на книжен учебник, тъй като това е малко ефективно (търсенето в него на отговори на въпроси отнема много време, а в системата за краен контрол това време се отчита). Единственият начин за фалшифициране на резултатите остава да се извика приятел, който е добре запознат с преминаването на теста. Ако се организира краен контрол в присъствието на тютор (организатор-методист), то и този начин за фалшифициране на резултатите е практически невъзможен.

В системите за самоконтрол и краен контрол е допустимо да се заложи звук ‑ говор и/или музикален фон, който разбира се трябва да може да се изключва от обучаемия.

Стадий 7: Дизайн на електронния учебник - електронният учебник трябва да притежава следните особености:

‑ повишена нагледност и представяне на учебната информация;

‑ голямо количество учебен, справочен, тестващ материал по всички теми, изучавани в курса и добра организация на достъп до тези материали;

‑ ясен и занимателен интерфейс на курса, отчитащ възрастта и личните особености на учащите, с възможност за модификация на основата на индивидуалните им предпочитания;

‑ наличие на мрежова версия, която да даде възможност да се осъществи методическа поддръжка чрез Интернет, обезпечаване на учащите от отдалечени райони на страната достъп до образователните ресурси и консултации с преподавателя;

‑ организация на системата за обратна връзка;

‑ възможност от всяка точка на учебника с най-много 3 щраквания на мишката да се достигне до коя да е точка на текущия модул;

‑ интуитивна понятийна навигация на курса;

‑ учебният материал на всеки елемент е подреден в страници. Всяка страница съдържа неголямо количество текст (10-12 реда на страница). С цел подобряване на четенето и усвояването на учебната информация от екрана се използва по-едър шрифт (например 14 pt), избягва се скрулиране на текст. Преминаването към следваща страница се осъществява чрез управляващи бутони. Възможност за връщане към предишна страница;

‑ възможност за връщане към по-ранен елемент.

Стадий 8: Информационно попълнение на електронния учебник. Все повече училища в България имат качествено техническо оборудване, имат достъп до световната мрежа Интернет. Много често учителите не само използват информационните технологии, но и подготвят дидактически материали за обучението. Очевидно кръгът от знания и умения на учителите, създаващи съвременни средства за обучение, трябва да се разшири. Спазването на описаните изисквания и препоръки при създаване на дидактически материали биха осигурили използване в обучението на качествени и високоефективни средства за обучение.