СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИНТЕРНЕТ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ

Електронно обучение 1.0 

Базирано на Концепцията за Интернет като Web 1.0. Тази парадигма описва Интернет като среда, в която потребителя е само ползвател, а не  създател на съдържание

Преглед на интернет базираното обучение на съвременния етап (Internet – based learning) - Първите опити за дистанционно обучение датират от XVIIIв.

---

Съвременната форма на ДО е електронното обучение, разновидностите на която са показани в долната таблица.

Дистанционно обучение(Distance learning)

Електронно обучение (Е-learning)

Онлайн обучение (Online learning)

Интернет базирано обучение (Internet based learning)

Уеб базирано обучение (Web based learning)

Виртуално обучение (Virtual learning)

Електронното обучение се извършва във виртуални образователни среди. В следващата таблица е показана една градираща класификация на тези среди.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВИРТУАЛНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СРЕДИ

Уеб-базиран курс

Виртуална библиотека

Виртуална класна стая

Виртуална катедра

Виртуален факултет

Виртуален университет

Български виртуален университет

Европейски виртуален университет

ПРОЕКТЪТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВИРТУАЛНО  ОБРАЗОВАТЕЛНО  ПРОСТРАНСТВО - ЦЕЛ, ЕТАПИ И РЕЗУЛТАТИ:

Инициатори и основни изпълнители на проекта за създаване на виртуално образователно пространство са Академичната общност по компютърни системи и информационни технологии и Агенция “Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационните технологии” към Министерството на транспорта и съобщенията.

Основната ЦЕЛ на проекта е създаването на предпоставки и въвеждане на иновационни образователни технологии и в частност на електронното обучение в системата на висшето образование. Основните етапи на проекта са:

Първи етап:	Създаване на ПИЛОТНА ВИРТУАЛНА КАТЕДРА ПО КОМПЮТИНГ „ДЖОН АТАНАСОВ”
Втори етап:	Създаване на ВИРТУАЛЕН ФАКУЛТЕТ ПО ИНФОРМАЦИОННИ И КОМУНИКАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
Трети етап:	Създаване на БЪЛГАРСКИ ВИРТУАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ
Четвърти етап:	Създаване на РЕГИОНАЛНИ ВИРТУАЛНИ УНИВЕРСИТЕТИ
Пети етап:	Създаване на МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ с качествено електронно съдържание
Шести етап:	Интегриране на българското с европейското и световното образователно пространство

Проектът стартира в края на 2002 г., когато беше основана Виртуалната катедра по компютинг “Джон Атанасов” и се развива в осмият си етап 10 години по-късно. В тази катедра се включиха 11 университета и 4 компютърно ориентирани института на БАН. Основно със средства на Агенцията, а също и на МОН в цялата страна бяха обзаведени над 150 компютърни зали за електронно обучение. Скоростта на връзката с Интернет на университетите и институтите-участници в проекта се увеличи с 1 до 2 Мбит/сек. Академичната общност получи достъп до Пан-Европейската изследователска мрежа GEANT. Така бе сложено организираното  начало на навлизането и разпространението на новите информационни и комуникационни технологии в нашето образование, което започна в университетите. Вече всички български университети разполагат с компютърни зали, с локални и глобални компютърни мрежи и собствен уеб-сайт, а към началото на 2013 г. почти всички предлагат дистанционно обучение, базирано на някоя от софтуерните платформи каквато е например популярната в България MOODLE. В следващите две години тези системи ще бъдат надградени и ще получат завършена функционалност за качествено дистанционно обучение базирано на последните информационни и комуникационни образователни технологии.

Въз основа на сравнителен анализ  между сайтовете на български и световно известни университети  В. Недева стига до следните констатации, че сайтовете на учебните заведения в България показват добри резултати в следните направления:

За обслужване на кандидат-студентите:

- специалности и форми на обучение;

- условия и документи за кандидатстване ;

- такси за подаване на документи;

- приблизителни резултати от минали класирания.

Информация за учебното заведение:

- структура на университета;

- представяне на региона и населеното място;

- библиотеки, включително и он-лайн обслужване.

- редовно обновяване на страницата;

Недостатъците на сайтовете на учебните заведения се свеждат до следното:

- Недостатъчно използване на дистанционната  форма на обучение.

- Ограничени възможности за задаване на въпроси по електронна поща и отговор в определен срок.

- Он-лайн кандидатстване.

- Липса на информация относно приблизителните разходи за обучението в университета и  възможностите за получаване на финансова помощ, броя на кандидатите в университета и средни резултати от полаганите изпити от минали години.

1. Уеб базирано обучение (Web-based learning) - след стартирането на инициативата eLearning, Генералната дирекция по образование и култура към Комисията на ЕС препоръча един от основните критерии, по които да става оценяването на степента на използване на съвременните ИКТ в учебния процес на всеки университет, да бъде броят на Web базираните курсове, т.е. броят на дисциплините, за които са създадени Web сайтове. Един от начините за бързо изпълнение на изискването всеки преподавател да направи учебните си материали достъпни чрез Интернет е използването на т.нар. софтуерни платформи за електронно обучение, които представляват интегрирани среди за разработване, модифициране и администриране на Web базирани учебни пособия и за комуникация между преподаватели и студенти.

Известни са множество софтуерни платформи, като най-популярни са Blackboard, WebCT, Microsoft Class Server, Moodle, Learning Space, First Class, Top Class и др. Те предлагат на потребителите си широка гама от средства за създаване и управление на Web базирани курсове, контрол на знанията, синхронна и асинхронна комуникация между студенти и преподаватели, статистика и т.н. Тези платформи като правило са базирани на технологията клиент-сървър.

2. Виртуално обучение (virtual learning) - Виртуалното образователно общуване вече е направило първите си стъпки унас. Вече няколко наши университета предлагат дистанционно обучение. Сред тях са СУ, Нов български университет, университетите във Варна, Пловдив, Велико Търново (кликни и виж платформата за дистанционно обучение на ВТУ), Русе, Шумен, Благоевград, Стара Загора и Габрово. Резултатите от изследванията на нагласите на студентите и преподавателите към виртуалното общуване, показват, че те са изключително позитивни. Но макар че преобладаващата част от изследваните заявяват, че биха желали да участват в подобни комуникации, този вид общуване все още не е особено популярно и разпространено у нас. Използването на новите информационни и комуникационни технологии в образованието изисква наличие на технологични умения у преподавателите и студентите.  Необходимо е обаче технологичната подготовка да е съпроводена и от психологическа, която да осигурява усвояване на социално-психологически компетенции, необходими за  работа в новата образователна среда. За успешното реализиране на ИТ в образованието е необходимо да са на лице следните предварителни условия: Компютризация на училищата и университетите и оборудване с техника, отговаряща на потребностите за усвояване на ИТ;Подготвеност на педагогическите кадри – компютърно ограмотяване, умения за използване на ИТ при преподаване на различните учебни премети, високо ниво на компютърна квалификация на преподавателите от висшите училища; Търсене, избор и създаване на подходящо съдържание, в което да се реализират учебните предмети чрез ИТ и да се задоволят нуждите на учениците от нагледност, интерактивност и творческа дейност.

При проследяване на целите на съществуващите програми и стратегии в България се вижда, че се работи в следните насоки: Техническо оборудване на всички училища, изграждане на е-портали и електронни масиви с информация за подпомагане учебното съдържание.

Същевременно се пренебрегва подготовката на учителите. Липсва образованост на тема нови подходи в образованието, провокирани от ИКТ и осигуряване на тази информация за учителите. Няма реализация на ИКТ по различните предмети, нито възможност за онагледяването им.  Проблемът не е толкова в недостатъчно отделените средства за осигуряване на компютърна техника и Интернет свързаност, но и непознаване от страна на учителите на софтуер и продукти, чрез които да онагледят уроците, да подобрят качеството на предлаганото знание и да повишат интереса на учениците.

Въпреки изграденото до тук смятам, че не са обмислени ясно първоначалните действия за внедряване на ИКТ в образованието. Не са определени кои механизми са дългосрочни и кои краткосрочни и въз основа на това няма възможност за оценяване постигнатото в страната и какви промени да се направят за преодоляване на лошите резултати.

Не се направиха никакви допитвания до учители, преподаватели, ученици и студенти, които са реалните участници в образованието.

Все още „потребителите” на услугата образование са изключени при взимането на решения и избор на средства за постигането им.

България се намира в началния стадий на прилагане на Е-обучение. Това се установява и от проучване на агенция Alpha Research Ltd. и IDG България за участието във форми на електронно обучение на студенти от български университети. Вижда се, че навлизането на иновационни образователни методи все още не е толкова широко - 13 на сто от анкетираните обучаеми посочват, че са участвали в електронно обучение. Това се потвърждава и от целите, за които се използват университетските и училищни сайтове.

Ефективността на университетските Web сайтове по отношение на един много съществен  компонент от академичната комуникация – поддържането на масив от предметно-съдържателни информационни ресурси (лекционни курсове) е твърде ниска.  Само 48% от студентите използват достъпа до лекционни курсове на преподавателите.

  

3. Мобилно обучение (m-learning) - В момента електронното обучение само допълва традиционното. В обозримо бъдеще те може би ще разменят местата си. Но това, че и електронното обучение рано или късно ще еволюира, не подлежи на съмнение. Вече се говори за т.нар. мобилно обучение (m-Learning) -ученето с помощта на мобилни устройства, което е следващата фаза в развитието на дистанционното обучение. За осъществяване на мобилно обучение са необходими три основни компонента: безжични комуникационни технологии, мобилни устройства и учебни материали в електронен вид, както и платформа за тяхното представяне във формат, съобразен с използваното от даден обучаем мобилно устройство. Такава платформана пример e създадена в Русенския университет още през 2006г.  по проект, финансиран от програмата Leonardo da Vinchi.

До 2015 г. се очаква мобилна версия на своите платформи за дистанционно обучение да имат повечето университети в страната.

Внедряването на на m-learning в европейско образование е на четири нива:

- използването на мобилните устройства в администрация

- използване на мобилните устройства в помощ на следването

- използване на мобилните устройства за изучаване на модулите от даден курс

- използване на мобилните устройства за обучение на основата на локализиране на положението и контекстното обучение

Университетът на Corvinus в Будапеща в Унгария е отличен пример на внедряване на m-learning в масовото Европейско образование и обучение.

2. Електронно обучение 2.0 – принципи и практики (Социалните мрежи като образователна среда)  

Web 2.0  се отнася до така нареченото второ поколение на уеб базирани услуги като сайтове-мрежи за социални контакти, уикита и инструменти за комуникация, за които онлайн сътрудничеството, съвместната работа и обменът между потребителите са от голямо значение. Въпреки че терминът подсказва за една нова версия на Мрежата, явлението не се отнася до обновление на Интернет или на техническите стандарти на Световната Уеб Мрежа, а на промени в начините, по които тези стандарти се използват. Най-типични примери за Web 2.0 приложения са Youtube, MySpace, Digg, Twitter, Facebook и др. Електронното обучение е стратегия за обучение, използваща голям набор от технологии, инструменти и системи, подпомагащи повишаване на знанията и усъвършенстване на уменията във време и контекст, дефинирани от отделния обучаем. Напоследък, все повече преподаватели и изследователи обръщат внимание на възможностите за прилагане на Web 2.0 технологиите в обучението. Нови инструменти и услуги - блогове, микроблогове, wiki-та, подкаст програми, споделяне на връзки и ресурси, социални мрежи, RSS/Atom събиране на информация и др. насърчават неформалното обучение, съвместното извършване на дейности и генериране на съдържание, като същевременно дават достъп на обучаемите до голям масив от идеи. Web 2.0 технологиите се прилагат не само в неформалното обучение. Търсят се стратегии и за итегрирането им във формалeн учебен процес.

Технологиите Web 2.0 навлязоха не само в неформалното обучение. Търсят се стратегии и за итегрирането им във формалния учебен процес - Втората фаза на електронното обучение, базирана на Web 2.0 технологиите е наречена електронно обучение 2.0 (еОбучение 2.0). Понятието е въведено от канадския учен Даунс (Stephen Downes, National Research Council of Canada).

Определението за еОбучение 2.0 в Wikipedia гласи: „eОбучение 2.0 е базирано на Web 2.0 и на възникващите тенденции в е-Обучението. Това е е-Обучение, което използва предимствата на агрегираното от много източници съдържание, за да даде конкретни познания. Е-Обучение, което използва широк набор от инструменти, включително онлайн връзки, управление на знанията, съвместна работа и търсене.”

Според Даунс, в бъдеще, под еОбучение 2.0 ще се разбира обучение, фокусирано не върху проектирането на учебно съдържание, а върху начините за използването му.

Понятието Web 2.0 се използва, за да се разграничи новата генерация web приложения от предишната на базата на редица принципи. Тези принципи не противоречат на съвременните образователни теории, като конструктивизъм и конективизъм и следователно Web 2.0 приложенията стават все по-атрактивни за преподаватели и обучаеми. Безплатният хостинг на уеб услугите, дружелюбният потребителски интефейс, богатата функционалност на сайтовете и лесният достъп до тях подпомагат творческата дейност и стимулират активното участие на преподаватели и обучаеми. Също така, сайтовете са социално ориентирани, което дава възможност за комуникация и взаимодействия между преподаватели и обучаеми, между обучаеми и между преподаватели. Това улеснява генерирането на съдържание от всеки участник в учебния процес и дефинирането на краен продукт.

Една от характеристиките на еОбучение 2.0 е активизиране на обучаемите и стимулиране изявявата на творческите им заложби, чрез използване на Web 2.0 инструменти.

Системите за еОбучение 2.0 имат потенциал за гъвкаво управление на стратегии за работа в сътрудничество, споделяне на знания и най-добри практики чрез отворени социални мрежи, изграждане на персонални учебни среди и стартиране на самоорганизирано обучение, създаване на иновативни решения чрез използване на нови инструменти.

Такива системи са, например: EctoLearning (www.ectolearning.com), Edu 2.0 (www.edu20.org), eLearningCommunity 2.0 (www.elearningcommunity.com), LearnHub (http://learnhub.com/), LectureShare (www.lectureshare.com) и др. Принципът за „стимулиране на индивидуалните творчески способности”, заедно с принципът за „използване на колективния интелект” са най-често анализирани в настоящите изследвания. Подчертава се конструктивистката природа на тези принципи и различията между традиционна система за електронно обучение и обучение, бързо реагиращо на потребностите на обучаемия, технологично подпомогнато от Web 2.0 приложения. Както изтъква Даунс, „Web пространството се е променило – от среда, в която информацията се предава и консумира в платформа, където съдържанието се създава, споделя, смесва, използва в различен контекст, разпространява”.

Използване мощта на тълпата (Колективен интелект)

Web 2.0 услугите се характеризират с това, че тяхната стойност нараства, когато са използвани от повече хора (това е т.нар. ефект на социалните мрежи). Традиционните статични web страници не могат да бъдат подобрени, при посещаване от потребителите. За разлика от тях, Web 2.0 сайтовете използват информацията предоставена от посетителите. Участието на потребителите може да бъде:

„ясно изразено” - потребителят допринася за изграждането на сайт, на неговото съдържание или на част от него;

или „мълчаливо” - дейностите, извършени от потребителите върху сайта са използвани за адаптиране на неговото съдържание и визия.

Например в Wikipedia потребителите ясно изразяват вижданията си, добавяйки нови статии. В онлайн магазина Amazon, поведението на потребителите се използва за генериране на съвети и даване на препоръки.

Какво е влиянието на принципа за използване на колективния интелект върху обучението?

Най-напред, Web 2.0 услугите притежават потенциал за окуражаване на активното участие (според принцип 1). Също така, всеки обучаем, може да придобие знания и умения, включвайки се в група, общество или мрежа. Поставен проблем, може да бъде дискутиран, анализиран, решен по един или друг начин от много хора чрез техния опит, знания, идеи. Напоследък, често се срещат добри практики, при използване на приложения, като wiki за работа в сътрудничество и реализиране на групови проекти.

Също така, участието в социални мрежи допринася за:

Развиване на нова култура – социално ориентирана, при което се работи в сътрудничество с много хора

Ускорява се глобализирането, включително на образованието и изследванията

Развиване на мрежа от хора със сходни интереси, професионалисти и експерти – с тях може да се контактува независимо от местоположението, часовата разлика, независимо от вида на организацията, в която те работят

Разширяват се професионалните и лични контакти – бързо и лесно могат да се поканят хора към дадена социална мрежа

Подобряване на комуникативността, развиване на способностите за аргументирано убеждаване, за вземане на решения и критично мислене

Получава се информация и знания, тогава когато обучаемият изпитва необходимост

Развиване на познавателните умения – споделяне на лични или професионални факти чрез снимки, аудио/видео, презентации

Изучаване на нови технологии – при използване на наличните инструменти, приложения, услуги и др.

Пример за такива социални мрежи са: MySpace (www.myspace.com), Linkedin (www.linkedin.com), Xing (www.xing.com), Facebook (www.facebook.com).

Асемблирана архитектура

Web 2.0 предлага платформа за достъп до редица услуги и голям набор от данни. Например, потребителите имат достъп до Web 2.0 услуги чрез API (Application Programming Interface), който позволява добавяне, промяна и извличане на дании. Съдържанието се разпространява чрез RSS/Atom механизми, които позволяват на потребителите да изтеглят данни без дори да посещават даден сайт. Голяма част от съдържанието, създадено в Web 2.0 е микросъдържание: малък обем от данни, като блог записи, изображения и друго мултимедийно съдържание, подходящо за комбиниране.

В допълнение, съществуващи Web 2.0 услуги често разпространяват функционалността си чрез компоненти (т.нар. джаджи), осигуряващи бързо интегриране на услуги върху даден сайт от неспециалисти. Предимствата за обучението на тази mashup култура са следните:

Творческите способности на обучаемите могат да се стимулират не само при създаване на съдържание, но и при комбиниране на различни видове съдържание.

Обединяването на функции от различни компоненти позволява разширяване на съществуващи учебни среди. По този начин могат да бъдат добавени други паралелни канали за получаване на информация, съдържание и знания.

Тази концепция, например се използва при изграждане на персонални учебни среди (PLE). PLE не е предварително изградена колекция от инструменти и съдържание, а платформа, която позволява на обучаемия да асемблира собствен набор от приложения и източници на информация.

Пример за платформи, които са безплатни и свободно хоствани и които гъвкаво могат да бъдат доизградени от необходимите компоненти и съдържание, според интересите на обучаемите са стартовите страници (Start Pages), като: 24eyes (www.24eyes.com), Eskobo (www.eskobo.com/default.aspx), ItsAStart (www.itsastart.com), Favoor (www.favoor.com ), Microsoft Personal Start Page (www.start.com), SurfNinja (www.surfninja.com) и др.

Независим достъп до данните

Достъпът до данните може да бъде извършен от различни устройства като: мобилни телефони, PDA, конзоли с игри, благодарение на създадените Web 2.0 услуги.

В момента бързо се развиват технологиите, свързани с разработването на „богати” Интернет приложения (Rich Internet Applications - RIA): Asynchronous JavaScript и XML (Ajax), Java аплети, REpresentational State Transfer (REST), микроформати, Application Programme Interface (API), Flash, Microsoft Silverlight. Тези приложения притежават междинен слой с определена логика (client-side engine), свързващ клиента и сървъра. Добавянето му позволява на разработчиците на софтуер да изграждат уеб приложения, позиционирани: „между тежкия, но богат клиент/сървър модел и тънкия, но беден уеб базиран модел на потребителски интерфейс”.

Браузърите от ново поколение (като социалния уеб браузър Flock - http://flock.com/), позволяват бърз достъп до данни, информация и знания.

Предлагайки се няколко подхода за достъп до данните те увеличават потенциалната възможност за участие на обучаемите. Така, обучение може да се реализира не само чрез симулации, но в реалния живот, в реална ситуация.

Достигане до „Дългата опашка”

Този принцип се обяснява чрез намаляваща крива, характеризираща се с малък брой често настъпващи събития и много голям на брой събития, настъпващи с малка честота. В реалния свят нарастването на опашката се ограничава от крайните измерения на пространството. В цифровия свят, където виртуално пространство е неограничено, няма бариера за нарастване на опашката и това позволява достигане до критична маса от заявки дори за много рядко използвани продукти.

Web 2.0 сайтовете често спомагат за увеличаване на опашката, например чрез подпомагане изграждането на социални общества. С използването на Web 2.0 услуги за целите на обучението, се постига разрастване на ефекта „дълга опашка”, от една страна при създаването на уникално съдържание, а от друга страна при реализиране на персонализирано и адаптивно обучение.

Според д-р Дейвид Гибсън (VermontInstitute for Science, Mathematics and Technology, USA), едно от новите направления в еОбучението е персонализацията: „Концепцията за персонализация като организационен принцип за иновации във висшето образование, предполага че всеки обучаем ще бъде в центъра на една инфраструктура, която независимо от местоположението ще му оказва подкрепа в процеса на обучение”, казва Гибсън.

Друг ефект, който е свързан с персонализацията в обучението е „Ефектът на снежинките” (snowflakes effect). Според проф. Ерик Дювал (Katholieke Universiteit Leuven, Белгия): „Както всяка сежинка във виелицата е уникална, така и всяка личност притежава специфични характеристики и интереси. Чрез този ефект искаме да покажем, че можем да намерим и реализираме различни форми на персонализирано обучение.”

Вечно в „бета” версия

Този и следващия принцип разглеждат начина на разработване на Web 2.0 софтуер - фактор, който индиректно оказва влияние върху преподаватели и обучаеми.

За разлика от традиционния софтуер, Web 2.0 приложенията не се предлагат под формата на завършена версия, защото те непрекъснато се прецизират и подобряват. Промените в услугите се извършват постепенно. Това е подпомогнато от способността на Web 2.0 приложенията да проследяват взаимодействието на потребителите с услугите и по този начин да събират данни относно моделите на взаимодействие, което е почти невъзможно с десктоп приложенията.

Разглежданият принцип оказва влияние върху преподаватели и обучаеми, които използват специфични услуги. Предимство на бета версиите е, че разработчиците винаги са отворени за предложения от страна на потребителите – преподаватели и обучаеми. Разработчиците почти винаги стартират дискусии, за да получават допълнителна обратна връзка. В следствие на което адаптират съществуващи API и въвеждат нови.

Олекотени модели

Web 2.0 софтуерът се характеризира с функции, използването на които не изисква специални програмистки умения. Такъв софтуер, предлагащ редица Web 2.0 услуги може да бъде разработен за кратко време чрез платформи, като: Ruby on Rails, Google Web Toolkit, Yahoo User Interface Library, Microdoft ASP.NET AJAX , Dojo, Prototype , Open Rico, TIBCO General Interface, Zimbra Kabuki AJAX Toolkit, ZK, Echo.

Ефектът от наличието на функции от високо ниво може само да окуражи преподаватели и обучаеми да използват Web 2.0 софтуер в процеса на обучение, както и да мотивира тези, които обичат да разработват уеб базирани приложения.

В заключение

Web 2.0 придобива все по-голямо значение за обучаеми и преподаватели, въвлечени във формално и неформално обучение, обучение на работното място и обучение през целия живот. Web 2.0 тепъва ще въздейства и върху гледната точка на университетите относно образованието като бизнес, а също така във връзка с преподаването и оценяването, установяването на контакти с училищните общности, разгръщането на взаимодействието с индустрията и поддържане на контакти с бившите обучаеми.

Технологиите Web 2.0 имат потенциал за индуциране на промяна в сектора на образованието. Те могат да въздействат като катализатор за обучението, добавяйки елементи на атрактивност, независимост и автономност на обучаемите, предпоставки за съвместна работа и повишаване на педагогическата ефективност.

Въпреки, че платформите базирани на Web 2.0 технолиите са все още обект на проучвания и научни изследвания, те все по-често се внедряват и адаптират от обучаващите организации, което означава че институциите стартират изграждането на стратегия и политика за развитие и интегриране на еОбучение 2.0.